По време на Втората световна война Кралската спасителна служба играе съществена роля в спасяването на стотици висококвалифицирани пилоти и екипажи от водите около Британските острови, както и в редица други военни заони. Тяхното мото е „Морето няма да ги вземе”. Сътрудничат си тясно с Кралските военноморски сили, като използват както самолети, така и бързи катери, за да постигат целите си.
Един от най-известните модели бързи катери е Type Two 63 ft HSL, построен от British Power Boat Company. Наричан е „Китов гръб” заради характерния извит профил на палубата. Категорично може да се твърди, че това е Spitfire на Кралската спасителна служба.
Проектирани са през 1937 година от провидеца Хъбърд Скот Пейн – създаделя на British Power Boat Company. Type Two 63 ft HSL започва служба в RAF Marine Craft Units в средата на 1940 година. Освен, че са бързи и ефективни, тези катери имат малко съперници и по красота. След катастрофалния Dieppe Raid през август 1942 година, по време на който много такива катери понасят сериозни поражения, те се сдобиват с допълнително въоръжение. Допълнителна защита осигурява антишрапнелното покритие, което обгражда предната кабина на Type Two 63 ft HSL.
Максималната скорост на тези катери са впечатляващите 36 възела, осигурявани от три двигателя тип Napier Sea Lion, всеки един с мощност от 500 конски сили. Базирани са на известния самолетен двигател тип Napier Lion. Захранвани са с петрол и разходват по 60 галона на час всеки един от тях при максимална скорост. При скорост от 25 възела катерите са имали обхват от 500 мили. Обслужвани са от девет души екипаж, включително капитана и медика.
Първоначално Type Two 63 ft HSL служат по югоизточните брегове на Великобритания, наричани „Ъгълът на адските огньове”, защото точно там има много жертви, предизвикани от въздушните боеве около Английския канал и Северно море. Информация за бедстващи екипажи на самолети е събирана по много начини, включително посредством радиостанцията, с която са екипирани Type Two 63 ft HSL.
В началото на войната Type Two 63 ft HSL са боядисвани в ярко жълто и сиво, за да бъдат лесно забелязвани, но в последствие се сдобиват с тъмно-сиви и черни краски след системни и успешни нападения на немски самолети.
До D-Day през юни 1944 година Кралската спасителна служба разполага с 300 такива катери, които покриват цялото крайбрежие на Великобритания, както и много други военни зони, сред които Средиземноморието и Индийския океан.
След непрекъснатите въздушни нападения през 1941 година над Малта местните власти също организират подобни спасителни служби, които спасяват 125 души, членове на самолетни екипажи до декември 1942 година.
Изпълнението на AIRFIX дава възможност за изготвяне на три вида катери Type Two 63 ft HSL. HSL 156, с позивна Seagull 70, и капитан Geoffrey Lockwood, D.S.C, е част от 28-ма единица в района на Newhavenin между 1943 и 1944 година Сред забележителните постижения на този екипаж е спасяването на екипажите на две американски летящи крепости – общо 19 души, измъкнати посред минно поле през октомври 1944 година. Този модел е снабден със стандартното оборудване за късния период на войната и е боядисан в убити тонове.
Цветовата схема на HSL 130 рязко контрастира с тази на HSL 156. Този катер също носи служба в Английския канал през между 1941 и 1942 година, но грее с ярко-жълти цветове.
Третата цветова схема е на HSL 127 и е била под командването на Flt. Lt. D Jones, D.S.C., част от 27-ма единица, базирана в Рамсгейт. Уникалното е, че този катер все още съществува, но като луксозна моторница.
Номер 127 е била базиран в Английския канал по време на Dieppe Raid през август 1942 година. Докато носи служба спасява не по-малко от 98 души, включително екипажа на свален глайдър край Доувър през септември 1944 година.
Между 1940 и 1942 година са построени 69 катери Type Two 63 ft HSL, които до края на войната остават на служба и спасяват стотици животи.
