През 1937 год. Клод Дорниер започва работа върху двумоторен самолет, двигателите на който са разположени един зад друг в предната и задната част на тялото, движещи съответно едно теглещо и едно тикащо витло. През 1939-1940 год. Шемп-Хирт построява един експериментален самолет Go-9 за да провери доброто функциониране на тикащото витло. През 1941 год. е започнало проучването за Do-231, който е трябвало да бъде изтребител-бомбардировач, но той скоро е изместен от проекта Do-335.

При изпитанията Do-335 показал неприятна тенденция да се движи вълнообразно по траекторията си, но това не можело да развали общите впечатления от самолета. Do-335 показвал изключително добра тяговъоръженост, скоростоподемност и управляемост.

Няколко от 10-те Do 335 A-0 са използувани в Erprobungskommando 335, която е сформирана през септември 1944 г. (разформирана на 14 февруари 1945 г.) в Менген, Вюртембург за изпитания на “Pfeil” и отработка на тактиката за употребата му.

Първите серийни Do 335 A-1 слизат от конвейра в Оберпфафенхофен в края на есента на 1944 г., като най-вероятно са завършени 11 машини. Като цяло те са подобни на предсерийните образци, но са с двигател DB 603E-1. Той има по-висока степен на турбокомпресора и развива стартова мощност 1800 h.p. (1323 kW) и 1900 h.p. на височина 1800 m. Стрелковото въоръжение е без изменение – 1 MK 103 30 mm и две MG 151 15mm. Но сега самолетът притежава и подкрилни държатели за два 300 l допълнителни горивни резервоара или две 250 kg бомби.

Тежкият, твърде бърз и със здрава конструкция Do-335 е първият самолет, снабден с катапултна седалка. Измъчвана от механичната ненадеждност на първите образци и недостига на авиационно гориво в края на войната, бойната кариера на Do 335 е твърде неясна. Както вече се спомена някои Do 335 A-0 (според други източници и А-1) извършват определен брой оперативни мисии в Еrprobungskommando 335. Има откъслечни сведения, че през пролетта на 1945 г. няколко машини са използувани и в III/KG 2. Обаче няма никакви свидетелства за участието на този самолет в боевете, така че много по-вероятно е тези мисии да са били под възбрана от ангажиране в директни въздушни схватки и са се изчерпвали с полети на висока скорост и то нощем.

Моделът е репак от DML/DRAGON, като матриците са доста изтощени, а липсата на оригиналните фотоецвани елементи е осезателна.

Към модела преди много време съм закупил ецван сет на AIRWAVES кат.№ AC72-101(не знам тези защо въобще се излагат да предлагат сетове). В случая обаче част от детайлите са използваеми... На по-късен етап добавих ецван сет на PART кат.№ 72-160, от който част от детайлите са неизползваеми, други така и не разбрах за къде са, а изискванията за монтаж на трети са меко казано безумни. Имам и маска на MONTEX с кат.№ SM 72050.

Естествено, не ми допаднаха двете предлагани камуфлажни схеми и декалните версии в комплекта за Erprobungskommando 335. Има откъслечни сведения, че през пролетта на 1945 г. няколко машини са използувани и в III/KG 2. По тази причина решението ми е да правя бойна машина, дори и хипотетична такава. Да не забравяме, че А-1 притежава и подкрилни държатели за два 300 l допълнителни горивни резервоара или две 250 kg бомби.

Моделиране:

Двигателчетата са ювелирни, но са само за заигравка, тъй като няма да се виждат - нямам намерение да оставям отворени капаци. Всяко двигателче е от девет детайла, като тук не включвам изпускателните колектори и елементите на моторамата. Крилото се сглобява от три части - две горни полукрила и долно цяло полукрило. Има фиксатори, но от горна страна се виждат всмукнатини в задната му част.

PART никога не са ми били фаворити при детайлизирането с тяхната разточителност и извратеност при детайлите. При прецизен поглед върху детайлния им сет, се оказва, че едва 10-15% от детайлите са използваеми, като 1/3 от тях с известен компромис. Останалото е някакъв безумен пълнеж, които от една страна не добавя нещо кой знае какво към модела, а от друга - съсипва сравнително добрият фрейминг на пластмасовите детайли. Като например носовата шахта на колесника.

Работата ми с детайлите на Part ме навежда на мисълта, че са проектирани по чертежи и никой не си е направил труда да ги напасне за настоящия модел. Голяма част от детайлите са много по-некоректни и по-недодялани от пластмасовите - говорим за моторамите и безумните о-пръстенчета за ауспусите. Къде по-лесно е да се разпробият! Схемата за монтажа на детайлите по кокпита са изключително неясни, а самите детайли, поставени на местата им, правят един кокпит, който няма общо с действителността. Самото приборно табло се оказва изместено цели 2 мм напред, да не говорим, че по височина е направено грешно. Компенсирах с пластмасови вложки, но това уби всякакво желание за работа по модела.

На всичко отгоре детайлите на фюзелажа са криви.

По традиция се изхитрих да поставя смолен прицел от Quickboost.

Финишинг:

Тъй като окончантелният избор е за What-If машина, зарязах подробното изследване. Камуфлажът е стандартен - RLM 76, 82, 83. Боичките са на LifeColor, използвал съм филтри, смивки и маслени бои за окончателната визия.