Представям Ви един мой модел на самолет, чиято авиационна история е тясно свързана с българското участие по време на Втората Световна война.
Мотивът за изработване на копие именно на този български разузнавателен самолет Фв-189 А-1 Циклоп, с бял борден № 14, не е случаен. Вдъхнови ме един героичен полет (най- вероятно последният боен) самолета и неговия екипаж в състав – Иван Иванов - Орела - пилот, Петър Драндийски - наблюдател и Пенчо Пеев- борден стрелец, извършен на 24.10.1944 г. Историята на този боен полет е подробно описана в едно българско авиационно издание преди няколко години.
Детайли - разположени на няколко платки от различна по цвят, вид и еластичност пластмаса, отляти под ниско налягане с наличие на груби литъци, ръбове, шупли и т. Н. Малък смолен комплект за кабината и няколко външни детайла, плюс малък фотоец за приборните дъски. Тук искам да отбележа голямото си разочарование от отливката на детайлите - някои малки детайли, а и част от основните такива направо си бяха част от скрепващата рамка, по други имаше много груби стърчащи дефекти, шупли, както и липсваща разшивка. Тези производствени дефекти не бяха подминали и прозрачната част от остъклението на самолета. Фанара на задната кабина на самолета наполовина бе за изхвърляне, което и го сполетя на един по-късен етап от работата по модела, като ми образува доста нерви за изработката на друг такъв детайл.
Декали - много добро качество, но изключително пестеливи, без никакви технически надписи.
Ползвана литература при работата - интернет, български и полски авиационни издания, включително и специална книжка за самолета, полско или чешко издание, няколко скана на снимки на самолета, който изработвах.
Оценка на комплекта като качество (без да вземам под внимание цената - 4,00 по шестобалната система).
Работа по модела - 3-4 месеца.
... Мъките започнаха- Половината от интериора на кабината е авторска доработка, по обяснени по-горе причини. Всички пълнители за задните картечници съм ги поставял допълнително от други комплекти. В стандартната детайлировка на самолета тях въобще ги няма. Като допълнения са всички дръжки по капаците на кабините, част от ръчките на таблата, кабелизацията в кабините и на педалите за управление на вертикалните кормила и др. Най-трудното обаче тепърва предстоеше! Двете горни половини на тялото, както споменах по-горе бяха с доста грубости и липсваща разшивка. Отделно и леко кривички и не пасваха много добре, както взаимно, така и към другите детайли. Към тях се присъединяваха и двете горни части на мотогондолите в крилната част на модела. Това, както и някой други усложнения, а и употребата на шлайфащи инструменти, доведе до цялостното покриване с алуминиево фолио на тази част от модела, за да се имитира разшивката, защото стандартната или липсваше, или изчезна в процеса на работа. Останалата част от сглобката на отделните детайли протече нормално с леки разрешими трудности. Работата по моделчето вървеше бавно и нервно, имайки предвид особената му конструкция, спецификата около сглобката на детайлите, както и ефирното остъкление на машинката, т.е. използването на прозрачните детайли паралелно в работата заедно с останалите. Направил съм раздвижени долната средна част на задкрилките, два от люковете на предната и задната кабини и кормилото за височина на ХО.
Оцветяване - Както е известно нашите Циклопи са били доставени в края на 1943 г, "втора ръка" и са представлявали отремонтирани немски самолети, които до това време са вземали дейно участие във фронтовите действия. Аз лично не изключвам вероятността нашите самолети да са били отремонтирани немски, които са претърпели аварии, претърпели повреди при разузнавателни полети и т. н; При разузнавателните самолети на Райха е била спазвана окраската, която е била приета като стандартна за бомбардировачите - РЛМ 70/71- отгоре и РЛМ 65 по долната част на тялото. Видно и от скановете на снимките, с които разполагах и нашите самолети са били в този нюанс. Тук интересното беше не основната окраска на самолета, а допълнителните български "подобрения" в опознавателното маркиране на машината (по крилните дъги, поясите на телата, вертикалните кормила). Периодът, от който исках да датира изработения от мен модел беше ясен - след последния полет на героичният екипаж, т. е. възстановяването на самолета след аварийното му кацане с успешно изпълнена бойна задача. Това определяше опознавателната окантовка на крилните дъги и поясите - бели. Но цветът на вертикалните кормила ме притесняваше. В никакъв случай след м. Октомври 1944 г този цвят не е бил жълт. Не е и бял - видимо! Какъв е тогава? По пътят на логиката, а и след няколко експертни консултации, предположих, че това най- вероятно е сиво. Какво сиво?!? Ами, също най-вероятно, някакво каквото са взели при пребазирането на самолетите на летище "Върба" - каквото е имало и най- масово се е използвало. Предположих, че този цвят е РЛМ-02, най- масовият за тези самолети, с който са оцветявали двигателите, нишите на колесниците, вътрешността на кабините и други вътрешни места. Затова ВО - РЛМ 02. Установих няколко особености именно в местата на окантовка на двете тела на самолета, които много добре се виждат на снимките.
Финишинг:
Състаряване - Патинатори, сухи пастели и моливи, въглен, акварел. Визия - машина, която ежедневно е изпълнявала по няколко бойни разузнавателни полети, както и следите от осколките на зенитните снаряди при изпълнението им, а не на последно място и аварийното кацане на машината при последният и полет. Именно в този смисъл съм направил олющването на боята по корпуса на тялото по този начин.
Някой ми бе споменал, че след приключването на войната е бил заснет малък филм именно с този самолет борден № 14, който се е пускал по кинопрегледите в кината. Ако това е било наистина така, жалко, че не сме запазили поне една истинска машина, като музеен експонат, с който днес да се гордеем.
