Туполев Ту-134 е съветски пътнически самолет за средни и къси разстояния. Разработен в началото на 1960-те години в Туполев, влязъл в серийно производство през 1966 година и произвеждан до 1984 година година в Харковския авиационен завод. Той е един от най-разпространените самолети, разработвани в съветския съюз. Общо са построени 852 машини. Първият полет е извършен на 29 юли 1963 година, а редовната му работа в авиолиниите започва от септември 1967 година. Ту-134 е използван и в страните от бившия соцлагер.
В началото на 60-те години на XX век основният летателен парк за самолети за къси разстояния в СССР и другите бивши социалистически страни бил съставен предимно от витловите Ил-14, които побирали не повече от 36 пътници. В това време гражданската авиация навлязла в реактивната епоха. Първият реактивен самолет в СССР бил Ту-104, използван предимно за полети на дълги разстояния и за по-натоварените вътрешни линии, докато по останалите маршрути се използвали морално остарели самолети. Повишила се нуждата от самолети с далечина на полета над 2000 км и крейсерска скорост 800 – 900 км/ч, за не по-малко от 40 пътници, които да се използват и на къси разстояния.
През 1960 година Генералният секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов имал гост – президента на Франция, който пристигнал с новия реактивен самолет „Каравел“. Хрушчов поръчал на КБ Туполев да направят аналог на „Каравел“.
Първият Ту-134 не бил проектиран като напълно нов самолет, тъй като в конструкторското бюро имали идея да модернизират Ту-124. Конструкторите удължили корпуса на машината, преместили двигателите от крилото в опашната част, заменили хоризонталните стабилизатори с Т-образни. Проектът бил разработван под наименованието Ту-124А през 1961 година. Първите два опитни екземпляра (б/н СССР-45075, −45076) били готови през 1963 година. През юли същата година самолетът за първи път се издигнал в небето.
За дългите години на експлоатация Ту-134 е показал своята надеждност и икономичност, отговарящи на изискванията на неговото време. По показателя за благонадеждност той е почти безотказен. До неговото създаване не е имало самолет, който да може да излита при сила на насрещния и страничния вятър от 20 метра в секунда. В условията на СССР повечето летища имали по една писта (т.е. не било възможно използването на „удобна“ спрямо вятъра писта).
Това е един раритетен модел, като най-голямата му стойност е колекционерската и носталгична такава. Произвеждан е от източногерманската KVZ (Kunststoff-Verarbeitung Zschopau), преименувана на VEB MPKAB (VEB Modell -und Plastspielwaren Kombinat Annaberg-Buchholz) през шейсетте години на двадесети век. По-късно компанията се преименува с познатият ни бранд VEB Plasticart, която продължава да го произвежда.
Настоящият модел идва в характерната кутия на VEB Plasticart от седемдесетте години на миналия век – кутия от картон с пълноцветен боксарт. Видно от опаковъчния лист, съдържанието на кутията датира от началото на осемдесетте години на миналия век. Отстрани на капака има снимки на част от останалите модели на източногерманския производител.
Първият ми досег с моделизма – подарен ми на седмия рожден ден. Отворих кутията с трепет и дълго изучавах платките с детайлите, декалите, инструкцията... Удари ме мирисът на лепилото и бронзовата боичка. Сглобен още същата вечер и с налепени декали. Едно съвсем ново и изключително преживяване. Близо четиридесет години по-късно имах невероятен късмет да стана притежател отново на този модел в идеално състояние.
Освен опаковъчния лист, в кутията имаме разноцветни платки с детайли, инструкция, декален лист и обичайнити тубички с лепило и сребриста боичка. Инструкцията е едноцветна, има схеми на разположението на детайлите по платките, но няма монтажна схема. Детайлите са посочени на рисунка на самолета и си трябва усет за напасване на всички.
Декалите са само за една машина – Ту-134 на Interflug.
Общо дванадесет са детайлите от бяла пластмаса – половини на фюзелажа, криле, стабилизатори. 32 са детайлите от сива (сребриста) пластмаса – колесници, антени, турбини, капаци и др. Осем са детайлите от прозрачна пластмаса, със сравнително лошо оптично качество, но пък и то няма нищо за гледане в самолета. Десет са черните детайли – колелета на самолета.
Предвид възрастта на модела, отливката е на прилично за времето си ниво. Цветните платки са иновативно решение за времето си и позволяват изработването на модела без изобщо да е необходимо каквото и да е боядисване – нещо, което ще срещнем много по-късно в моделизма. Основен недостатък е липсата на интериор, но и доста съвременни производители не предлагат интериор за пътническия салон.
В заключение, моделът има изключителна колекционерска стойност. Освен това, сглобен изглежда достатъчно добре. Едва ли е необходимо отново да припомням, че в шейсетте години в Източна Германия се създават модели, които са на световно ниво, а в някои аспекти като избор на прототип и отливки, се позиционират на едни от водещите позиции в моделизма.
