Първият вертикално излитащ ракетен прехващач е бил предложен от Вернер фон Браун на Техническия департамент на Германия през лятото на 1939 година. Концепцията е отхвърлена като трудно осъществима. Ерих Бахем, поддържайки контакт с фон Браун, е разработва редица подобни проекти под общото название Fi.166, които също биват отхвърлени. В края на пролетта на 1944 г. е отхвърлен и проекта на Бахем, под наименованието BP.20 Natter (от немски - „Пепелянка“). Само личната намеса на Хайнрих Химлер, който не искал да пропусне шанса да разпространи влиянието си и в сферата на ПВО, накарала Техническия департамент да преразгледа своето решение. Въпреки това, одобреният вариант Natter, Ba.349 доста се различава от оригиналния проект на Бахем.

Конструкцията на самолета е била почти изцяло дървена, с цел намаляване на себестойността и опростяване на производството. Самолетът е оборудван с един течногоривен ракетен двигател Walter HWK 509A (с тяга: 16,7 kN и време на работа 4 минути) и понеже тягата на основния двигател не била достатъчна за вертикалното излитане на апарата, се използвали четири твърдогоривни ускорителя Schmidding 109 – 533 (с тяга 11 768 kN и време на работа 10 секунди), отделящи се след излитане. Шаси за кацане не било предвидено. Излитането се осъществявало посредством вертикална водеща мачта с височина 25 метра.

Самолетът, създаден за борба с бомбардировачи, е бил оборудван с оригинални оръжия: пакет неуправляеми ракети 24х73 mm Henschel Hs 217 Föhn или 33 × 55 mm R4M, инсталиран в носовата му част. Изстрелване на такова количество ракети по бомбардировач от близка дистанция гарантирали сигурно поражение на целта. Други оръжия не били предвидени.

Самолетът е бил предназначен за еднократна употреба. След завършване на задачата и планиране до височина от около 3000 м, пилотът задейства механизъм за разкачване фюзелажа на самолета: пилотът и двигателят се спускали със собствени парашути, а фюзелажът се разбивал на земята.

Разчетите били, че при старта ускорението няма да бъде повече от 2,2 g, но за всеки случай с цел избягване загубата на управление, лостът се блокирал преди старта в позиция, обезпечаваща издигане в необходимото направление. След старта, на височина 170-200 метра се изхвърляли ускорителите и се включвал автопилот, управляван по радио от земята.

На 1,5 до 3 км от целта пилотът бил длъжен да изключи автопилота, да приготви ракетите, да се сближи с целта и да изстреля всички ракети с един залп. Така задачата на пилота била само да насочи самолета към целта, поради което се планирало да бъдат използвани пилоти биз особена подготовка. След изпълнение на атаката, пилотът разкопчавал коланите си, разкачвал щурвала и изхвърлял носовата част на фюзелажа. Тя се изхвърляла заедно с челното остъкление, предната преградка и приборната дъска. Едновременно с това се отварял парашут в задната част на фюзелажа. Това изхвърляло пилота напред, който след отделяне от креслото отварял собствения си парашут.

Според различни източници, през периода ноември 1944 г. – февруари 1945, са проведени 18 безпилотни старта на Ва.349. Единственият пилотиран полет е осъществен на 1 март 1945. Полетът е катастрофален: на височина от около 750 метра се откъсва фанара, пилотът губи съзнание и пикирайки, неуправляемата машина се врязва в земята. Загива оберлейтенант Лотар Зибер. При разследването се установява, че фанарът най-вероятно не е бил затворен и заключен от наземния екип, което води и до отварянето му при излитане.

Независимо от инцидента със Зибер, с други доброволци набързо са били осъществени още три успешни пилотирани полета, и е решено, че Ва.349 вече е готов за войскови изпитания.

Ba.349.не осъществява бойни полети. Построени са общо 36 апарата. От останалите след изпитания шестнадесет машини, 10 са унищожени на земята при настъплението на съюзниците, 4 са транспортирани в САЩ, (където 3 от тях се намират в музеи), а съветските и британските войски успяват да се сдобият с по един трофей.

По план, до пролетта на 1945 г. Ва.349 е трябвало да бъде готов за бойни действия. Известни са останките на три стартови площадки на предполагаемото място за разполагане на прехващача – в гората Hasenholz в близост до населеното място Kirchheim/Teck. Те са разположени във върховете на равностранен триъгълник със страна 50 метра. Всяка представлява бетонен кръг (основата на стартовата мачта) с отбелязан кабелен канал.

