През 1942 год. Курт Танк започва разработка на височинния изтребител Ta-152 (проект Ra-4D), като разчита да използва планер на FW-190D и двигател DB 603 с турбокомпресор. В края на 1994 год. с усилията на конструкторите от Даймлер-Бенц височинният двигател DB 603 най-накрая е подготвен за серийно производство. Но RLM се противопоставя на незабавното пускане на Ta-152 в серия, тъй като не иска да разваля усвоеното производство на FW-190 и вече изработените машини трябвало да се модифицират до преходен вариант. Такъв промеждутъчен модел става FW-190D-14.

В спешен порядък били подготвени два прототипа V76 (W.Nr. 210040, TS + DN) и V77 (W.Nr. 210043, TS + DQ). Първият опитен образец бил оборудван с двигател DB 603LA, който притежава излетна мощност 2100 к.с. Вторият прототип получава двигател DB 603E с излетна мощност 1800 к.с. Тъй като турбокомпресора на DB 603, за разлика от Jumo 213, бил разположен от лявата страна на двигателя, трябвао да се премести неговият въздухозаборник отляво на фюзелажа. Освен това трябвало да бъде леко изменена и формата на капаците на двигателя.

Било предвидено FW-190D-14 да бъде въоръжен с оръдие МК 108 или МК 103, монтирани между цилиндрите на двигателя, и две оръдеи MG 151/20 в основата на крилете.

В края на 1944 год. и двата прототипа са предадени в изпитателната база „Даймлер Бенц в Ехтерниген, където те показват максимална скорост 710 км/ч на височина 7400 м и достигнали таван от 11 700 метра.

Серийно производство на FW-190D-14 обаче не е имало. След като RLM разрешава на Курт Танк да пристъпи къмв създаване на Ta-152, двете опитни машини V76 и V77 били прехвърлени в новата програма за участия в изпитването на херметични кабини.

Работата над последната модификация FW-1190D-15 се придвижвала едновременно с разработката на D-14. FW-190D-15 може да се нарече хибрид между FW-190F-8 и Ta-152C, но с опростена конструкция. В качеството на силова установка се предвиждал двигател DB 603ЕВ или DB 603Е със система MW 50. На Fw 190D-15 планирали монтирането на две оръдия MG 151/20 в основата на крилете и две оръдия МК 108 във външните секции на крилете.

Началото на масовото преоборудване на FW-190F-8 в FW-190D-15 се планирало да започне в началото на м.април 1945 год., но до там не се стигнало и проектът е предаден в архив. Все пак през април 1945 год. Даймлер Бенц успяла да направи преработка на няколко Fw 190D-9, като заменя техните двигатели Jumo 213А-1 с DB 603G. Един от тези Fw-190D-15 с W.Nr. 500645 бил пленен от американските войски в много лошо състояние. Има една известна снимка на този митичен самолет, но с изгорял фюзелаж и единственото, което се вижда ясно е опашката от Ta-152. Съществува митична цветна снимка на неповреденият самолет, по която се правят интерпретации за принадлежност към III./JG-2 с банд жълто-бяло-жълто на Reich Defence, черна шестица, но всички говорят за нея, и никой не я е виждал. Това не пречи на Eduard да посветят декален вариант на тази схема, обозначена като FW-190D-9.

IBG Models представиха фамилията FW-190D през 2022 година, като резултат от дълбоко проучване на разликите при вариантите на самолета.  Дали това е точно така – ще оставим на специалистите и броячите на нитове, но моделът в 1/72 е изцяло съвременен продукт, съчетаващ прецизност, качествена отливка, избор на опции, както и наличие на фотоецвни детайли.

Кутията е от здраво картонено дъно и капак от мек гланциран картон. Боксартът е динамичен и изобразява атакуваща двойка торпедоносци. В кутията имаме инструкция, индивидуално запечетани платки с пластмасови детайли, декали и фотоецвана платка.

Инструкцията е гланцирана с пълноцветен печат, тип книжка с осем листа. Традиционно на първа страница имаме умален боксарт и история на самолета на полски и английски. На втора страница са изобразени платките, намиращи се в комплекта, като не е предвидено отбелязване на детайли, които не се използват при текущата модификация, а такива има поради стандартизацията на елементите. На страница трета има схеми за характерно боядисване и декали на част от елементите – резервоар, кабина, винт, стойка на основния колесник и торпедо. Дадена и таблица с необходимите цветове, като референциите с кръстосани с RLM от една страна и VALLEJO, HATAKA, LIFE COLOR, MR.KOBBY и AK INTERACTIVE от друга. Ог четвърта до десета страница са схемите с етапите за изработване на модела. Графиките са чудесно направени, достатъчно големи и ясни. Отбелязано е, че подвесните резервоари и торпедото са за модела със сериен номер 310844, а само резервоарите – за моделът със сериен номер 310942. На страница 11 има кратка реклама на някои от другите модели на IBG Models. На страница 12 и 13 имаме схеми за декалите със служебни обозначения. На последните три страници са предлаганите камуфлажни схеми, а именно:

• FW-190D-15 pre-production plane based on rebuild FW-190D-9 Wk.Nr 601286, Nellingen/Germany, March 1945
• FW-190D-15 Wk.Nr 310942 “what-if” scheme, from Breslau Stadtschutzstaffeln, May 1946
• FW-190D-15 Wk.Nr 310844 “what-if” scheme, torpedo bomber, Sonderkommando Zeppelin, Autumn 1945

Декалите са на две листчета, отпечатани от Techmod. Единият лист е със стандартните служебни обозначения, общ за всички модели FW-190D-9 на фирмата, а вторият е с тактическите обозначения за FW-190D-15. Декалите са с много добро качество, без дефекти или разминавания на цветовете.

Всички непрозрачни детайли са отляти прецизно от сива пластмаса, с чудесен фреймчинг. Повърхностите са с отчетлива гравировка, като са добавени и нитове, които по мое мнение са малко преекспонирани.

Платка А и В са стандартни за серията FW-190D-9 на IBG, като съдържат елементи, които не влизат в употреба за конкретния модел. На платки H, J, L и Т са елементите за фюзелажа за конкретната модификация. Характерното при модела е, че към фюзелажа първо се монтира долната част на крилото, а след това се монтират по специфичен начин горните полукрила. На платка Q са елементите за двигателя DB-603 – едно чудесно малко бижу, които за съжаление не се вижда – производителят можеше да предвиди някаква възможност за отваряне на капаците. На платки U и W са държачите за подкрилните резервоари и подфюзелажното торпедо BT-700. По детайлите няма никакви дефекти или размествания. Държачите са разумно разпределени.

Прозрачните детайли са на платка Y – имаме едно челно бронестъкло и четири вида фанар – прибран и изпъкнал, като от всеки вид е предвиден за отворена и затворена кабина, тъй като при отваряне на кабината на FW-190 фанарът се свива в основата си, поради стесняването на фюзелажа.

Като заключение – един прекрасен модел от IBG Models – напълно достатъчен за изработка OOB, но и с богата възможност за добавяне на допълнителна детайлизация. Фирмата например предлага 3D отпечатани отворени задкрилки. Липсват маски в комплекта, които поляците предлагат като отделен артикул – IBG72M001.