Нуждата на Луфтвафе от ефективно средство за борба с бомбардировачите на Съюзниците намира отражение в издадените в началото на 1944 год. от Министерството на авиацията на Германия изисквания. Зелена светлина по тези изисквания е дадена на проекта за изтребител Bachem BP 20 Natter (Adder), с обозначение Ba 349.
Конструкторското бюро на Bachem разработва съвсем опростен корпус, който е можело да бъде изработван дори от нискоквалифицирани работници. Крилото със съвсем малък размах е било без елерони, а управлението се е осъществявало чрез отлонение на кормилата за височина. Във фюзелажа е бил разположен основен ракетен двигател Walter 109-509А-2, който развивал тяга 1700 кг в продължение на 70 секунди на пълна мощност. Самолетът се е изстрелвал вертикално от специални рампи. Необходимата за това тяга се създавала от четири твърдогоривни ракетни двигателя Schmidding 109-533, по два от всяка страна на фюзелажа. Всеки от тях развивал тяга от 1200 кг в продължение на 10 секунди, след което се отделяли.
Първият вертикален старт със запуск на стартовите и основния двигатели, но без пилот, е осъществен на 23 февруари 1945 година. Малко по-късно на 28 февруари е осъществен и пилотиран полет, при който капака на кабината се отваря и самолетът пикира от 1525 метра. Пилотът Lothar Sieber загива. Машината е именно настоящия му модел - М-23.
Тактиката за бойно използване е предвиждала вертикално излитане на автопилот и ръчно управление от пилота, когато машината се намира над формацията бомбардировачи. Ba-349 е бил оборудван с носов конус в който била установена батарея от 24 ракетни снаряда Fоhn с калибър 73 мм. След изстрелване на ракетите самолетът е трябвало да излезе от боъната зона, след което се изстрелвал спирачен парашут. Пилотът се спускал със собствения си парашут. Предвиждало се неколкократно използване на фюзелажния ракетен двигател Walther. Настъплението на съюзниците не дава възможност на самолета да се докаже в реални бойни действия, въпреки сериозната поддръжка от страна на управляващата в края на войната върхушка.
Моделът...
Д-р Цветелин Иванов, известен в авиомоделните среди като “Цецо, доктора от Търново”. Дългите години сглобяване на стендови модели му позволяват да натрупа голям опит, ако прибавим лекарското търпение, възможността да използва зъболекарски материали и технологии, получаваме – добър производител на резино-метални модели.
За 2 години упорит труд в свободното си време Цецо произвежда ограничени серии от 4 комплекта в мащаб 1: 72.
1. “Германски планиращ бомбардировач – 1945”, съставен от 14 резинови, 12 ецвани и 1 вакуумна (фанар на кабината) част.
2. “Месершмит Bf 109 Z” - конверсия за два Bf 109 F, производство на Italeri. Съдържа 18 резинови, 29 ецвани части.
3. “Месершмит Bf 109 Z” - ъпгрейд за производството на “А- модел”. Съдържа 14 резинови, 29 ецвани част.
4. “Бахем М-23” (Ba 349) в комплект с количка. Съдържа 31 резинови, 37 ецвани и 1 вакуумна (фанар на кабината) част.
За съжаление моделите му в момента са колекционерска рядкост.
Получих една от малкото отливки на този модел. Фотоецваните детайли са прецизно проектирани и много добре изработени. Смолните детайли са с много добро качество на отливка. Гравировката на фюзелажа е коректна и с много добро качество, особлено в сравнение с наличния модел на A+V Models. Изработването на фюзелажа от две странични половини е много добра идея, тъй като позволява детайлизиране на носовият конус с въоръжението и пилотската кабина. Слабост на модела е липсата на интериор - педали, приборно табло, лост.
Детайлите за количката са с много добро качество, а самата количка е в духа на най-добрите изпълнения с имитирана текстура на дървото и сглобките на елементите. Талигата на предните колелета е подвижна и може да се върти около оста си.
На прозрачна пластинка има два вакуумни фанара. Материалът е леко пожълтял (може би от времето), а основен недостатък е липсата на фрейминг около остъклението.
В заключение - чудесен модел на този забележителен самолет. Жалко, че смолният модел така и не е видял полагащата му се реализация.
