През 1941 год. RLM издава спецификация за нов Zerstorer (разрушител или тежък изтребител), в което е залегнало използването на съществуващи компоненти, с цел да не се прекъсва продукцията. След прекратяване работата по Ме-309 през 1943 год., във фирмата продължават да го ползват като база за следващи проекти. Един от тях е Ме-609, представляващ два свързани с крило фюзелажа от Ме-309. Фирмата има вече придобит опит с двутелия Me-109Z, който за нещастие е унищожен преди тестовете.
Двата фюзелажа от Ме-309 следвало да бъдат свързани с нова централна секция на крилото, като в нея е предвидено да се прибират основните колесници, да е монтирано въоръжението и окачването за бомбовия товар. Двигателите се предвиждало да бъдат Daimler Benz 603 или 605, 12 цилиндрови с течно охлаждане. Пилотът се разполага в десния фюзелаж, а кабината в левия се предвиждало да е премахната. Предвиждали се варианти скоростен бомбардировач и чист изтребител, като въоръжението при последната версия било две 30 мм оръдия MK 108 и две MK 103 в основата на външните крила, както и монтаж на допълнителни две оръдия MK 108 в централната секция. Бомбардировачът е следвало да има само две 30 мм оръдия МК 108. В закритата кабина се предвиждало да има допълнителен 1500 литров резервоар, а две бомби SC 1000 можело да се окачват под всеки фюзелаж. Предвид появата на по-перспективния Ме-262, работата по Ме-609 е прекратена след 1944 година.
RS MODELS предлагат поредна "What If" версия, като са добавили два подкрилни резервоара, варианти за радар FuG 220 или FuG 217. При първия в лявата кабина се помещава радарен оператор, а при втория вариант - кабината отляво е заличена. Естествено, платките са стандартни и за предлагания от тях бомбардировач Ме-609 (с кат.№ 92197), поради което в комплекта е включена бомба с държач за нея. Разликата (освен в декалите, кутията и инструкцията), е в добавената платка с фотоецвани детайли (антени) за нощния изтребител.
Кутията е от мек картон, със странично отваряне - кошмарът на моделиста. Боксартът е впечатляващ - илюстрира нощен бой, воден от Ме-609, оборудван с FuG-220, а на заден план пада горящ четиримоторен английски бомбардировач. На гърба на кутията са дадени цветни репродукции на предлаганите камуфлажни варианти и разположението на декалите. Това са:
- двуместен Ме-609 Nachtjager, NJG 2, Luftwaffe 1943 (alternate marking), стандартен камуфлаж отгоре RLM 76, с малки петна от RLM 75, а отдолу черен цвят.
- двуместен Ме-609 Nachtjager, NJG 100, Luftwaffe 1944 (alternate marking), стандартен камуфлаж отгоре и отдолу RLM 76, с криви линии RLM 75 отгоре.
- едноместен Ме-609 Nachtjager, NJG 1, Luftwaffe 1943 с FuG 217 (alternate marking), изцяло черен цвят.
В кутията има самозалепващ прозрачен плик, в който са инструкцията, платките с детайлите, пликче с прозрачни детайли и фотоецвана платка, както и декално листче, без предпазен лист отгоре.
Декалите са разположени на продълговато листче, отпечатани са фино и без забележки. Свастиката е разполовена. Любителите на служебни надписи ще останат разочаровани.
В малко пликче с цип са двата прозрачни фанара - същите като при Ме-309. Чудесен фрейминг, добра прозрачност, но не е предвидена възможност да се оставят отворени. В същия плик, разделени от фанарите с картонче, е фотоецваната платка. На нея са разположени радарните антени за FuG-220 и FuG-217. Дадена е и кръглата основа за антените на FuG-217, което прави изборът на този вариант задача за мазохисти с остър поглед и нетрепваща ръка.
Платките с непрозрачни детайли са общо пет броя. Отливката е от пясъчно сива пластмаса, фина и доста ефирна гравировка, без нитове, с малко леяци по границата между пресформите и дебели ежектори от вътрешна страна. На практика получавате два комплекта Ме-309, като производителите са се изхитрили да отрежат долните полукрила от съответните платки, за да не си позволите лукса да купите Ме-609, пък да сглобите два Ме-309. Няма да се спирам подробно на тези четири платки, тъй като съм ги описвал в ревюто си за Ме-309.
Интерес прави последната голяма пета платка, на която са разположени общо 48 детайла. Имаме цяло долно полукрило с големи радиатори, нова задна част с вертикален стабилизатор, допълнителни резервоари, бомба и съответните държачи. Имаме нови основни колесници, нови капаци на основния колесник, както и приборно табло за радар-оператора. Приборното табло е ювелирно, но пък ме смущава фактът, че са дадени два радарни екрана. Шахтите от вътрешна страна са гладки.
Инструкцията е тип "книжка", съставена от два прегънати през средата листа А4, скопчани с телчета. На първа страница имаме кратка история на модела (интересно откъде е почерпено инфото за 6 оръдия МК-108 ?!), схема на платките с детайлите и номерация, както и наименованията на боичките - няма привързване към производител на бои. Схемите за изработка ас от втора до осма страница. Достатъчно ясни са и не би следвало да има място за чудене при изработката, освен повишено внимание при изработката на едноместната или двуместната версия. Монтирането на радарните антени за FuG-220 в крилата е малко на фантазия, тъй като е посочено евентуалното им място със стрелки, но точният избор е оставен на моделиста. В кабината на радарния оператор е предвидено да се монтира лост за управление и педали, което изглежда нереално - няма как Ханс да се взира в радарния екрани същевременно да пилотира самолета.
В заключение - добър опит на RS MODELS да изстискат всички възможности от матрицата за Ме-309, въпреки че точно нощен изтребител не фигурира в идейните проекти на Месершмит. Подозирам, че ще скоро на пазара ще има още един вариант на RS MODELS - тежък изтребител.
Моделът е предоставен лично от производителя. Цената принципно е 22 евро.
