Първите ми впечатления не са много розови. Беден интериор, почти липсваща разкройка на палубата, много лаконична схема за оцветяване и т.н. Запретнах ръкави и портфейл, и започнах. Първо купих фотоец и дървена палуба. Последва изработка на корпуса под водолинията по кройки от Model Kart. След голямо ровене успях да намеря достоверна схема на камуфлажа към средата на 1942 година. За всичко от тук нататък ще се ръководя от книгата "Man-O-War 3 Battleships Rodney and Nelson". В нея е въпросната схема и съвпада с цветовете посочени и в White Ensign Models. Извадих късмет, че приятелката на моят племенник го посети в Обединеното Кралство, и ми доставиха четири броя боички точно отговарящи на схемата, а именно AP507C, MS1, MS2, MS3.
Моделиране:
Забелязах доста несъответствия на модела спрямо снимките и чертежите, до които съм се добрал. Засега почти всичко съм коригирал за да бъде реалистичен именно към 1942 година. Повечето колеги, чиято работа съм видял в нета, строго се придържа към кита на Tamiya, без да се съобразяват, че той представя кораба след последния ремонт към 1945 год., но го боядисват с атрактивния камуфлаж от 1942-1943 година. Основната и най-набиваща се на очи грешка, са поставените пред мостика 40 мм зенитки, вместо бронирания команден пост. Другата е липсата на рубката за РЛС, върху втората оръдейна кула. Сигурно ще се сблъскам и с други, но това е засега. 102 мм оръдия от кита са за боклука, или ще ги направя зачохлени с брезент.
Финишинг:
Искам да споделя впечатленията си от новия продукт, който използвах, а именно гримовете на АК. Трябва много тънка четчица за моя мащаб и ми бе по–трудно, отколкото с водните боички ползвани досега. Червеното за дъното изобщо не влезе в употреба. Просто цветът беше същия като основата. Занапред ще трябва да боядисвам дъната в друг нюанс. Поради четирицветния камуфлаж беше трудно да определя ефекта от сивите и тъмносивите стичания. Наблегнах на стария изпитан метод с маслени бои. Имитацията "ручейче", като стичане е уникален и достижим само с този продукт. Поне от мен :) Най-ценен се оказа белия грим, имитиращ солните засъхвания, стичания и едновременно филтър за по тъмния корпус. За дъното, освен бяло и черно, използвах това за немските кораби. То зеленее и е подходяща имитация на водораслови наслоявания и патина по винтовете. Всичко е употребено след слой от сатен лак. Нямах никакви проблеми, нищо не се надигна отдолу /все пак съм боядисвал емайл/, грешките се поправяха лесно с фирмения разтворител.