Това е първият пластмасов модел на чехите от Brengun, пуснат в продажба през 20102 година. Кутията е от стандартен картон със странично отваряне. На предния капак има рисунка на излитаща на прехват машина, а във височина се виждат бомбардировачи. На гърба са четирите предлагани камуфлажни схеми, отпечатани цветно с обозначение на боите по RLM.

В кутията имаме инструкция и самозалепващ плик с детайли. Инструкцията е във вид на прегънат лист А4, чернобял печат. На първа страница имаме репродукция на боксарта, а под него схема на детайлите. Изработката е дадена в 14 отделни схеми на останалите три страници, като последната схема е на готовият модел. Схемите са ясни и не водят до объркване, освен заради липсата на указания за оцветяване на детайлите при изработка. Ама никакви.

В самозалепващия се плик за детайлите имаме една платка от тъмно сива пластмаса, както и самозалепващ плик, в който е единствената прозрачна част, малка платка с фотоецвани детайли и декален лист.

Декалният лист е добре отпечатан, няма дадени тактически обозначения, освен геометрични фигури за първата предлагана машина. Предлаганите варианти за изработка са обозначени като „Mustermaschine M52”, „Mustermaschine M58” и две схеми обозначени като „April 1945”. Разбира се, не са дадени и свастики.

Фотоецваните детайли са шест – двата елемента за прицела, както и колани за пилота. Няма дефекти или забележки.

Недостатък е, че фанарът на кабината е даден от една част. Сравнително забележим фрейминг, но прозрачност с доста големи оптични отклонения. Не се предлага вариант с отворена кабина, което обезсмисля наличието на добре детайлизирана кабина. Brengun предлагат (по метода на Eduard) допълнителен сет за модела (фотоец и смолни ракетни ускорители) под каталожен номер BRL72047, като проблемът с липсата на видимост към кабината остава). Фирмата предлага и фотоецвана изстрелваща рампа с каталожен номер BRS72007, но не и рампа за бойно използване или факуумен фанар.

Непрозрачните детайли са общо 41 елемента, шорт рън отливка, с видими леки леяци отстрани по някои части и всмукнатини по други. Неприятни всмукнатини има по ракетните ускорители. Самите ускорители са отляти на две половини по дължина, което предполага неприятен шев по протежението им. Но неприятностите не свършват до тук – всяко сопло към тях е от две отделни половини. Разшивката на модела е вътрешна, неравномерна по дълбочина и губеща се на моменти. Членението е стандартно – две черупки на фюзелажа, полукрила, стабилизатори и вертикален стабилизатор. Има предвидена дървена поставка за самолета, на която дървесната структура е добре предадена. Няма предвиден прозрачен носов купол, който се е изхвърлял преди стрелба. Дадени са педали, приборно табло, сравнително добра детайлизация за кабината. Повърхностите са сравнително добре проработени. Предложени са два различни модела хоризонтални стабилизатори – по-големият е за първият тестов модел, и по-малкият за следващите варианти.

Небрежно обаче е пресъздадена ракетната батарея – само бледи фреймове на ракетните легла, без да се виждат ракети, или отвори на презни легла. Вероятно Brengun са имали идея да го пресъздадат чрез фотоецван или смолен елемент, но впоследствие са се отказали. Не са го произвели и като отделен детайлен сет. Тук ще отворя малка скоба – чехите от MH Models са се погрижили за този проблем. Произвеждат 3D принтирани направляващи гнезда за конкретния модел, като каталожен номер 72013 е без ракети (много фино изглеждащ детайл), K72015 е направляващи гнезда, с ракети в тях. Гнездата и ракетите са 24 бр., т.е. въоръжението е неуправляеми ракети 24х73 mm Henschel Hs 217 Föhn.

В заключение – много добър модел в 1/72, но не и най-добрият. Познавам моделите на Ba-349A от A+V Models (смола), CECO (нереализиран български проект смола) и Grach Model, като най-добър модел представя последният производител. Но от смола, разбира се. Пластмасовата алтернатива (ако изобщо може да се намери) е архаичен модел от Heller, препакетиран от Modelex, Encore Models и Humbrol. Към момента е трудно откриваема и предлаганата от Brengun маска за модела с каталожен номер BRL72118.