Един от вариантите на развитие на изтребителя Ме 109 е Мesserschmitt Ме 309, който външно се отличава много от привичните му форми. Някои автори го оприличават донякъде на North American P-51 "Mustang". Самолетът има основен колесник с широк коловоз и носово колело, което се прибира под двигателя. Разработен е във варианти на изтребител за въздушен бой, изтребител-бомбардировач и "разрушител". Първите два варианта се предвижда да са въоръжени само с по едно 20-mm оръдие MG 151/20 и две картечници с калибър 13 mm MG 131. Последният по проект ще има 3 х 20-mm оръдия и 4 х 13-mm картечници. За самолетите са предвидени двигателите DB 603 или Jumo 213 с мощност 1287 kW/1750 к.с. Първият прототип Ме 309 V-1 с борден знак GE+CU излита на 18 юли 1942 г. Но вече въоръжен с моторно 30-mm оръдие МК 108, две крилни оръдия MG 151/20, две надмоторни и две крилни 13-mm картечници MG 131. Максималната скорост на 309 достига 733 km/h на височина 7000 m, крейсерската е 655 km/h, а таванът 12 000 m. Необяснимо е защо работата по този самолет не епродължена.
Моделът на HUMA Modells идва в кутия с капак и чудесен боксарт - излитащ Ме-309. Надпис върху кутията ни подсказва че китът съдържа 46 детайла. Дължината на готовия модел трябва да е 133, а широчината - 153 мм. Инструкцията за сглобяване е от четири страници. На първата - черно-бяла картинка от капака на кутията и анотация... на немски. На втора страница - голяма камуфлажна схема. Според нея самолетът трябва да се оцвети отдолу с RLM 76, а отгоре - петна от RLM 75 върху основен RLM 74.
Декалите. Никакви, ама абсолютно никакви служебни надписи или други обозначения. Единственото различно от обозначенията е декал за приборното табло. Интересно е, че са дадени декали за Me-309 V-1 (GE+CU), Me-309 V-2 (GE+CV) и Me-309 V-3 (GE+VW). За последният прототип Me-309 V-4 (GE+CX) няма декал.
При различните прототипи има разлика във вертикалния и хоризонтални стабилизатори, поради което са дадени по два броя и то с малки изменения.
Моделът е върху три платки (голяма, малка и най-малка) от светло сива пластмаса, малко груба отливка, замазана, дълбока гравировка и тук-таме леяци. На най-голямата платка са двете черупки на фюзелажа, двете половинки на въздухозаборника за турбокомпресора, чаркове за радиатора, витло и чаркове за него плюс обтекател, подът на кабината (доста дългичък ми се види) и единият вертикален стабилизатор. На втората платка са двете крила (от цял детайл за всяко), колелета, лост за управление, пластмасово парче за приборното табло, седалка, капаци за колесника, стойки и джаджи за колесника... аха, и пилотска фигурка. По-скоро мумия. На най-малката платка са двата различни хоризонтални стабилизатора и още един вертикален. Фанарът е от един единствен прозрачен детайл, който се намира в насипно състояние в кутията.
Моделът е доста атрактивен. А и това е самолет, който е уникален и интересен сам за себе си. Технологията е short-run, което оправдава леяците, но ни дава разумна цена. Гравировката е доста преекспонирана, а сериозен недостатък се явява и липсата на адекватен интериор. Моделът не е за начинаещи моделисти.
