Туполев Ту-144 е първият в света свръхзвуков пътнически самолет. Конструиран е от опитно-конструкторското бюро на Андрей Туполев под ръководството на сина на титуляра – авиационния конструктор Алексей Туполев.

Ту-144 е облетян за пръв път на 31 декември 1968 г. край Москва. Това изпреварва с два месеца първия полет на англо-френския свръхзвуков пътнически самолет Конкорд. Ту-144 преминава скоростта на звука за първи път на 5 юни 1969 г., а на 15 юли същата година става първият пътнически самолет, преминал 2 Мах. Вследствие от пробните полети конструкцията претърпява ред коренни промени, довели до съвършено различен вариант за редовни полети с товари и пътници. През 1973 г. Ту-144, участващ в Парижкия авиосалон, катастрофира, при което загиват целият екипаж и деветима на земята, а десетки други на земята са ранени. Ту-144 влиза в строя с редовни товарни и пощенски превози през ноември 1975 г., а с редовни пътнически превози – през ноември 1977 г. Високият разход на гориво, силният шум в салона, ред други затруднения и втора катастрофа при изпитателен полет през май 1978 г. водят до преждевременно снемане от строя, с последен пътнически полет на 1 юни 1978 г. Следва доработка с изцяло нов тип двигател и ред други промени. Общият брой произведени апарати е 16.

По задание Ту-144 е предназначен да превозва до 15 t, или около 120 (а теоретично, но не и на практика 140 – 150) пътници, на разстояние до 3500 км с пределна скорост 2500 км/ч (Мах 2,35). Зададеният проектен обсег от 6500 км, достатъчен за преки полети между Москва и Далечния изток, не е постигнат. „Експлоатационните“ полети (всъщност, проведени от летци на бюро Туполев, а не на потребителя Аерофлот) са със снижено затоварване и се изпълняват с постоянен форсаж на двигателите, което силно снижава горивната ефективност, а оттам и обсега.

Това е един раритетен модел, като най-голямата му стойност е колекционерската и носталгична такава. Произвеждан е от източногерманската VEB Plasticart в периода от 1973 до 1985 година. По-късно е преопакован от Reifra и Master Modell. Единствена алтернатива в 1:100.

Настоящият модел идва в характерната кутия на VEB Plasticart от седемдесетте години на миналия век – кутия от картон с пълноцветен боксарт. Отстрани на капака има снимки на част от останалите модели на източногерманския производител.

Един много желан модел в моето детство. Брутално голям, брутално известен и брутално скъп. Явно много съм слушал като малък, защото един прекрасен ден държах в ръце тази огромна кутия и започнах да сглобявам модела на часа. Месеци по-късно съдбата му завърши под гумите на „волга”-та ни в стария гараж.

Сега, четиридесет години по-късно имах невероятен късмет да стана притежател на този модел в идеално състояние.

В кутията имаме разноцветни платки с детайли, инструкция, декален лист и обичайните тубички с лепило и сребриста боичка. Видно от опаковъчния лист, наборът в кутията е произведен през м.юли 1985 година.

Декалите позволяват изработката само на един борд – СССР 68001. За годините си са в прекрасно състояние.

Инструкцията е едноцветна, има схеми на разположението на детайлите по платките, като този път има и няколко схеми за сглобяване на самолета. Самите схеми са достатъчно ясни и не затрудняват изработката на модела. Допълнително има листче с инструкция за сглобяване на английски език.

Общо дванадесет са детайлите от бяла пластмаса – половини на фюзелажа, криле, двигатели, носов обтекател. В комплекта има и два детайла за обичайната поставка. 34 са детайлите от сива (сребриста) пластмаса – колесници, антени, турбини, капаци и др. Десет са детайлите от прозрачна пластмаса, със сравнително лошо оптично качество, но пък и то няма нищо за гледане в самолета. Двадесет и шест са черните детайли – колелета на самолета.

Предвид възрастта на модела, отливката е на прилично за времето си ниво. Разшивката е фина външна гравировка, като отделни елементи са с вдлъбната гравировка – врати, задкрилки, капаци за достъп. Цветните платки са иновативно решение за времето си и позволяват изработването на модела без изобщо да е необходимо каквото и да е боядисване – нещо, което ще срещнем много по-късно в моделизма. Основен недостатък е липсата на интериор, но и доста съвременни производители не предлагат интериор за пътническия салон.

Опциите, които предлага модела, са спуснат или прибран колесник, спуснато или вдигнато положение на носовия обтекател.

В заключение, моделът има изключителна колекционерска стойност. Освен това, сглобен изглежда достатъчно добре. Едва ли е необходимо отново да припомням, че в шейсетте години в Източна Германия се създават модели, които са на световно ниво, а в някои аспекти като избор на прототип и отливки, се позиционират на едни от водещите места в моделизма.