Типа на кутията е този, който мрази всеки моделист - меки и със странично отваряне. Аз я получих доста огъната...
Разбира се, лошото настроение минава като погледнете картинката - особено с очите на любител на всякакви оръжия-чудо на Луфтвафе.
Недостатъците на Ме-163 - непредсказуемата работа на двигателя, малката продължителност на активния полет и невъзможността да рулира след кацане (което изисква специална техника за обслужване), принуждават конструкторите да залегнат над чертожните дъски. По отношение на ракетното гориво трудно биха могли да направят нещо ново, поради което се съсредоточават над възможността за рулиране и увеличаване на горивния обем, чрез увеличаване на размерите на фюзелажа.
Разработеният през пролетта на 1944 год. по новите изисквания самолет, получава наименование Ме-163D V-1, но в Министерстовто решатат, че "Месершмит" не притежава необходимите човешки ресурси за да доведе работата по него до край, което води до прехвърлянето на самолета за работа на "Юнкерс". Под ръководството на професор Хертел самолетът е препроектиран и... получава името Ju-248. Ju 248 V1 (DV+PA) е завършен през август 1944 година. първите изпитания са в безмоторен полет, след което машината получава двигател HWK 509C. Подготвени са и одобрени от RLM планове за серийно производство, като оттам настояват за връщане на първоначалното наименование - Ме-263.
Ракетният двигател HWK 509C е планирано да бъде заменен с BMW 708, който работи с азотна киселина, и чиято тяга се очаква да бъде 2500 кг.
В крайна сметка Ju 248 V1 или Me 263 V1 така си и остават в единствено число. Изменението на военната ситуация обаче не позволява завършването на Me 263A-1. Опитният самолет е пленен от Червената армия и е отправен в Советския Союз, където по това време се проявява силен интерес към ракетните прехващачи. Конструкторското бюро на Микоян и Гуревич дори получава задача да довърши Ме 263. Обаче те нямат опит по работата с стреловидните крила и изпитват съмнения към безопашатата схема, поради което... се отказват и от едното, и от другото. Фюзелажа на Ме 263 получава право крило с тънък профил и хоризонтално оперение на кила. Този съветско-германски мутант получава обозначение И-270(Ж). Първият му полет е през 1946 год., но скоро изпитанията са прекратени.
Отваряйки кутията намираме грижливо опаковани в найлонови пликчета една платка от сива пластмаса, декали, два прозрачни детайла, плик със смолни детайли и платка с фотоец.
Инструкцията е от 6 страници, като сглобяването е описано малко схематично, но сравнително добре.
Платката съдържа 26 детайла от сива пластмаса, отляти качествено и без дефекти. Гравировката е фина и предполагам - достоверна. Не съм сравнявал с чертежи, поради липса на такива.
Комплектът включва четири смолни детайла - двете основни колела, носов обтекател, антена и дюзи на двигателя. Изработени са сравнително добре.
Предвидени са общо 13 метални детайла от фотоец, които са в пликчето с декалите. Има предвиден фото-филм с уредите по таблото.
Прозрачните детайли са два - фанар за кабината и бронирано челно бронестъкло. Фанарът е от цял детайл, което не позволява кабината да се остави отворена, освен с дялкане.
Декалите са бедни, което е и нормално - все пак е имало само една такава машина. Това е Ме-263 (DV+PA). Оцветяването е с RLM 81 и RLM 82 отгоре и RLM 76 отдолу.
Като заключение - лично за мен комплектът е достатъчно добър, иска някои допълнителни дребни детайлизации, и е едно красиво бижу за всяка колекция.
Цена - 33,60 лв от ЕТ "Нира".
