Мицубиши J2M Райден ("мълния") е японски едномоторен изтребител от Втората световна война. Американското му кодово название е "Джак" (Jack).
За разлика от останалите японски самолети, основната цел при създаването на J2M е постигането на голяма скороподемност и огнева мощ, които го правят особено ефективен срещу американските бомбардировачи Б-29 и Б-17. Самолетът е по дизайн на Джиро Хорикоши, създателя на известния Мицубиши А6М. Основните проблеми на самолета са прекомерно големият двигател, който прави предната част прекалено тежка и прави машината леко неуравновесена при полет. Предното разположение на крилете намалява значително видимостта на пилота. Въпреки тези недостатъци J2M е значително по-добър от останалите японски изтребители, любим на пилотите заради лесното си управление.
До края на войната са произведени над 600 самолета от 6-те различни варианта. Първите 8 модела имат множество проблеми, свързани с двигателя и колесника. След няколко катастрофи на първия модел е представен J2M2, с отстранени недостатъци и някои дребни подобрения. Първите бойни мисии на самолета са през септември 1944 в битката за Филипинско море. След загубата на Япония във войната Райден продължава да се използва до към 1947-49.
J2M3 е въоръжен с 4 оръдия 20 мм. Произведени са 307 самолета.
Ползвах фотоецван сет от Eduard кат.№ 72 247 и оръдейни цеви от Master кат.№ AM-72-017. Имах идея и за вакуумен фанар от Pavla кат.№ V72-51, но се оказа, че с нищо не е по-добър от този в комплекта, освен по дебелина на стените.
Моделиране:
Фотоецваният сет е много добър за ... чертеж на самолета, но никак не се вписва в модела. Шахтите за колесниците са изключително трудни за изработка и нищо чудно, че не открих снимки в нета на друг, който да ги е използвал пълноценно. Постоянно се налагаха доработки на една или друга част, доработих укрепването на приборното табло, укрепването на челното бронестъкло си го скрачнах сам, а за пилотската седалка, която прилича на каменен трон, не ми останаха сили. EDUARD също са я пренебрегнали, но за сметка на това са добавили куп ненужни елементи.
Финишинг:
Заложих на метал от Alclad2, след което боядисах с акрил от LifeColor и свалих боята на места до основата. После филтри, смивки и маслени бои. По отношение цвета на отделните елементи се наложи да правя изследвания на налични снимки и материали, като мисля съм се придържал към историческата достоверност. Единствената разлика с реална машина са износените "хиномару" - японците рядко са ги оставяли в такова плачевно състояние.
