Изработката на модела протече за около 40 (дни начало- край), без особени напъни за неговото завършване. Освен стандартните детайли от платките и еца съм направил и няколко доработки, за да се пораздвижи малко доста семплото телце на Тайфунчето. Те включват:
Направа на цялостна разшивка на самолета, раздвижване на механизацията на крилата, на кормилата за посока и височина на крилата, ХО и ВО, хубаво дооформяне на профила на задкрилките в мястото където прилягат към двете полукрила, отваряне на единият капак на двигателя, поставяне на нови изпускателни тръби и окабеляване на същия, оформяне на отвора за охлаждане на двигателя, "отваряне" на едната врата на пътническата кабина, поставяне на шините за сенниците (но без тях), двете жила на дръжките на вратите за отварянето им, две "гумени" стелки за седящите на задната седалка и български камуфлаж, естествено! И за да сме по-различни от всеки един такъв модел изработен досега, който съм виждал отворих и капака на малкото багажно отделение зад кабината.
Сглобката премина нормално. Няма да изпадам в подробности. Наложи се малко ползване на кит (не за дърво или автокит), но като цяло моделчето се събира леко.
Ще се спра на друга по-интересна част от работата, а именно боядисването на модела и цветовете. Камуфлаж, маркировка и опознавателни знаци - български. Период на пресъздаване - лятото на 1946 г, летище Пловдив най-вероятно (според снимката - база).
Боядисване с аерограф и емайлни бои Агама РЛМ 70, РЛМ 71 и РЛМ 65.
За верният избор на камуфлаж и неговото правилно пресъздаване се наложи малко да се поразровя из нета, както и за разгледам и анализирам внимателно десетина стари архивни български снимки които имам на този самолет. Установи се, че при пристигането им в България самолетите на били боядисани от горната си страна в един цвят - по-светлото зелено РЛМ 70, а само капота на двигателя отпред и кормилото за посока са били боядисани в по-тъмното зелено РЛМ 71. Това се вижда много добре на няколко снимки на новопристигнали Тайфуни в България през 1943 г. За да се приведат в резон с единното опознавателно оцветяване на съюзническата авиация по това време самолетите са били пребоядисани в България частично, като в жълто са били оцветени целият капот на двигателя, кормилото за посока и малка част от краищата на полукрилата. И тук обаче отново сме я свършили като кучето на нивата. От снимките на четирите наши снимани самолета Бф-108 Тайфун, които разглеждах не видях две еднакви - едната бе на самолет със боядисан в жълто само капот на двигателя, двете на самолети с жълти капоти и кормила, но без жълта окантовка на краищата на крилата и един (най-известната цветна немска снимка на наш тайфун с борден № 5) и с окантовани в жълто краища на полукрилата. За изходна база преди боядисването на самолета и поставянето на ОФ знаците се спрях на вариант втори - жълт капот и кормило за посока. На снимката, която ползвах като база за оцветяването на модела са снимани почти един до друг Як-9 на преден план и зад него БФ-108 Тайфун с ОФ-знаци. На нея много добре се вижда, как старата вече позахабена боя е напръскана с нова, по- тъмна в местата, където са били андреевските кръстове и бордната номерация на машината. Именно и това бе пресъздадено от мен. И за да засиля малко ефекта от смяната на двата строя, умишлено леко засилих олющването в местата, където е останала старата боя, както и имитирах заличаване на някой технически надписи на немски език по отделните части на самолета. Състаряването е направено с акварел и патинатори.
Единственото, което остана да му сложа е една част (компресор ли е, генератор ли е) която е под капота на двигателя между двете изпускателни тръби и която май по невнимание изхвърлих, както и леко доизпипване на модела след като няколко дни както се казва "да свикне окото с него". Но, това е бял кахър.
