Вторият може би по значимост български изтребителен самолет, който незнайно защо малко остава в сянката на на безспорния фаворит Месерсшмит Бф- 109 Г, въпреки, че е воювал наравно с него и не по- лошо от него е защитавал българското небе през ВСВ.

За един моделист, запален по всичко това, що е летяло като българско е пропуск да не си почеше ръцете именно върху този самолет.

През 2003 г се сдобих с първият си модел на Дьовоатин Д. 520, мисля че от пловдивската книжарница. Радостта, че мога да си купя нещо, което бе тъй - желано и то в 32-ри мащаб, бе толкова голяма, че не обърнах никакво внимание на цената, модификацията и някакви други подробности по кита. Набързо взех решение да правя доработки в движение и го закупих. Тогава направих най-глупавото нещо за един моделист. Едвам дочаках да се върна и едва ли не, още от вратата започнах да го сглобявам, без никаква предварителна информация, само няколко списания, снимки от тях и нищо повече. Но, тогава - любовта надделя. Резултатът повечето от Вас са го виждали. Трагичен! Срам ме е да го покажа вече, като разбрах в последствие колко съм бил сляп при работата на модела, като съм бързал и то в грешна посока. Бях се примирал с грешката си, а срамът от това, което бях направил някак си се разми в работата ми по следващите модели. От друга страна неясните мнения и коментари около тези самолети като цяло ме обезсърчиха да започна всичко това отначало. Ето, че към края на Септември 2006 г попаднах на темата на колегата Стенка, от която разбрах и за неговите мъки и главоблъсканици по този наш самолет - достоен български въздушен войн, които според моето лично мнение също не бяха в най- правилната посока. Тук само една лека скоба за модела на Стенка - много добре изработен модел, грешен камуфлаж на конкретен наш самолет. Хвана ме яд за две неща. Първо, че твърде късно открих форума и темата и не можах да изложа своето мнение за модела на колегата и работата му по него, преди да го е завършил. И второ - при наличието на толкова много "специалисти" в областта на авиационното ни дело през периода на ВСВ, така ли никой не можа да каже на колегата че бърка? Жал ме беше за неговия модел, няма да се повтарям защо. Но това ме провокира, амбицира и мобилизира да пробвам втори път- на тази височина: Дьовоатин Д. 520, български, с борден номер 14.

Добре познатата стандартна на Азур от Нира хоби, друга нямаше в наличност. Без фотоец и смоли, както при по-следващата серия. Това не ме притесняваше толкова, защото основното на което смятах да заложа при този модел бе камуфлажа.

Брой и качество на детайлите: Не съм ги броил и никога не смятам да го правя. Детайлност- средно ниво според моите представи. Качество много добро. Според мен ниско налягане, в много добра матрица. Разшивка - вътрешна, фина, съответстваща на тази от схемите, с които разполагах. Липса на литъци, шупли, гадни вдлъбнатини или незапълнени части. Лесно отделящи се детайли, без следи от рамките. Добре напасващи се. Малко кит и то на определени места.

Единствен недостатък според мен на детайлировката на частите бе липсата на така наречените нитове на разшивката. Не са проблем, аз ги направих, но крайно време е вече тези търговци да вземат да спестяват част от нашата пот при работата върху модела.

Не би кой - знай каква философия да го събера. Кокпита отне най-много време. Освен стандартните му детайли има прибавени и малко външни, от така любимата ми отпадъчна кутия, за колорит. Тук само ще отбележа накратко: поиграх си с таблото, то определено изискваше работа. Обърнах внимание на седалката и коланите към нея. Дават ги като шест-точково захващане и четири-точково закопчаване. Катарамите- малко въображение. Да не забравя и поставянето на някакво явно радио-оборудване от двете страни зад седалката на пилота. Оцветяването го направих както на френския вариант. Не вярвам немците да са тръгнали да боядисват и кокпита отвътре.

