Очакваното продължение от ICM. Кутията е от гланциран картон със странично отваряне и с чудесен бокс-арт, както и обичайната камуфлажна схема на гърба. Вътре има плик с пластмасови детайли, листче с декали, двустранно отпечатан лист А5 с две типови схеми... и както ми е тръгнало напоследък - при мен липсваше инструкцията за изработка.

Декалите са същите като за предходния Seehund. Съгласно схемите може да се изработят две подводници:

- U-Boat Type XXVIIB "Seehund", Kiel, May 1945

- U-Boat Type XXVIIB "Seehund" U-5365, Baltic Sea, May 1945

Първата е без тактически обозначения и се предполага, че е пленена от бункер в Kiel, заедно с други подводници от този тип.

Втората е по-интересна. След дълго ровене из дебелите книги и интернет, ето какво излиза за нея:

U 5365 (с "U 365") тип XXVIIB5 "Seehund" (тип "127")

Екипаж: Лейтенант Хелмут Херман (LzS Helmut Hermann) и Обер-машинист Ханс Холст (Omasch Hans Holst)

Заложена в "F. Schichau GmbH" в Елбинг през 1944год., пусната на вода през 1945 год., през май 1945 год. пленена от Франция в Дюнкерк, заедно с още подводници от този тип.

Френският флот решава да оборудва четири от тези малки кораби, като по този начин е през юли 1946 г. е създадена флота от “джобни подводници” (Sous-marin de poche ) с номера S365, S90, S74 и S107. Подводниците са придадени в Тулон към самолетоносача “Bearn”. През 1952 г. четири подводници са подложени на основен ремонт и са преименувани съответно S621, S622, S623 и S624. Техният цвят е черен, а цифрите са изписани с червено. Seehund се използват за тестване на подводни оръжия, както и за проверка на бреговата защита.

Бившата U5365, борден номер "365" (от 1952 год. - S624), на 23 април 1951 год. засяда на скала и потъва близо до нос Лардие. Извадена е от водата и отново е въведена в експлоатация, като е използвана за подводни изследвания на противолодъчно въоръжение и нови типове торпеда. Въведена е в резерв на 1 август 1956 год., от който е изключена на 18 юли 1960 година. Подводната лодка, вече с обозначение Q196, е продадена за скрап, разделена е на три части, които са купени от частен колекционер. Реставрирана е и от 1977 год. е изложена в Монтийон, Франция, като музей.

Снимките, на които попаднах обаче показват друго (виж приложената снимка).

Което е доста различно от показаното в кутията на ICM. Кутиеобразният тип кормило ясно се вижда на приложената по-долу снимка. От друга страна, подводницата в този музей също е била подложена на реставрация е ни се знае до каква степен е запазен оригиналният вид. Трябва да се има предвид, че в крайна сметка тези Seehund една с една не си приличат.

Затова продължаваме с детайлите. Отляти от сива пластмаса, с чудесна текстура и без леяци. Разликата с ранната версия са двете издутини под контролната рубка, съответно детайли 36 и 37. По някои от детайлите, включително и по корпуса на подводницата се забелязват всмукнатини, които следва да се запълнят с кит.

Вертикалните кормила са неестествено дебели и аз лично не успях да намеря снимка на оригинален Seehund с подобен тип вертикални плоскости. Пропусната е да се даде хоризонталната плоскост между кормилата, а поддържащите греди са дадени с правоъгълно сечение, а би следвало да са кръгли (според снимковия материал).

За грешната горна част на контролната рубка няма да коментирам - там проблемът се отстранява с детайлен сет NH Detail M72-001 и след като се изработи страничната гравировка, подводницата ще изглежда достатъчно реалистично. Необходимо е да си изработите и прозрачната горна част на люка, тъй като предвидения в комплекта детайл е непрозрачен.

Разбира се, от детайлите може да си изработите и ранната версия, тъй като необходимите части са налице.

Моделът е закупен от "Нирахоби".