На въоръжение във Въздушните на Н.В. войски са използвани Messerschmitt Bf.109E под името „Стрела”. Самолетът е едноместен едномоторен изтребител. Двигател Daimler-Benz DB-601A, 12-цилиндров, V-образен с водно охлаждане и мощност 864 kw/1175 hp. Въоръжение 2х7,92 mm синхронни картечници и 2х20 mm крилни оръдия. 10 броя новопроизведени Bf.109Е-4 (Е-3а) са доставени през 1940 година, а през 1941 год. са доставени девет Bf.109Е-7 втора ръка от Луфтвафе в две доставки от пет и четири машини съответно. Поне два самолета от втората доставка са били E-1, като единият е произведен в заводите на Арадо, а другият - на Физелер. Естествено нито един от двата не бил е с крилни картечници MG 17 и няма как да се разпознае сред останалите варианти. Те по документи са записани Е-3а, което е експортната версия на Месершмит. Някои от машините втора ръка са в тропическо изпълнение. Поне 2-3 от самолетите са с променeни варианти още по време на използването им от Луфтвафе. Самолетите от модела „Емил” са използвани за патрулиране в перифериите на Царството. Основно това е извършвано от летищата в Балчик и Сарафово (временните 682-ро и 692-ро ято към Черноморската отбрана с по пет машини всяко) и от летището в Скопие.

Голямата надежда да си имаме най-после българска "Стрела" в колекцията се изпарява още при първия преглед на детайлите и декалите.

Моделът е в кутия от гланциран картон със странично отваряне, като на предната част има динамичен боксарт на летяща над димен шлейф машина, а на гърба са предлаганите камуфлажни схеми. В кутията са стандартните платки за версия Е, като разликата е в декалите, инструкцията и прозрачните детайли. Печатът на кутията е добър, цветовете са дадени с референции по HUMBROL.

В кутията имаме самозалепващ се плик с детайлите, два декални листа и инструкция. Самата инструкция е формат А3, прегънат през средата за да образува книжка, от гланцирана хартия, цветна. На първата страница имаме кратка историческа справка, на втора - схема на разположението на детайлите, като част от тях са маркирани да не се използват при конкретната версия. Стъпките за изработване на модела са общо 19 - от втора до четвърта страница. В долната половина на последната страница е дадена схема на декалите със служебни надписи. Инструкцията е много добре отпечатана, а на сайта на производителя се предлага възможност да се свали в PDF.

Декалните листове са малък и голям. Малкият е със служебните надписи, а големият - с тактически обозначения и маркировки за предлаганите камуфлажни схеми. Декалите са с чудесно качество, без забележки.

Предлаганите камуфлажни схеми са общо три. Машините са съответно:

  • Messerschmitt Bf.109E-3a 3/6 FS Bulgarian AF, Karlovo-Marino pole airfield, October 1941
  • Messerschmitt Bf.109E-4?7 3/6 FS Bulgarian AF, Sarafovo AB 1941, flown by Stojan Stojanov
  • Messerschmitt Bf.109E-3 “Strela”, No.1/7047, 3/6 Iztrebitelen Orlyak, Karlovo Airfield, winter of 1945/1946

Първата схема е с „царски” обозначения, третата е с ОФ-обозначения, а втората е най-атрактивната. За съжаление ще разочаровам всички фенове, които са си закупили модела с намерението на направят машината на българският ас Стоян Стоянов. AZ Model в типичния си стил предлагат едни и същи детайли с различни декални варианти, като тук бързината и шир-потребата им изиграват лоша шега. Независимо, че на боксарта на кутията машината е изобразена с крилни оръдия, независимо, че в камуфлжната схема машината е с крилни оръдия, то на всички архивни снимки машината на Стоянов е без такива. Неговият Bf.109E няма и тилна броня, която е добавена по-късно. Самолетът е с характерният удебелен Андреевски кръст, но при изработването на жълтата странична ивица е по-добре да гледате архивни снимки, а не схемите на кутията. Твърди се, че машината на Стоянов е Е-4, но вероятно е експортната версия Е-3а. Хубаво е да се знае, че номерата на българските "Емили" са бели на тялото и черни отдолу на крилата, от 1 до 19. Първата партида са от 1 до 10. За съжаление няма някакъв точен шрифт, който да се използва - правени са на място и се различават в дребни детайли. Ако сте решили да изработвате различна машина – хубаво е да се придържате към конкретна архивна снимка. Редно е да добавя, че номерът в тригълника на вертикалния стабилизатор е цифра в числител, и 7047 в знаменател, където цифрата е бордния номер на машината. В декалите от AZ Model имаме изненада – в числител и на двата триъгълника е числото 11, а в знаменател - …7057. Защо, не мога да отговоря. Или Петр Музикант е бързал, или е спал, или го е сгрешил нарочно, както неприятно е дадено оръдейно крило за този модел. Защото обозначението 7057 е за Messerschmit Bf.109G в Българските ВВС, а не за Bf.109E.

В малко пликче с клипс са прозрачните детайли - цял фанар, прицел и челно бронестъкло. Чудесна прозрачност и много добър фрейминг. Фанарът на кабината обаче е за Bf.109E-3, а не за по-ръбестата късна версия.

Непрозрачните детайли са разположени на две идентични по размери платки, отливката е шортрън, но със забележително качество. Пластмасата е сива, няма груби дефекти по детайлите.

Платка А има 23 детайла – долно полукрило и горни полукрила, кокпит, седалка, два вида колелета, капаци на основния колесник, ауспухови тръби, радиаторни решетки, витло, детайл за разузнавателната версия и др. Всички детайли са на забележително ниво, разшивката е фина вдлъбната и без дефекти. Един от детайлите е маркиран да не се използва при настоящата версия, но като гледам, излишен е и детайлът за прозорчето на фотокамерата за разузнавателната версия.

Втората платка има 38 детайла и предлага двете половини на фюзелажа, хоризонтално оперение, три вида кокове за витлото, бомба, допълнителен резервоар, приборно табло, стойки за колесника и др. Отново всички детайли са проработени изключително добре. Имаме обичайният за фирмата вътрешен интериор на страничните панели на кокпита. В инструкцията е отбелязан само един детайл, който следва да не се ползва при настоящата версия, но според мен отпадат частите за бомбата, за допълнителния резервоар и съответните държатели,  тилната броня за пилота, филтърът за пустинната версия и др.

Заключение - AZ MODEL предлагат много добър модел на Bf.109E-3, който е сравнително добре детайлизиран. Кабината не позволява да се остави отворена, а през фанара детайлизацията е на изключително високо като за пластмасов модел ниво. Имаме си поредният декален вариант на Bf.109E – много подходящ за уикенд изработка, но неподходящ за българска „Стрела”. Ако случайно имате излишен Bf.109E-3 без крилни оръдия, може да използвате декалите… без триъгълниците на вертикалния стабилизатор. И отново сме там, където бяхме.

Моделът е доставен от дистрибутора на AZ MODEL за България - "Нирахоби".