Това ми беше първият модел който закупих от "Нирахоби", грабнах го защото бях решил да правя модели на самолети използвани в българските ВВС. Моделът го започнах преди 2 години и кротко чакаше да ми дойде музата и да го завърша, това вече е факт.

Кутията е направена от твърд картон, типичен за едуардовските модели, толкова твърда че едвам се отваря.

Съдържанието се състоеше от три пластмасови платки, една прозрачна, една платка фотоец (боядисан) и лист с маска за облепване на фанара.

Детайлите са отляти от адски дебела пластмаса, като двете лица на матрицата са приятно разминати и всяка част по отделно трябва да се изрязва с ножче или да се изшкури. Пластмасата покрай сглобката на крилете и тялота съм я търкал с шкурка 180 може да си представите за каква твърдост говоря. Детайлите пасват добре, като единстените трудности са при монтирането на готовото крило към тялото, там се получава хлътване на крилото с около 1мм и иска доста корекции. Фотоеца е на нивото на едуард, кабината направо светва като се залепят всички метални части. Декалите са едно ниво по-добри от тези на Тамия и Хасегава, сториха ми се доста твърдички и реших да не ги слагам, от тука и дойдоха мъките и забавянето ми, тъй като не можех да реша коя камуфлажна схема да избера, а те са общо 6 на брой - Българска, Румънска, Югославска, Испанска, Японска и Чехословашка. За повечето нямаше данни и снимки и затова избрах испанската версия, тъй като за нея най-лесно можех да направя шаблоните за пръскане на декалите.

Камуфлажната схема е едноцветна, самолета съм го боядисал с основен цвят RLM63 и съм го изсветлил със силно разреден с бяла боя RLM02. Тъй като не съм използвал декалите, а го изпръсках с шаблони не съм матирал, финишинга го направих със разреден черен прах във вода.

Доработките които направих са: светлините, дръжките за хващане над кабината и ауспусите.