Ми-6 е тежък десантно-транспортен хеликоптер, създаден от ОКБ "Мил", Русия. През 1952 г. конструкторското бюро “Мил” започва работа по първия си тежък транспортен хеликоптер обозначен като Ми-6. Компановачната схема с два газотурбинни двигателя и фюзелаж с голяма товарна кабина и заден люк с товарна рампа става класическа за редица бъдещи модели.
Окончателно схемата и модела на Ми-6 са утвърдени през юли 1955 г. В началото на юни 1957 г. е завършено производството на първите пет опитни прототипа. Първият изпитателен полет на машината е извършен на 5 юни 1957 г. Серийното производство започва в края на 1959 г. в Ростовският авиационен завод. Хеликоптерът се произвежда до 1981 година. Общо са произведени 926 машини от различни модификации. Не малка част от произведените машини са експортирани в Египет, Виетнам, Индия, Ирак, Китай, Индонезия, Перу, Полша, Сирия, Етиопия и др. Дължината на хеликоптера е 33 метра, далечината на полета – 140 км, скорост 340 км/час. Товароносимостта е 12 000 кг в кабината или 8 000 кг на външно окачване.
Хеликоптерът се произвежда и в граждански вариант Ми-6П, който може да превозва 80 пътници.
Моделът е пуснат за първи път под бранда на източногерманската KVZ-MPKAB през 1965 година, по-късно преименувана на VEB Plasticart. В периода от 1986 год. до 1989 год., моделите на VEB Plasticart, които са експортирани в англоезичните страни (основно Великобритания), се опаковат от местни фирми NU-BEE TOYS ltd и PLAYFIX KITS. Мащабът е обявен на 1/100, но в различни източници се среща като 1/87. С цел да разсея съмненията, измерих дължината на корпуса и я сравних с дължината на корпуса на оригиналната машина – получих мащаб 1/75.
Нека обаче имаме предвид, че при издаването на този модел, VEB Plasticart показва невероятна оперативност, защото единственият опитен Ми-6П (с борден номер СССР-58647), който по идея е трябвало да послужи като първообраз на модела, е създаден през 1965 год., когато самият модел вече е в продажба. Което обяснява, защо моделът не прилича съвсем на предполагаемия оригинал. Примерно геометричните размери на модела (диаметър на носещия винт х дължина на фюзелажа х височина) са 40 х 45 х 12 см, докато при Ми-6П са съответно 35 х 33,17 х 9,16 м; количеството на илюминаторите е 15, вместо 12; панелите при оригинала са със съвсем друга форма; лопатите на носещия винт са трапецовидни, вместо правоъгълни; на модела има обтекатели на колелетата, неправилно остъкление на кабината на екипажа и т.н. За наличието на тези несъответствия вероятно вина има една фотография, направена в средата на 60-те години, в чакалнята на летище Внуково, където бил изложен макет на пътнически вариант на този вертолет, който послужил и за изработване на пластмасовия аналог. В крайна сметка между тези два модела има повече общи черти, отколкото с реалната машина Ми-6П. Даже и декалите на сглобяемия модел пресъздават окраската на „внуковския” Ми-6П, с изключение на бордния номер СССР-37104, който е трансформиран на СССР-37140. На база това, че трапецовидните лопати на носещия винт и обтекателите на колесниците са се явявали ранни и характерни признаци на ранните Ми-6, може да предположим, че за оригинал на модела е послужила някоя стара разработка на пътнически вариант от края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век.
Необяснима остава значителната разлика по относителните габарити на сглобяемия модел и реалния Ми-6. Възможно е при изготвяне на пресформата за модела, за базов размер да е приета дължината на фюзелажа, която погрешка са приели за дължина на хеликоптера. Действително, дължината на Ми-6 с въртящ се винт е 41,74 м, а дължината на фюзелажа на модела е 45 см. Възможно е в някой източник или на изложението в съответния период, да е било отбелязано, че общата дължина на Ми-6 е 45 метра, което обяснява и приетия за верен мащаб 1/100.
Кутията е стандартна картонена с капак, на който имаме рисунка на хеликоптера. По традиция на VEB Plasticart, отстрани на капака има снимки на боксартовете и на други модели от същия производител. Картонът е мек и проблемен при транспортиране, особено при наличието на две достатъчно дълги части (черупки на фюзелажа), които едва се събират по диагонал. В кутията са разположени платките с детайлите, отляти от бяла, черна и прозрачна пластмаса. Има инструкция и декален лист. Общо детайлите са 64 бр., плюс два детайла за стандартната стойка на моделите от този производител.
Инструкцията е синьо-бял печат върху вестникарска хартия, имаописание на процесите за сглобяване на руски и няколко западни езика. Има схема на детайлите и една схема на сглобен хеликоптер, на която с пунктири е номерирано мястото на детайлите. Тази предно-странична схема ни дава обща идея как да се разположат декалите, но не показва разположението на долния декал. Обозначенията са на АЕРОФЛОТ и борден номер СССР-37140. Самите декали са отпечатани добре, без дефекти, забележки или разминавания. Естествено, няма технически надписи. В отпечатаните технически данни на вертолета е отбелязана дължина 45 метра, височина 12 метра и диаметър на носещия винт 40 метра. Както споменах по-горе, не става ясно откъде са взети тези размери.
Отляти от бяла пластмаса са двата най-големи детайла – двете половини на фюзелажа, поставени по диагонал в кутията. Няма разшивка, а фини нитове. От вътрешна страна няма никакъв интериор. На отделна платка от бяла пластмаса има още 17 детайла – капак над турбините, въздухозаборници, обтекатели за колесниците и др. Отливката е без забележки, но следва да се отбележи, че матрицата е разработена през 60-те, с всички произтичащи от това минуси. Още една платка от бяла пластмаса съдържа четирите елемента на хоризонталното оперение. Отново имаме нитована повърхност, но се забелязват и леки всмукнатини. На платка от черна пластмаса има 22 детайла – лопати на основния и опашен винт, основи на винтовете, колесници и стойките им, опашна пета. Лопатите на основния винт са с приемлива текстура, но са леко огънати. По данни на ревюта в интернет, мащабът на носещия винт е 1/100. В кутията са двата стандартни детайла, от които може да изработите поставка за модела. Отляти са от бяла пластмаса. Прозрачните детайли са общо 17, като прозорчетата за пътническия салон са отляти общо. Дебелостенни са и със сравнително лоши оптични качества. Всички плоски прозорчета са с кръгче от вътрешна страна или мехурче. Това е при почти всички пътнически модели на VEB Plasticart.
В заключение – моделът е много добър за времето си, но към наши дни има единствено носталгична колекционерска стойност. Добре е, че мащабът му се приближава към масовия „апартаментен” 1/72 и с някои корекции може да стои чудесно до други модели. Независимо от това, аз си оставам верен почитател на моделите от VEB Plasticart. Чувството за романтика и вълшебство, лъхащи навремето от кутиите на източногерманския производител, ме направи моделист, какъвто съм и до момента.
