Panzerkampfwagen VIII Maus (Sd.Kfz 205) е немски проект за свръхтежък танк. Това е най-тежкият танк, който достига фазата на фукциониращ прототип през Втората световна война. Основният дизайн, познат като VK7001/Porsche Type 205, е предложен на Адолф Хитлер от Фердинанд Порше през юни 1942 г. Хитлер одобрява проекта и първият прототип е готов през 1943 г. и първоначално е кръстен „Mammut“ (от немски: „Мамут“). Името е променено първо на Mäuschen (Мишле) през декември 1942 г. и накрая през февруари 1943 г. на Maus („Мишка“).

Корпусът на танка е дълъг 10,09 m, широк – 3,67 m, висок – 3,66 m, тежи около 180 t. Основното въоръжение на „Мишката“ е 128 mm оръдие KwK44 L/55 (Pak 44), а допълнителното сдвоено с основното 75 mm оръдие KwK 37 L/24. Бронята е дебела между 60 и 240 mm. Въпреки планираното производство на между 150 и 200 танка, 9 са започнати, а само 2 завършени до края на войната.

Основен проблем на „Мишката“ е, че поради неговата маса няма двигател, който да го задвижи с предвидените 20 km/h. Подобреният бензинов двигател Daimler-Benz MB 509, използван при прототипа, го задвижва с 13 km/h, при перфектни условия. Окачването също е подобрено, за да понесе масата на танка.

Танкът не може да прекосява мостове и затова е снабден с шнорхел за преминаване по дъното на реки, дълбоки до 13 m. Предвиждало се е танковете да преминават по двойки, като преминаващия по дъното танк е херметизиран, без екипаж и получава електрозахранване и управление от танка на брега.

„Мишката“ е проектирана от самото начало да използва електрическата трансмисия, изпробвана неуспешно от Фердинанд Порше при Tiger I. Първоначалният модел е с бензинов двигател – авиационен 12-цилиндров Daimler-Benz MB 509 с мощност 1080 к.с., но по-късните са с дизелови – Daimler-Benz MB 517 с мощност 1200 к.с. Притежава масивен електрически генератор, който заема 2/3 от корпуса, отцепвайки кабината на механик-водача от купола.

Поради използваните уникално широки вериги – 1100 mm, има тесен „тунел“ в корпуса под и зад купола, който съдържа двигателя и акумулатора на танка.

Танкът е невероятно добре брониран, предната долна корпусна броня е гласисна (с наклон) 35° от вертикала и дебела 200 mm. Страничната броня е 180 mm дебела, а задната – 160 mm. Фронталната куполна е 240 mm, 200 mm от страните и 60 mm отгоре.

Първоначалният план е „Мишката“ да стане готов до лятото на 1943 г., с планирано производство на по пет танка на месец след първия прототип. Изработката е разделена между „Круп“, които да изработят шасито и „Алкет“ – въоръжението и окончателната сглобка.

Първоначално е предвидено „Мишката“ да тежи 100 t и да е въоръжен със 128 mm оръдие и 75 mm оръдие сдвоено с основното. Съществуват планове за най-различни второстепенни въоръжения, но през януари 1943 г. Хитлер настоява въоръжението да остане същото.

До май 1943 г. е готов дървен модел на последната конфигурация и е представена на Хитлер, който го одобрява за производство и поръчва първата серия от 150 танка. Танкът вече тежи 188 t но Хитлер казва, че 128 mm оръдие изглежда като играчка в сравнение с танка и затова то е променено от 128 mm на 150 mm KwK44 L/38.

Първите безкуполни прототипи (V1) са изработени от Алкет през декември 1943 г., а през същия месец започват експерименти с фалшив купол, тежащ колкото истинския.

През юли 1944 г. производство на модела V1 е спряно и съществуващите прототипи са изхвърлени за скрап. През август е създаден моделът V2 с новия дизелов двигател Daimler-Benz MB 517 и окачване и вериги от Шкода.

