През 1942 година на въоръжение във Вермахта е приет тежкият танк Pz.Kpfw.VI "Тигър I", изготвен по проект на фирмата Хеншел. Задание за разработка на също такъв танк получава и по-рано и професор Фердинанд Порше, който без да дочака сравнителните изпитания на образците пуска своята машина в производство. Машината на Порше е оборудвана с електрическа трансмисия, в която се използвала дефицитната мед, което от своя страна се явява и един от основните доводи срещу приемането и на въоръжение. Освен това ходовата част на танка на Порше се отличавала с ниска надеждност и би изисквала повишено внимание от подразделенията за техническа поддръжка. След отдаването на предпочитание към танка на Хеншел, възниква въпроса за използването на готовите шасита на Порше, от които успели да изработят 90 бройки. Пет от тях били преоборудвани в ремонтно-евакуационни машини, а на базата на останалите било решено да се построи изтребител на танкове с мощното 88-мм оръдие РАК 43/1 с дължина 71 калибъра (PaK 43/2 L/71), като същото се установи в бронирана рубка в кърмовата част на машината. Работата по конверсията на танковете на Порше започва през септември 1942 година в завода на фирма Алкет в Санкт-Валентин и завършва на 8 май 1943 година.

Новите щурмови оръдия получават наименование Panzerjager 8.8 cm fur Pak 43/2 (Sd Kfz 184), но повече са известни с името"Фердинанд". Хитлер е бързал с производството, желаейки новите машини да бъдат готови за началото на операция "Цитадела", срока за която непрекъснато се отлага заради недостатъчно произведени нови "Тигри" и "Пантери".

На щурмовото оръдие "Фердинанд" са установени два карбураторни двигателя Майбах HL120TRM мощност 221 кВт (300 к.с.) всеки. Двигателите са разположени в централната част на корпуса, пред бойното отделение, зад мястото на механик водача. Дебелината на челната броня е була умопомрачителните 200 мм (!), бордовата броня – 80 мм., дъно – 60 мм, покрива на бойното отделение – 40 (42) мм.

Механик водача и радиста се разполагали в предната част на корпуса, а командира, мерача и двама пълначи - в кърмовата част. Главното въоръжение е конструираното през 1941 година 88-мм оръдие 8.8 см Pak 43/1. Отначало на "Фердинанд" няма картечници, поради което по време на битката при Курската дъга танкистите били принудени да водят огън с картечницата през ствола на оръдието, опитвайки се да отблъснат идващи руски войници.

В края на 1943 година 48 останали "Фердинанд" са модифицирани и със заповед от 27 февруари 1944 год. получават името "Elefant". Командирът получава командирска кула, подобна на тази, която се монтира на щурмовите оръдия StuG 40 Ausf. G. В предната част на корпуса е монтирана картечница MG 34. В Италия "Elefant" действат до средата на 1944 година.

Всички "Elefant" са с цимерит.

След дълго умуване дали да бъде Ferdinand или Elefant, в крайна сметка се спрях на последния. Третият релийз (и едит) на Dragon определено е най-добрият Elefant в 1/72, като в модела са преправени всички слабости на предходните модели - грешни люкове и горна част на бойното отделение, кофти вериги и т.н.

Кутията е от гланциран картон с капак. Боксартът е някак механично нарисуван и няма живец. Още от капака научаваме, че това е New Tooling и вътре ще откриеш като Bonus винилови вериги.

Инструкцията е гланцирана, цветна, като на първата страница е боксарът от кутията и схема на платките. На втора и трета страница в седем стъпки е дадено сглобяването на машината. Схемите са триизмерни и цветни. На гърба на инструкцията са трите цветни схеми на примерни машини.

Декалният лист е мултифункционален - дадени са няколко вида цифри от 0 до 4, с които могат да се изработят невероятно количество бордни номера на машините от sPzJgAbt 653 - общо 32 на брой.

Като примерни камуфлажни схеми са дадени три машини:

- sPzJgAbt 653, Galicia/Russia, 1944, номер 322 черен. Камуфлажът е пясъчно жълта основа с петна от зелено и кафяво.

- sPzJgAbt 653, Galicia/Russia, 1944, номер 223 червен с бял кант, камуфлаж като горния.

- sPzJgAbt 653, Italy, 1944, номер 102 бял. Чист пясъчно-жълт камуфлаж.

Едно малко листче (явно това е прословутата част Armor Pro) ни показва как се монтира предвиденият фотоец. Платчицата е малка и от нея може да се изработи кутията с инструменти и съответно инструментите. Общо 9 детайла.

Платка А съдържа елементи на окачването, горна част на моторното отделение, оръдие и др. или общо 47 детайла. Пластмасата е светло сива, отливката е без забележки, като изключим видимата линия между двете части на матрицата. Оръдейната цев трябва да се разпробие, а най-добре да се замени с метална. Решетките изглеждат добре, но много по-реалистично ще бъде с ецвани. Part и Eduard предлагат детайлни сетове за машината. Картечницата е дебела и изглежда зле.

Платка В съдържа 28 детайла - затворна част на оръдието, люкове, калници. Последните са доста дебелички - въобще всички големи детайли са отляти дебело.

Две платки С пресъздават веригата и отделните тракове. Има доста индивидуални тракове за любителите на силните усещания. Отливката е много добра. За по-нетърпеливите има заслужена награда - черни винилови вериги - меки и с чудесен релеф. Изборът е ваш.

Платка Е съдържа ходовата част - опорните ролки. Много добра отливка и без забележки. Платка D всъщност са грижливо опакованите долна част на корпуса и бронираното бойно отделение. Прави впечатление доброто пресъздаване на заваръчните шевове... и липсата на интериор. Въпреки, че на оръдието е предвидена пълна детайлизация по затворената част, интериор на "Elefant" липсва. Но и това не е всичко - горната и долната част се захващат през средата с 8 мм дебел стълб и болт. Болтчето обаче не го открих. Според мен трябва да се премахне - и в инструкцията го няма.

Като заключение - чудесен модел, задължително е да се снабдите с цимерит ако не можете да си направите. Part и Eduard предлагат фотоецван, а Attack предлагат смолен. Според запознати смолният стои по-добре.