Работата по Me-309 започва през 1940 год., като отговор на молбите на пилотите за увеличаване скоростта и радиуса на действие на Bf.109. Вили Месершмит залага на всички нови постижения в самолетостроенето - носов колесник, херметична кабина и радиатор с променливо челно съпротивление. Самолетът се е предвиждал с двигател DB 603А-1, който е трябвало да обезпечава скорост до 740 км/ч. Работата по новия самолет обаче не се водила с необходимите темпове по няколко причини. първата, че с подходящи модернизации, наличният Bf.109 държал изискващите се показатели. И второ - първият полет на Me-309V1 се е състоял заедно с реактивният Me-262V3, поради което нито фирмата, нито Луфтвафе имали някакъв особен интерес към изтребител с бутален двигател и доста голяма като обем развойна дейност до довеждане до приемливо ниво.
Me-309 V4 (RH+LH) е последният построен опитен екземпляр, предвиден за изпитание на въоръжението. Готов е и лети пез юли 1943 година. Оборудван е с двигател DB-605B и носи необичайно мощно въоръжение за едномоторен изтребител - две MG 131 над двигателя, двойки MG 131 и 20 мм MG 151 в основата на крилата,както и две 30 мм оръдия МК-108, частично скрити в обтекаеми конзоли в краищата на крилата. С пълно въоръжение и 880 л гориво Ме-309 V4 тежал 4875 кг и достигал скорост 575 км/ч, което било н с 15% по-малко от разчетите на Месершмит.
След заводските изпитания в Аугсбург машината е трябвало да продължи изпитанията в Лейпхейм, но е бомбардирана и унищожена от съюзническата авиация. Редно е да отбележа, че това е била единствената въоръжена версия на самолета, поради което ми е странно, че RS Models оферират въоръжение и в модела Me-309 V1, V2. В инструкцията си дават двойки картечници и оръдия в основата на крилата, а надмоторните картечници си стоят, очеизвадно грешно поставени.
Моделът на RS Models пристига в кутия от гланциран мек картон със странично отваряне. Отгоре има суха компютърна схема на машина с код RH-LH, а на гърба, освен нея, са дадени и още три What-If камуфлажни схеми. В кутията има найлонов самозалепващ се плик, в който са детайлите, инструкцията и декалният лист.
Инструкцията представлява прегънат през средата лист А4, оформящ четири страници. На първа имаме черно-бяла снимка на капака, кратка история на машината, схема на детайлите и първата схема за сглобяване. Самите схеми са в девет стъпки и са до последната страница. Онагледени са сравнително добре, като оцветяването е дадено със символи, а боите - с наименования, без референции.
Декалният лист е отпечатан без забележки. Но няма грам служебен надпис. Свастиката е разцепена на две. Няма да се спирам на предлаганите тактически обозначения и камуфлажни схеми.
Детайлите са разположени на две основни платки и една допълнителна от пясъчно жълта пластмаса. На отделна платчица е единственият детайл от прозрачна пластмаса - фанарът на кабината. Сравнително тънкостенна и с чудесен фрейминг, но никаква опция за отваряне, освен ако не режете с трионче. непрозрачните детайли са сравнително груба отливка, вдлъбната разшивка, но без помен от нитове. Няма и никакви фиксатори. Пластмасата е чуплива, с дебели държачи към платката, които след отрязване оставят влакнеста следа. В комплектът има всичко необходимо за да си изработите и някой от предните варианти - V1 и V2. Малката платчица съдържа новият вертикален стабилизатор и обтекателите над външните крилни оръдия. Интериорът е схематичен, като задният ограничител е само на едната половина на фюзелажа. В хода на сравняването с наличните чертежи установих, че капаците на основния колесник са почти по чертежа, но отразяват затворено положение и прибран колесник. Нищо, че правоъгълният капак е показан в припокриващо положение спрямо овалния. Друг проблем е липсата на текстура в шахтите на колесника. В носовият колесник има някакво жалко подобие на текстура. Бонус - даден е прицел, на който трябва да премахнете непрозрачните елементи отгоре и да ги замените с подходящи парченца от прозрачен ацетатен филм.
В заключение - получавате точно това, което очаквате - шорт-рън кит, с плитка разшивка (за разлика от дълбоката оран на HUMA), повечко детайли, но по същество модел, който е добър по критерии от 60-те години на миналия век. Тъй като изборът в този мащаб е между HUMA и RS Models, лично аз клоня към чехите, предвид факта, че има повечко детайли, а плитка разшивка се лекува по-лесно отколкото дълбока.
Моделът е доставен от "Нирахоби".