Известни са планове за противовъздушна версия, която да се нарича Flakzwilling 8,8 cm Auf Maus, с въоръжение от 88 mm противовъздушни оръдия в специален купол.

Двата опитни екземпляра са взривени от германците при настъплението на съветските войски. През 1946 г. останките от машините са пренесени в СССР, където от двата екземпляра е сглобен един. Използван е за изпитания на артилерийски снаряди. Понастоящем е експонат в музея за бронетанкова техника в Кубинка край Москва.

Моделът на WESPID Models представя нереализираният, но планиран проект, за противовъздушен танк, на базата на Maus. Настоящият продукт  е релийз от 2020 год., а компанията – естествено китайска, която стартира много добре с първите си модели миналата година, а последният е прекрасният Pz.Kpfw.V “Panther” ausf.G в  мащаб 1/72.

Кутията е от твърдо картонено дъно с гланциран картонен капак. Динамичен боксарт на капака, две от предлаганите камуфлажни схеми от едната страна, а от другата – акцент върху предлаганите опции и екстри за модела. В кутията, грижливо опаковани в самозалепващи пликове, са детайлите за модела, като идентичните платки са поставени заедно в отделни пликове. В плик с цип са двете предлагани метални цеви. В отделен плик са декалите и фотоецваната платка, а под всичко това – инструкцията за сглобяване.

Самата инструкция е от гланцирана хартия, тип разгъващ се чаршаф, формат на отделните страници А5. Печатът е чудесен, пълноцветен, а страниците са общо десет. На първа е обичайната репродукция на боксарта, обяснение за обозначенията, предупреждения и инструкция за полагане на декалите. На втора имаме схеми на детайлите и необходимите бои, с референции по Mr.Hobby, Hobby Color, Humbrol и Tamiya. Същинската изработка на модела започва от трета страница и завършва на десета, като схемите са общо девет. Описанията и графиките не са претрупани и са ясни и разбираеми. На последните страници са дадени по пет проекции за всяка от предлаганите три камуфлажни опции. Първа опция е основен пясъчно жълт цвят, покрит с неправилни петна кафяво и зелено.  Опция две е с основен зелен цвят, неправилни петна от кафяво и малки жълти окръжности върху зелените зони. Третата опция е за бял зимен камуфлаж.

Декалите са много добре отпечатани, без дефекти или разминаване на цветовете. Фотоецваната платка съдържа важни фини решетки и двете скоби за допълнителните горивни резервоари. 

Металните цеви са от алуминий, много добре оформени.

Основните детайли на модела са отляти от сива пластмаса, като отливката е на превъзходно ниво, без дефекти. Между другото, пластмасовите цеви също са на ниво, имат си необходимите отвори в предната част и са достатъчно тънкостенни. На две идентични платки A имаме общо 96 детайла за ходовата част и елементи по окачването. На две идентични платки В са веригите, тип Track Link, общо 30 елемента, с чудесна текстура. Платка С съдържа горната част на корпуса, с чудесна текстура. Същата се монтира към долната част с помощта на щифтове от вътрешните им части за по-добро укрепване. Елемент F е куполата на машинта, а елемент H е долната част на корпуса. На платка D са страничните половини на машинта и още 18 елемента по екстериора, три от които са мартирани, да не се използват при тази версия. Платка G е с 16 детайла, като тук са и пластмасовите цви за оръдията.  Като опция е предвидена подвижна купола и подвижни по вертикала оръдия. Добре е да отбележа, че фотоецваните решетки се монтират от вътрешна страна на корпуса. Колкото и да се взирах не намерих дефекти или леяци по платките с детайлите. Текстурата е чудесна, всички елементи са с добре обмислени държачи и разположени много добре по платките. Сглобките са добре обмислени и не вещаят драми.

В заключение – много добър модел на китайците от VESPID Models, със сигурност ще следя продукцията им за следващите предложения в 1/72.

Моделът е доставен от „Нирахоби”.