В края на лятото на 1940 год. германците започват да отчитат опита от боевете във Франция. Фанарът на кабината на Bf.109E-3 е усилен, а пилотът получава защита от 8 мм бронирана плоча зад гърба, масата на който е 24 кг. Малко по-късно зад главата на пилота, в отварящата се част на фанара, се боявява и 13 килограмова метална плоча. Окончателно се отказват от моторното оръдие MG/FF. В резултат на тези и някои други малки доработки, се появява Bf.109E-4, който сменя Bf.109E-3 на монтажните линии в края на лятото на 1940 година. Характерен външен отличителен белег на самолета е новият, ъгловат, но по-здрав фанар на кабината.

Недостатъчната далечина на полета на „сто и девятката” чувствително ограничава бойните възможности на изтребителните подразделения на последния етап на френската кампания, поради което възниква необходимост от разработка на подвесен 300 килограмов външен резервоар. Той се изготвял от пресована дървесина и бързо ставал неизползваем. Освен това пилотите го считали за пожароопасен, поради което той основно се използвал за преходи. Ако пилотът излитал с такъв резервоар на бойна мисия, то първо изразходвал горивото от него, а след това го изхвърлял, за да не се подлага на излишен риск в хода на въздушен бой. Трябва да споменем и друга екзотична възможност за увеличаване далечината на полета на Bf.109, чрез буксирането му от Bf.110 и използването на специална кука на кока на витлото на тегления самолет, чието витло се флюгирало в полет.

В периода на френската кампания била изпробвана възможността за използване на Bf.109E в качеството му на изтребител-бомбардировач (JaBo). На подфюзелажен държач се окачвала една бомба с калибър 50 или 250 кг. Войсковите изпитания на този вариант се провеждали в изтиталната група Egr210, като два отряда от групата били въоръжениес двумоторни “разрушители” Bf.110, а третият с модифицирни изтребители Bf.109E-1/B и Bf.109E-4/B. Впоследствие EGr210 била използвана от германците за борба с корабоплаването в Ламанша. Освен това, с изтребители Bf.109Е-1/В и Е-4/В въоръжили и групата II(Sch.)/LG2. Пилотите получили само кратки инструкции относно способите за бомбомятане, тъй като техните машини не притежавали никакви специални прицелни приспособления. Впрочем, стрелковият прицел Revi се оказал пригоден за осъществянане на бомбардиране с пикиране. Най-изгодният ъгъл за пикиране от 45 градуса, се отбелязвал от двете страни на фанара на кабината с червена линия. За бомбомятане от малки и средни височини се препоръчвала скорост от 600 км/ч. Действията на изтребител-бомбардировачите били признати за напълно успешни, поради което Гьоринг разпоредил във всяко изтребителна ескадрила да се сформира отделен отряд JaBo. Специално за изтребителя Bf.109Е-4/В бил проектиран и подвесен бомбодържател за четили бомби SC50.

Моделът е в твърда картонена кутия с гланциран капак от картон. Боксартът е динамичен – атакуващ Bf.109E-4 и двойка надупчени Хърикейни. В найлонов самозалепващ плик са двете платки от сива пластмаса. Отделно имаме инструкция, плик с цип с прозрачните детайли и самозалепващ плик, в който са декалите. В модела се усеща интензивното присъствие на EDUARD, които участват в разработването на Bf.109 от Special Hobby.

Инструкцията е тип книжка от гланцирана хартия с пълноцветен печат. На първа страница имаме страничен цветен профил плюс информация за самолета на английски и чешки. На втора и трета страница имаме схема на платките с детайли, като някои от тях са отбелязани като неизползваеми за конкретната модификация. Същинската изработка е на страници от четири до осем. Схемите са цветни, ясни и с добре обозначени опции. Четирите камуфлажни схеми са на последните четири страници.

Декалите са чудесно отпечатани, без дефекти или забележки. Предложени са колани и приборно табло. Свастиката на опашката е на части, за съжаление. Декалите покриват дадените камуфлажни схеми, а именно:

  • Bf 109E-4, gelbe 1 von Oblt. Gerhard Schöpfel, III./JG 26, Frankreich im August 1940;
  • Bf 109E-4, gelbe 2 von Oblt. Helmut Wick, 3./JG 2, Frankreich im August 1940 (SH предлагат допълнителен декален сет с характерния камуфлаж на машината);
  • Bf 109E-4, Doppelwinkel von Hptm. Wolfgang Lippert, II./JG 27, Larissa, Griechenland im April 1941;
  • Bf 109E-4, gelbe 8 von Oberfeldwebel Leopold Steinbatz, 9./JG 52, Rumänien im Mai 1941.

SH предлагат най-детайлизираният и най-разчленен модел в 1/72, като обезсмислят всякакви смолни допълнения и надути комплекти с фотоецвани детайли. Необходими са само няколко метални детайла, които да придадат усещане за ефирност на модела, но за съжаление ги няма включени в комплекта. Самолетът има двигател, картечници, чудесен кокпит, възможност за отваряне на капаците около двигателя и оръжейния отсек, раздвижени предкрилки, елерони и задкрилки. Пластмасата е сива, приятна за работа, повърхносттите са с чудесна фина вдлъбната разшивка и фино гравирано нитоване. Няма видими дефекти или забележки. От наличните платки спокойно може да изработите Bf.109E-3/4 или E-7.

На първата платка А имаме 17 детайла – двете половини на фюзелажа, двете половини на двигателя, долното полукрило, резервоар, който не се използва, капота на двигателя, горните две полукрила и задните хоризонтални стабилизатори. Както споменах, повърхностите са с чудесна текстура за този мащаб, фина гравировка и нитове. От вътрешна страна на фюзелажа има чудесни странични панели за пилотската кабина, същото се отнася и за вътрешната част на шахтите за основния колесник.

На платка В имаме всички останали детайли за самолета – малки, още по-малки и съвсем малки. Общо 71 (седемдесет и един!). Тук са елементите за кокпита, седалка, педали, лост за управление, три вида кокове за витлото, самото витло, ауспуси, колелета, капаци за шахтите на колесника, елементи за моторния отсек, картечници… не може да се изброи всичко. Изработката е ювелирна, като отделянето на някои части от държачите на платката определено ще е истинско предизвикателство. Предвидени са два детайла за приборното табло – такова с гравирани уреди и плоско – евевнтуално за фотоецвано табло.

Прозрачните детайли са общо седем, но три от тях не се използват при конкретната модификация. Прозрачността е отлична, фреймингът на изключително добро ниво. Предвиден е и ювелирен прицел, който все пак отстъпва по качество на смолните комплекти.

В заключение, издаденият през 2020 год. модел на Special Hobby и фамилията 109-ки, които са на път от чехите, са действително революция в 1/72. Моделът е изключителен, предлага чудесни опции и с повърхностната си проработка спокойно може да пребори модели в 1/48 или дори в 1/32. 109-ките на Special Hobby влязоха в директен сблъсък с излезлият по това време конкурент на AZ Model. Последните обаче предлагат един модел за бързо строителство, с много декални варианти и почти без опции. SH от своя страна залагат на повече опции, по-добра проработка на повърхностите… и по-ниска цена.

Моделът е доставен от „Нирахоби”.