Ей тук отново застанах на познатия кръстопът и се чудех накъде да хвана. Отново телефони,питания, мнения, сравняване на данни и факти, гледане на снимките и т.н. От цялата информация която изчетох и прегледах стигнах за себе си до извода, че този самолет с № 14 е оцветен отгоре в два нюанса на сивото и допълнително плескан с някакъв тъмен цвят. Какъв? Тъмно зелен или кафяв? Нещо кафявото не пасваше тука. Не бях чул или прочел досега, на български самолети от ВСВ някой за боядисва с кафяво, пък дори и инцидентно, като изключим СБ- ??? Катюша и До- 17. Не веднъж си задавах и въпроса- Действително ако наши Дьовоатини са прелетели с френски камуфлаж до България, как е станало това прет цялата завладяна от германците територия? Ами зенитките? Дори и да са били експортирани от други изтребители, ония на земята с оръдията дали няма да го приемат като въздушен бой и да запукат отдолу? Нещо не ми се връзваше.Пак към снимките! Бях решил даже да ходя до Велико Търново, да търся във военния архив някаква информацийка, която да ми е от полза, когато, както се казва открих "ключът за палатката"! На миналогодишната зимна изложба на Хобита се запознах с възрастен човек от Кюстендил на име Йордан Велев, мисля, че се казваше. Най- случайно в разговора ни той заяви, че е служил през 1957 г като войник във Враждебна и там докарали от Карбово и нарязали няколко Дьовоатина и месера, заедно със Дьовоатините от Враждебна, които след това извозили в Захарна фабрика за претопяване. Ококорих се! Веднага го засипах с куп въпроси. От дългият ни разговор излагам сао отделни моменти: Било нещо като обичай при разглобяване на дане самолет да си вземат като трофеи мотовилките от двигателите на самолетите и някакви лагери. Кой могъл- взел. Той също си взел някакъв лагер от един Дьовоатин,но го оставил в поделението при уволнението, не му се носел като багаж и т. н. На въпроса ми какъв е бил цветът на тези самолети, които са им докарали от Карлово за рязане, човекът без да се замисли и секунда отговори- цитирам дословно: " Някакво светло сиво- синкаво отдолу и по тъмно сиво и тъмно зелено отгоре, като сивото беше на петна". Въпрос:"А, кафяво? По тези от Враждебна поне"? "Не"- беше отговора. "На нито един от тези самолети кафяво не видях". Това вкара светлина в тунела, и според мен този път тя не бе от насрещно идващия влак.

Данните съвпадаха с начина на оцветяване на немските изтребители за периода на войната от края на 1942- 44 г. Значи РЛМ 74, 75 отгоре, РЛМ 76 отдолу и петна от РЛМ 70 и РЛМ 02. Последна проверка по снимката, на тази версия, която изглеждаше най- правдоподобна. При детайлно разглеждане на фотото, даже се забелязваха добре границите на отделните цветове и нанасянето им един върху друг. Тук е мястото да отбележа това, което видях на снимките и което се оказа решаващо за боядисването на модела. Техниките на боядисване няма да ги повтарям, добре известни са.

Избор на исторически период на машината: 1944 г, след средата на м. Октомври до промяната на опознавателните знаци. Тук искрящо белият пояс на тялото и кок на винта, както и оперативната черта на вертикалното кормило не оставяха място за вариране.

Специфични моменти при боядисването: видимо се забелязваше частичното боядисване на оригиналната машина. Какво имам предвид- само тялото и то и него частично, както и основата на двете полукрила и отчасти ХО. Дясното полукрило, което се вижда на снимката, някак си гарееше и бе доста замърсено и засечено на места, а белия кант в края му, бе достатъчно замърсен, че на мен повече ми приличаше на изгаряло жълто, отколкото на бяло. Или е бяло, но пояса на тялото е боядисван след това допълнително, и то малко преди пред подмяната на знаците. Логично е при това положение да не е бил и боядисван и по долната част на тялото, а да си е останал със старата. На места по кръстовете на крилете, по горната им повърхност, както и по тъмните части от корпуса на тялото личаха светли петна, което ме наведе на извода, че това са олющвания на боя. Т. е. Снимката не е направена веднага след като самолета е бил боядисан, а известно време след това. Добре личаха импровизации на змейки по тялото от два цвята- светлата- светла, но различаваща се от основните цветове на горната част на крилото, търната- нанасяна след нея, еднаква с тъмната боя от камуфлажа. Лопати на витлата- тъмни и без видими олющвания на боя по атакуващите ръбове. Неравномерен тъмен кант около цифрите 1 и 4, явно е бил нанасян допълнително с четка.

При това положение: долна част на самолета и две полукрила- с малко по- изгаряла боя и повечко състарени, тяло- по- близо до прясно боядисване, с по- леко подчертаване на разшивка и нитове, както и зацапване, като изключим областта около изпускателните тръби.

Боядисване: Аерограф. Бои- Агама, акрил, нюанс- Луфтвафе ВСВ- РЛМ- 74, 75, 76, 70, 02.

Декали: никакви, като изключим дребни и незабележими служебни надписи, които поставих допълнително на места. Опознавателни знаци и цифри- пръскани с аерограф и дооформяни с четка. Декалния лист е абсолютно цял и запазен. Ако на някой му трябва, мога да му го подаря.

Състаряване: Патинатори, графит, акварел. Състарени гуми на шасито, както и имитация на частици пръст по тях.

Завършване: Мат лак - Агама, на водна основа. Тук само да отбележа, без да правя реклама на никой- върховен! Плътна матовост, бързо съхнете. За пръв път използвам боя или лак на водна основа, но останах възхитен.

Последно восъчна кърпичка за избърсване на останали частици или прах, а и за придаване на една мекота на боята и лака.