През 1955 г. започва и работата по нова сериозна модификация на танка Т-54 под името „Обект 155“. В нея се появяват ред нововъведения като: система за противоатомна защита с филтровентилационна система, като е премахнат вентилаторът за очистване на въздуха, чийто изход е пред люка на пълнача, термодимова апаратура, автоматична противопожарна система, бак-стелажи, които едновремено позволяват увеличаване на боекомплекта на танка и обема на зарежданото гориво, премахната е зенитната картечница като неефикасна и е преработен люкът на пълнача, инсталирани са мощен въздушен компресор, улесняващ пуска на двигателя, чиято мощност нараства от 520 на 580 к.с., както и планетарни бордови предавки.

В средата на 1957 г. новата машина е приета на въоръжение под името Т-55, а серийното производство започва година по-късно – в средата на 1958 г. След 1962 г. Уралвагонзавод започва производството на новия танк Т-62 и производството на Т-55 продължава в Омския завод за транспортно машиностроене, а по лиценз в Полша и Чехословакия. През същата 1962 г. се появява и модернизираният вариант – Т-55А. Основно внимание при него е отделено на защита на екипажа от оръжията за масово поразяване и танкът е съоръжен с допълнителна вътрешна противорадиационна обшивка – ПОВ, изградена основно от полипропилен и борен оксид. Тя служи и като допълнителна защита срещу проникнали осколки – така Т-55 е първият серийно произвеждан танк, защитен и от ударната вълна, и от проникващата радиация. Премахната е и курсовата картечница, с която стреля механик-водачът, защото се е оказала неефективна. Т-55А е приет на въоръжение със заповед на министъра на отбраната от юли 1962 г. Т-55А се произвежда изцяло в завод №174 в Омск (по късно – Завод за транспортно машиностроене). От 1965 г. се въвеждат в употреба новите и по-надеждни вериги с гумено-метални шарнири. За борба срещу вертолетите от 1969 г. отново започва да се монтира 12,7-mm зенитна картечница ДШК-М.

Когато през 2016 год. излезе настоящия модел на REVELL, се надявах, че най-после ще имаме добър и коректен модел на тази машина. Танкът ми е слабост, тъй като покрай него съм бил година и половина в живота си. За съжаление купищата детайли (131 на брой) и хубавото леене не могат да компенсират сбърканата геометрия и поредните издевателства на Матиас Конрад и над тази машина.

Моделът е в стандартната кутия на Revell със странично отваряне от мек картон. Рисунката отгоре не е нещо особено. В кутията има инструкция и декали, както и найлонов плик, запечатан с два ленти тиксо, в който са платките с детайлите. Надписът отстрани ни информира, че изработката е полска.

Инструкцията представлява книжка от гланцирани листове във формат А4, състояща се от шест листа, пълноцветен печат. Интересната част започва от пета страница, където са изобразени платките и схемата на детайлите върху тях. Боите са дадени на четвърта страница и са само с описание, без привързване към конкретен производител. Схемите за изработка са от шеста до десета страница, онагледяването е сравнително добро, като трябва да се следи внимателно кои детайли са за руска/виетнамска машина, и кои за германска/полска. Камуфлажните схеми са на единадесета и дванадесета страница - имаме една руска, една виетнамска, една полска и една германска машина. Разликата е в декалите и някои детайли. Самите декали са фино отпечатани в Италия, без забележки или разминавания в цветовете.

Платките с детайлите са общо четири, като отливката е от сива пластмаса, видимо без дефекти или леяци. Няма да изброявам кои детайли на коя платка са разположени. Ще започна с негативите. Лично за мен първото негативно впечатление беше свързано с допълнителните резервоари, които са отляти за стойките си. Отделно пък стойките са отляти за задния брониран лист на корпуса. Уникален подход! Вторият проблем е моторното отделение - има рамки, но няма мрежи. Нататък - едното въже за теглене е от две части, куполата на танка е тотално сгрешена, а цевта на оръдието е дебела, та не се трае. Предните водещи ролки на веригата са плътни, което не е вярно; по вътрешната част на веригите има сериозни следи от ежектори, а комплектът за ОПВТ е даден за монтаж отзад, над някакъв винкел, който не знам откъде е дошъл. Брезентът в основата на оръдието е изобразен абсолютно постно. Другата хубава новина е, че за този модел никой не прави детайлизация.

Купих модела още при излизането му, с надеждата, че най-после ще имам хубав макет на танка, на който съм служил в казармата. Уви, за цена около 30 лева получавате подигравка с Т-55. Нещо, което дори не си струва да започвате. Сега цялата ми надежда е в анонсирания Т-55 от Modelcollect в този мащаб. Изобщо не препоръчвам!