През 1940 год. конструкторите в Аугсбург пристъпват към преработка на Bf.109E и на практика правят един нов самолет, достоен отговор на срещащите се отвъд Ламанша "Спитфаери". Новият самолет получава обозначението Bf.109F.
При избора на камуфлажна схема се спрях на Messerschmitt Bf.109F-4b на Oblt.Frank Liesendahl. Камуфлажът е нормалния за началото на 1942 година - RLM 74/75/76 с петна от 75 върху 76 отстрани на фюзелажа. Oblt.Frank Liesendahl загива през 1942 на Fw 190A-2 "Син 14". ITALERI дават вертикалния стабилизатор бял, но цветът на долните повърхности на JG2 е... жълт. По тази причина аз залагам на жълт вертикален стабилизатор, още повече, че на някои архивни снимки цветът там изглежда една идея по-тъмен.
Очеизвадно е, че единицата и стрелката зад кръста са дадени от ITALERI със сгрешен жълт цвят, вместо син.
Естествено, в комплектът няма бомбодържател ETC 500 за предвидената бомба SC 250, което наложи или да се опитам да го изработя, или да го присвоя от друг модел. Направих второто.
Моделиране:
Едва ли са тайна недостатъците на този модел, най-сериозните от които са 1. Колелетата са огромни и повече приличат на такива от трактор, отколкото на самолет; 2. Колесникът е твърде широк; 3. Кокът на витлото е челно плосък и съответно къс; 4. Гравировката е хубава, но грешна... Предкрилките от горна страна стигат почти до 1/3 от широчината на крилото!
След анализ на модела установих, че няма как да направя читав Bf.109F-4b директно ООВ, а предвиденият и закупен преди много години детайлен сет на AIRWAVES с кат.№ AC72158 е по-скоро за декорация към кутията на модела, но не и за реално използване.
След коригиране на разшивката и корекция на положението и размера на шахтите на колесника, пристъпих към изработка на вътрешността на самите шахти.
За кокпита използвах смолен интериор от AIRES. Реално той не е за този модел, което наложи да изтъня доста стените, но в крайна сметка се събра благополучно.
Излезе голям проблем с опашната част - оказа се с около 0,5 мм по-широка от задната част на фюзелажа. Това наложи да се шлайфа до изравняване, след което да се китва и шлайфа.
Следващият проблем се оказа витлото - това в комплекта е зле. До степен много зле. И не самото витло, а неговия кок, който е тъп и с по-голям отвор за оръдието отпред. Вариантите бяха да заменя с подходящ кок от друг модел, да си го отлея сам или да си закупя такъв сет. Имам Bf.109F-4 на Fine Molds, но някак ми се струва прекалено да го канибализирам за части... Вариантът с леене от смола отпадна, тъй като нямам такива ресурси. Поради което се спрях на възможността да си закупя подходящ сет. В същото време в "Нирахоби" течеше предварителна поръчка за Pavla Models, поради което набързо си поръчах U72-57 Bf 109G-10/K-4 - Spinner propeller. На картинката изглеждаше страхотно. Артикулът дойде, отлят от тъмно сива смола, с доста дефекти и отлято по такъв гаден начин, че в предната част не можеш да разбереш има ли специфичния отвор за оръдие, или няма. Отделих кока с подходящо трионче, зачистих с минидрила и подходящи накрайници и шлайфах повърхността, докато придобие приемлив вид.
Разпробих и поставих подходяща месингова тръбичка, която залепих и шлайфах до подходящ вид. При налагане на чертежи установих,че самите лопати на витлото влизат добре в контура, поради което ги монтирах на основата от Italeri. След съвсем мъничко шлайф и напасване, витлото придоби доста по-приемлив вид.
Финишинг:
След грундиране, боядисах с акрилни бои от LifeColor, петната отстрани направих freehand с дюза 0,2 мм. Имаше обичайните филтри и масла, но не ми се искаше да прекалявам с оцапването.
Бомбата е от смолен комплект на Pavla, а стойката и е скрачбилд. Тактическите символи отстрани пръснах със синя боя през шаблон, а колега изработи черните им очертания на декална хартия.
В заключение - ако искате приличен Bf.109F - изберете друга фирма.
