Ми-10 e транспортен хеликоптер, създаден от ОКБ "Мил", Русия. Хеликоптерът е предназначен за превоз на крупногабаритни товари.
През февруари 1958 г. конструкторското бюро “Мил” получава задачата да разработи крупногабаритен хеликоптер-кран. Разработката се дължи на факта, че тежкотоварният Ми-6 не може да побере в кабината си голямогабаритни товари. Новата машина е разработена изцяло на базата на Ми-6 и получава индекса Ми-10.
Първият опитен образец, обозначен като В-10, извършва първия си полет в средата на юни 1960 г. Серийното производство започва в Ростовския авиационен завод същата година. Хеликоптерът Ми-10 и по-късната модификация Ми-10К са използвани предимно за транспортни превози, нефтената промишленост в Източен Сибир и Крайния север и при сложни промишлени и инфраструктурни монтажи. Произведени са 55 машини от семейството Ми-10.
Модификацията Ми-10К е създадена през 1964 година. Монтирана е допълнителна кабина, за контрол на товара и управление на полета, разположена в гондола под предната част на фюзелажа. От тази модификация са построени общо 17 машини.
Това е един раритетен модел, като най-голямата му стойност е колекционерската и носталгична такава. Произвеждан е от източногерманската KVZ (Kunststoff-Verarbeitung Zschopau), преименувана на VEB MPKAB (VEB Modell -und Plastspielwaren Kombinat Annaberg-Buchholz) през шейсетте години на двадесети век – от 1964 до 1973 година. По-късно компанията се преименува с познатият ни бранд VEB Plasticart, която продължава да го произвежда до 1985 година.
Настоящият модел идва в характерната кутия на VEB Plasticart от седемдесетте години на миналия век – кутия от картон с пълноцветен и впечатляващ боксарт на Ми-10К, пренасящ тежък товар. Видно от опаковъчния лист, съдържанието на кутията датира от м.март 1974 година. Отстрани на капака има снимки на част от останалите модели на източногерманския производител.
Точно тази кутия гледах с трепет, изложена на щанда със сглобяеми модели в магазин „Млад техник”, докато карах втори клас. Плени ме необичайния вид на хеликоптера – с монтирана кабинка отдолу и широки колесници. Не помня какви уговорки съм правил и какви обещания съм давал, но събрах заветната сума и си го купих. Сглобяването не мина леко заради бавносъхнещото лепило и опорите на изнесения колесник, но моделът се получи впечатляващ. Близо четиридесет години по-късно имах невероятен късмет да стана притежател на мечтания модел в идеално състояние.
Освен опаковъчния лист, в кутията имаме разноцветни платки с детайли, инструкция, декален лист и обичайната тубичка с лепило. Инструкцията е едноцветна, има схеми на разположението на детайлите по платките, но няма монтажна схема. Детайлите са посочени на рисунка на вертолета и си трябва усет за напасване на всички.
Декалите са само за една машина – Ми-10К на Аерофлот.
Белите детайли са общо деветнадесет на брой – две половини на фюзелажа, хоризонтални и вертикални стабилизатори, външни резервоари, разни дреболии, както и стандартната поставка за модела. Фюзелажът е отлят много добре като за шейсетте години на миналия век. Има фини външни нитове и фиксатори от вътрешната страна. Сивите (сребристи) детайли са общо 33 – тук са сложните стойки за колесниците, антени, седалки с приборно табло, четири пилотски фигурки. Прозрачните детайли са общо 10 на брой и са доста дебели. Сравнително с добра прозрачност са, но проблемът е, че няма какво да се вижда в модела. Черните детайли са общо 19. Тук са лопатите на винтовете, ротори, колелета. Предвид възрастта на модела, отливката е на прилично за времето си ниво. Цветните платки са иновативно решение за времето си и позволяват изработването на модела без изобщо да е необходимо каквото и да е боядисване – нещо, което ще срещнем много по-късно в моделизма. Основен недостатък е липсата на интериор в самия фюзелаж, доколкото четирите седалки с приборното табло отпред все пак минават за някакъв интериор.
В заключение, моделът има изключителна колекционерска стойност. Освен това, сглобен изглежда достатъчно добре. Едва ли е необходимо отново да припомням, че в шейсетте години в Източна Германия се създават модели, които са на световно ниво, а в някои аспекти като избор на прототип и отливки, се позиционират на едни от водещите позиции в моделизма.
