Полетелият на 28 май 1935 год. Messerschmitt Bf.109V1 става родоначалник на голяма династия изтребители – “орли от Аугсбург”. Само след няколко години ведомството на доктор Гьобелс ще превъзнася серийните Bf.109 като най-добрите изтребители в света. Но истината е, че притази война не е можело да има постоянен лидер и „сто и девятката” винаги е имала достойни противници, които все с нещо са го превъзхождали. В областта на технологията обаче, създателят на самолета професор Вили Месершмит, действително създава уникален самолет. Bf.109 бил проектиран така, че е можел да се изготвя във вид на възли и агрегати от различни производители – големи и малки,  като при това при окончателното сглобявне на машините, качеството оставало високо. Конструкцията на планера и моторамата позволявали да бъдат монтирани различни двигатели.

Точно тази особеност позволила появяването на следвоенните модификации на Messerschmitt 109. Една от тях била разработена в Чехословакия. Необходимостта от изтребители принудили чехословашките ВВС да построят самолети от останалите по наследство от хитлеровската промишленост възли и агрегати, както и такива, предоставени от СССР. Авиационните заводи пристъпили към производството на Bf.109G-10, които получили обозначение S-10, а на основата на тренировъчния G-12, бил разработен S-110. През 1947 год. машините получили нови обозначения – съответно S-99 и CS-99. Още от самото начало на експлоатацията, чешките авиатори се сблъскали с доста проблеми, в това число и нерешени от немските авиоконструктори. Монтираният на самолета двигател DB-605 бил свръхфорсиран и по тази причина имал малък ресурс. Ситуацията съществено била усложнена от възникнал пожар, който унищожил складът с резервни части. И тогава било взето решение на самолета да се монтира двигател Jumo 211 серии F и 0, които в Чехословакия останали предостатъчно. Обаче този двигател не бил подходящ за изтребител,тъй като бил предназначен за бомбардировачи, имал по-малка мощност и по-голяма маса. Освен това на Jumo не бил предвиден монтаж на синхронизатори. Бил проведен огромен обем доработки по планера и особено по създаването на новият въздушен винт с широки лопати. Първата машина полита на 25 април 1947 год. и скоро започва серийното производство на изтребителя, получил обозначение S-199 и неговият двуместен вариант CS-199. От оригиналния Messerschmitt самолетът се отличавал по капота на двигателя, въздушния винт, кокът на витлото и много други агрегати. Променено било и въоръжението – на S-199 били монтирани две синхронни 13 мм картечници MG-131, а в крилата е можело да се монтират още две 7,92 мм картечници или под тях в специални гондоли – оръдия MG-151 калибър 20 мм.

Чехословашкият „месер” отстъпвал по всички показатели на своя прародител. Максималната скорост паднала от 630 км/ч на 540 км/ч, таванът от 11000 до 9000 метра. Но главното не било в това. Прекалено тежкият двигател предизвикал рязко изместване на центъра на тежестта напред, което значително усложнило пилотирането, особено при излитане и кацане – нещо, нерешено при Bf.109. Това определило и отношението на персонала към него – самолетът бил наречен „Mezec” („Муле”), което доста подхождало на машината, която действително се превърнала в работното муле на Чехословашките ВВС в най-трудният за страната послевоенен период. Самолетът притежавал характера на муле, тъй като всеки един негов агрегат е можел да се „заинати” в неподходящия момент. Синхронизаторите работели ненадеждно, поради което 13 мм картечници над двигателя често отстрелвали лопатите на витлото. Заводите „Aero” и “Avia” произвели общо 450 едноместни S-199 и 82 двуместни CS-199.

При пилотите S-199 предизвиквал противоречиви чувства. От една страна самолетът бил достатъчно прост за експлоатация, притежавал добри пилотажни качества, което позволило подготовката на стотици млади чешки пилоти. От друга страна – сложните излитане и кацане, тясното шаси и огромният реактивен момент на витлото задълбочавали недостатъците, от които страдали Bf.109. Въпреки това 199-ките се превърнали в легенда в чехословашката авиация и дослужили до приемането на реактивните МиГ-15 до средата на 50-те години на миналия век.

