Един изключителен самолет, Ki-43 е бил за японската армейска авиация това, което е бил A6M за военноморската им авиация. Самолетът е разработен през 1937 год. и извършва първия си полет през 1939 година. Въоръжен е с две картечници калибър 7,7 мм Type 98 (вариант на самолета "Ko"), едната от които по-късно е заменена с 12,7 мм Ho-103 (вариант на самолета "Hei". Късните модификации на Ki-43-1 получават две голямокалибрени картечници (вариант на самолета "Otsu"). Първите модификации постъпват в училището в Акено и в бойните части през 1941 год. а през октомври постъпват и "Otsu". До средата на 1942 новият самолет напълно измества предшественика си Ki-27. Тъй като разработката на новата машина е извършена тайно, срещите и с P-40E Warhawk и Brewster B-239 Buffalo са неприятен сюрприз за последните, тъй като Ki-43 превъзхожда по всички показатели противниковите изтребители в първата година от войната. От април 1941 год. до 1943 год. са построени общо 716 машини Ki-43-I .
Моделът на FUJIMI пресъздава един от най-ранните самолети от първите серии. Машината не е боядисана, но са нанесени отличителните знаци на 59 Sentai, който по това време (лятото на 1941 год.) е базиран в Hankow (China). Управляващите плоскости са сиво-зелени, а на фюзелажа в опашната част има бял пояс. Характерната светкавица отстрани е в червения цвят на 1st Chutai. Обикновено по бойните поделения самолетите се оцветяват по горните повърхности с камуфлажна боя, но на конкретната машина това не е направено. Няма ги и характерните жълти ивици по вътрешния атакуващ ръб на крилото. В краищата на витлото има червени ивици, които са дадени като декалчета. Задната част на витлото трябва да е в японското кафяво.
Афтърмаркет - детайлен сет кат.№ 72175 и маска кат.№ CX-157 на EDUARD
Моделиране:
Започнах с пренарязване на разшивката, тъй като оригиналната беше доста фина и плитка.
Монтирах някои неща от детайлния сет, а други реших да не си ги причинявам (кобилиците на радиалния двигател - установих, че не се виждат. Пластмасовата рамка на седалката замених с месингови тръбички 0,5 мм.
Общо взето съм разочарован от сета на EDUARD - страничните панели са някакви свободни съчинения с елементи на разсъждения (след двумесечен запой и дяволски махмурлук), приборното табло при монтаж се оказва на около милиметър назад, дори след педалите. Картечниците са също свободни съчинения, а сгъването в необходимите места е мисия невъзможна. Успокоението е, че при затворена кабина почти нищо от тая красота няма да се вижда. Същото важи и за двигателя - масления радиатор скрива всичко зад него.
Финишинг:
Боядисването е с метални бои на Alclad2 и акрил от LifeColor. Използвани са различни филтри, смивки и маслени бои. Не съм имал за цел да е мръсен или оцапан до неузнаваемост.
В заключение - чудесен модел, без някакви особени трудности. Декалите прилепнаха перфектно дори без обичайните химии.