До началото на Втората световна война въоръжението е леко, като предвижда два броя картечници Vikers К, разположени в две отделни кули, подобни на самолетните кули
След Втората световна война въоръжението предвижда два броя картечници Vikers К, разположени в двете отделни кули, две двойки картечници Vikers К, разположени от лявата и дясната страна на катера.
Кутията, в която са поместени платките, е с горно отваряне, изработена от сравнително некачествен картон. Боксартът пресъздава Type Two 63 ft HSL в бръснещ „полет” в разпенени морски вълни.
С отварянето на кутията се натъкваме на 6 платки, за които са закрепени около 160 части, както и седма платка със стъклени елементи. Предвидено е и листче с декали, което дава свобода на ентусиазирания моделист да избере номерата и останалите цветни елементи за три катера, които, като история, подробно описахме по-горе.
Шестте платки с основаните части са поставени в едно пликче. Отварянето му разкрива грозната истина: по една или друга причина детайлите са отлети сякаш с единствената цел да отровят живота на всеки един моделист.
Буквално НЯМА детайл, който да не се нуждае от масивно пилене и китване, за да заприлича донякъде на себе си. Това важи както за големите детайли, така и за малките. Например трите витла на катера след обработка загубиха една трета от обема си, за да бъдат докарани до витлоподобна форма. Безспорно - за да бъде дадено поле за изява на моделиста, който като един Микеланджело да каже, че е достигнал до перфектната форма, като е отнемал излишното от камъка. В нашия случай – от пластмасата.
Детайлите не само са некачествено отляти. Те са пълни с грешки. Някои от които много сериозни, но към сегашното състояние на проекта – поправими. Копийността на модела не е пострадала сериозно от експериментите /екскрементите?/ на AIRFIX и след коригиране на всмукатини, дупки, следи от ежектори и какво ли още не се разкриват едни съвсем нелоши пластмасови елементи, близки до оригинала си.
Въпреки настойчивите ни опити се изкажем поне донякъде ласкаво за това пластмасово недоразумение, трябва да подчертаем факта, че за да се постигне копийност и радост за окото в съществени елементи на катера, моделът трябва да бъде сериозно преработен. Добър пример са мрежите, разположени в задната част на катера, които са използвани от нещастните екипажи на потопените съюзнически самолети като въжени стълби за достигане на катера. От буците пластмаса, отляти по модела, се добива представа за нещо като мрежи, но по-скоро – спагети, нахвърляни хаотично около бордовете на катера. Копийността просто крещи за пълно изпиляване с дрил и заменянето им с нещо истинско и привлекателно. Това важи и за други елементи, които няма да изреждаме в детайли.
Подчертаваме и отвратителната сглобка на дъното на катера и кошмарните разминавания между двете страници и задната част, където се отвориха фуги от над половин милиметър. Сглобяването на тези елементи в прилично цяло не мина без масивна хранилка по майчина линия на еърфикските садистични проектанти на този модел.
Декалите на господата от AIRFIX са с приблизителната дебелина на челната корица на Плейбой, но не са толкова привлекателни. По всяка вероятност ще се наложи да бъдат изхвърлени и номерата и другите елементи да бъдат пръскани през шаблон.
ИЗВОДИТЕ: Не си купувайте този модел, освен ако не страдате от приливи на мазохизъм и не разполагате с безкрайно свободно време.
Купих го, защото ми се стори интересен и чаровен модел. Още в магазина усетих, че ще имам проблеми със сглобяването, а и бях чувал много негативни изказвания за старите матрици на Еърфикс, но този просто надминава и най-лошите очаквания.
Друга основна причина за покупката беше желанието ми да се упражнявам с трудни и несъвършени модели. Този е един перверзен рай за начинаещ моделист като мен и дава терен за практикуване на почти всичко – пилене, шкурене, шлайфане, китосване, „хранене”, доработки със скратчбилд. Не се сещам за нещо, което да не бъде приложено извън боядисването, просто защото това е едно трагично изпълнение на иначе интересен катер.