Чехите бързо разбрали, че трябва някъде да пласират своите S-199. В послевоенна Европа била заринта с висококачествено оръжие. По тази причина още в април 1948 год., правителството на чехословашката република одобрило продажбата на 25 изтребителя S-199 на държавата Израел, независимо на директната забрана на ООН. Договорът предвиждал досдтавка на запасни части, боеприпаси (в това число 250 кг и 500 кг бомби) и двуседмична подготовка на пилотите. Докато евреите облитали капризните машини, между Чехословакия и Израел започнал да действа своеобразен въздушен мост. Изтребителите били разглобявани и натоварени във фюзелажа на транспортните C-46 и C-54, които ги доставяли в авиобаза Акрон, където били сглобявани от чешки механици, едновременно обучаващи израелския наземен персонал. До края на юни били доставни 12 изтребителя, 250 авиобомби и повече от 400 сандъка с патрони. Доставката на машините била завършена през август. Няколко произшествия редуцирали броя на израелските машини до 22. S-199 е наречен “Sakin”.

Самолетът взема дейно участие във възникналата Израело-арабска война, която завършва на 20 август 1949 година. Това е и последната война, в която Bf.109 взема участие.

Моделите на Avia S-199 в 1/72 най-широко са обхванати от Kovozávody Prostějov още от седемдесетте години на миналия век. След придобиването на фирмата от AZ Model, през 2020 год. излиза преработената пресформа, от която са изработени детайлите в настоящия модел.

В кутията естествено имаме отливките на Bf.109G-6 от AZ Model, които са допълнени с части за S-199. Но да се върнем по-назад… Кутията е типична за фирмата – гланциран картон със странично отваряне. Вдъхновяващ боксарт отгоре и три камуфлажни схеми отзад. Печатът на кутията е добър, цветовете са дадени с референции по HUMBROL.

В кутията имаме самозалепващ се плик с детайлите, декален лист и инструкция. Самата инструкция е формат А4, прегънат през средата за да образува книжка, от гланцирана хартия, цветна. На първата страница имаме кратка историческа справка, на втора - схема на разположението на детайлите, като част от тях са маркирани да не се използват при конкретната версия. Стъпките за изработване на модела са общо 20 - от втора до трета  страница. На последната страница е дадена схема на декалите със служебни надписи. Инструкцията е много добре отпечатана, а на сайта на производителя се предлага възможност да се свали в PDF.

Декалният лист съдържа служебни надписи и тактически обозначения. Декалите са отпечатани много добре, с чудесно качество, без забележки. Позволяват изработването на три машини:

• Avia S-199, „Daled 121”, 101 Squadron, Israeli Air Force, Quastina AB, 1948
• Avia S-199, “Daled 117”, 101 Squadron, Israeli Air Force, 1948
• Avia S-199, “Daled 123”, 101 Squadron, Israeli Air Force, 1948

В малко пликче с клипс са прозрачните детайли - цял фанар и тилно бронестъкло. Фанарът е с много добри оптични качества и фрейминг. Бронестъклото е с чудесна отливка и прозрачност.

Непрозрачните детайли са разположени на три идентични по размери платки, отливката е шортрън, но със забележително качество. Пластмасата е сива, няма груби дефекти по детайлите.

Платки А и В са стандартната отливка за Bf.109G. Третата платка C съдържа елементите, необходими за изработването на S-199.

Платка А има 56 детайла - всички разшивки съответстват на чертежите, има забележително приборно табло, педали, два вида прицели... с непрозрачни части. 14 от елементите са маркирани като неизползваеми за този вариант.

Втората платка предлага долната част на крилата, две половини на фюзелажа (които не се използват), колелета и т.н. Отново всички детайли са проработени изключително добре. Тук имаме маркирани като неизползваеми общо 15 елемента.

Платка С има две половини на фюзелажа, ново витло, нов капак над двигателя, уширения от двете страни на двигателя, нов кок за витлото, нови ауспуси и др. Отливката е на високо ниво и няма забележки. От вътрешна страна на фюзелажа има забележителен интериор. Единствената забележка е към ауспусите - следва да се разпробият.

Заключение - изключителен моделна S-199 в този мащаб. Моделът е достатъчно добре проработен, поради което може да минете без  абсолютно никаква допълнителна детайлизация. Единственият минус е, че кабината не позволява да се остави отворена, но лично мен това не ме дразни, тъй като със странично отворен фанар този самолет ме дразни доста повече. Горещо препоръчвам!