В началото на 80-те е направена сериозна модернизация, имаща за цел да доведе наличните танкове Т-55 и Т-55А до ниво на защитеност и огнева мощ като Т-64А и Т-72. През април 1983 г. новите модификации са приети на въоръжение като Т-55М и Т-55АМ (М – от „модифицированной“). Те са оборудвани с нова система за управление на огъня „Волна“, включваща лазерен далекомер КДТ-2, балистичен изчислител БВ-55, двуплоскостен стабилизатор „Циклон“ М1, нов прицел на мерача ТШ2Б-32ПВ с независима стабилизация на зрителното поле във вертикална плоскост. Добавена е система за изстрелване на управляеми ракети 9К116 „Бастион“. Нова е и радиостанцията – Р-173. Подсилена е бронировката на куполата, челната корпусна броня и дъното под механик-водача, което води до увеличаване масата на машината – 40,9 за Т-55М и 41,5 t за Т-55АМ. Монтира се и нов, по-мощен двигател – дизелов В-55У с 620 к.с., а по-късно и многогоривен дизелов В-46-5М с 690 к.с. Монтирани са допълнителни гумено-текстилни противокумулативни екрани отстрани. На десния борд има димови гранатомети. Т-55АМ2B е Т-55АМ2 c комплекс управляемо въоръжение 1К116-1 "Бастион". Модификацията става стандартна за машините от Варшавския договор.
Тъй като животът ми премина и на Т-55АМ2, резонно възникна желание да имам и тази модификация. MODELCOLLECT си останаха само с анонса, поради което отново се насочих към REVELL.
Геометрията продължава да е сбъркана, а Матис Конрад отнася допълнително негодувание заради възможността да направи Т-55 и липсата на хирург, който да направи операция, за да извади двете му ръце от задника.
Моделът е в стандартната кутия на Revell със странично отваряне от мек картон. Рисунката отгоре не е нещо особено. В кутията има инструкция и декали, както и найлонов плик, запечатан с лента тиксо, в който са платките с детайлите. Надписът отстрани ни информира, че изработката е полска.
Инструкцията представлява книжка от гланцирани листове във формат А4, състояща се от шест листа, пълноцветен печат. Интересната част започва от пета страница, където са изобразени платките и схемата на детайлите върху тях. Боите са дадени на четвърта страница и са само с описание, без привързване към конкретен производител. Схемите за изработка са от шеста до десета страница, онагледяването е сравнително добро, като трябва да се следи внимателно кои детайли са за руска, унгарска или немска машина. Камуфлажните схеми са на единадесета и дванадесета страница - имаме една източно германска, една унгарска две съветски машини. Разликата е в декалите и някои детайли. Самите декали са фино отпечатани в Италия, без забележки или разминавания в цветовете.
Платките с детайлите са общо четири, като отливката е от сива пластмаса, видимо без дефекти или леяци. Няма да изброявам кои детайли на коя платка са разположени. Негативите си остават същите, както и в предходния модел. На първо място - допълнителните резервоари, които са отляти за стойките си. Отделно пък стойките са отляти за задния брониран лист на корпуса. Уникален подход! Вторият проблем е моторното отделение - има рамки, но няма мрежи. Нататък - едното въже за теглене е от две части, куполата на танка е тотално сгрешена, а цевта на оръдието е дебела, та не се трае. Предните водещи ролки на веригата са плътни, което не е вярно; по вътрешната част на веригите има сериозни следи от ежектори, а комплектът за ОПВТ е даден за монтаж отзад, над някакъв винкел, който не знам откъде е дошъл. Брезентът в основата на оръдието е изобразен абсолютно постно. Все още за този модел никой не прави детайлизация. Допълнителната платка G съдържа всички детайли, необходими за доработването до модификация AM/AM2/AM2Bл
Както споменах по-горе, закупих модела, защото Modelcollect загубиха интерес към тази машина в 1/72, а не ми се искаше да се боря с архаичния модел на PST. Моделът на Revell е добър като замисъл, но реализацията е под всякаква критика. Не знам дали да препоръчам, защото се сещам за поговорката: Когато няма риба, и ракът е риба.
Моделът е доставен от чужбина тъй като у нас никой не го предлага.
