Jagdpanzer 38(t) Hetzer Starr се е явявал преходна модификация м/у Jagdpanzer 38(t) Hetzer и Jagdpanzer 38(d). По обективни причини Jagdpanzer 38(d) остава само на чертеж. Това което е отличавало Starr от обичайният Hetzer са били, безоткатното оръдие Pak 39/1 L/48, новият прицел WZF 2/2, дизеловият двигател Tatra 103, вида на ленивците, както и надстройката над двигателното отделение, имайки впредвид по-големият дизелов двигател Tatra. Tрябва да се отбележи, че самото оръдие е било далече от характеристиките на безоткатно такова. Самото то е било захванато неподвижно към корпуса на машината със специални пети. Енергията от самият откат се е предавал и поемал изцяло от корпуса. Основните недостатъци на тази система са били, бързото износване на ствола на оръдието, честите повреди на прицела и не до там високата прицелна стрелба. Положителните страни на тази арт система са били основно, освобождаване на място за по-голям боекомплект, както и монтиране на по-мощно оръдие на иначе малка машина. От септември 1944 г. до януари 1945 г. са построени 14 такива машини. Единствено първата машина (шаси No: 322370), която се води и прототип е носила в себе си всички нововъведения и отличаващи белези на Starr. Oстаналите, поради липса на дизелови двигатели, външно са приличали изцяло, като обикновен Hetzer, изключвайки оръдието и неговата маска. Поръчката е била за 500 машини от този тип.

Машините са произвеждани в Чехия в заводите на Шкода. По тази причина в края на войната са разпределени и във войскови части на Вермахта на територията на Чехия. Малко преди падането на Берлин е имало заповед за тяхното унищожаване. Подобна е била и участа на машината, която е трябвало да бъде представена на Хитлер в чест на неговият рожден ден. Въпреки тази заповед, няколко екземпляра успяват да се включат във финалните сражения на Втората световна и по-точно в опита за потушаване на Пражкото въстание. От 5 май до 8 май, не повече от 8 машини участват в подавянето на въстанието в състава на две подразделения, Kampfgrupe Milowitz и пражкия гарнизон. Сред тези машини е бил и прототипа, който на 8 май е изоставен поради липса на гориво.

Моделът е на чешката фирма Аttack в мащаб 1/72. Изпълнен е по технология Short Run. Определено има доста криви моменти по него и приложените в комплекта смолни детайли въобще не могат и малко да ги поизправят. Естествено, това ми е една от задължителните машини в моята колекция и нямах право на отстъпление. Огромни благодарности на Slavi Slavov, който взе присърце моите душевни и моделистки терзания и проектира ецван комплект за този Starr: 72-011 Hetzer "Starr" Detail Set for Attack Kit. Другото което се наложи да подменя, бяха водещите ролки, ленивците, а така също и опорните ролки. Всичко от смола, отново от Attack. Особено при опорните ролки подмяната е задължителна т.к. в комплекта ролките са Early-32 болта, а на мен ми бяха нужни Late с 16 болта. С това окомплектовката на модела завърши. Зареден с ецвани детайли, смола, една туба секундно лепило и малко, наистина малко нерви пристъпих към сглобяването.

Първото нещо с което се захванах е черупката, защото почти цялата работа се свеждаше в/у нея. Трябва да бъде изпилена от всички страни, за да може да се монтира еца. В началото използвах обикновена моделистка пиличка, а после и фино шлайфане. За целта залепих шкурка тип 2000 в/у глава от въздушен компресор на трамвайна мотриса. Хитрината тук е, че тази глава е чугунена, шлайфана и идеално права. Вероятноста да изпиля вповече от необходимото или да изкривя някои от плоскостите е нулева. Естествено след този процес си лъснаха кривините, получени при отливането на самата черупка. Едва тогава си зададох въпроса,дали не беше по-добре, първо да китвам, а тогава да шлайфам. Естествено, че това не може да бъде проблем, т.к. отгоре ще легнат ецваните панели от сета на NH Detail. Разбира се, някой маниак може да направи тази процедура с кита, резултата ще е впечатляващ. Пристъпих към залепването на ецваните странични бронелистове, както и таваните на бойното отделение и двигателното. Обработката на еца се свежда до това, да се мине с пила, за да се изчистят остатъците от държачите за рамката на ецвания сет. Бърза и приятна работа. Визията на черупката се промени коренно.

Последва монтирането на новите предни калници. Имах огромни притеснения, как ще легнат на корпуса. Е всичко мина благополучно, а кефа в душата огромен.

Следващият етап е монтирането на десетките дребосъци, като панти, капаци, люкове, ръкохватки и др. такава мелоч. След дълги мои изследвания и наблюдения в/у психиката на моделиста и неговото душевно равновесие по време на монтаж на ецван дребосък в огромно количество с помоща на секундно лепило ... стигнах до извода, че най-добре е да си счупите дясната ръка поне на три места и така до ключицата, след това да идете до Пирогов да ви гипсират ръката до рамото включително ... и след това да преминете към работа с въпросните дребосъци-треперенето на гипсираната ръка ще е сведено до допустими граници. Кофти ще е ако имате цялостни проблеми с опорно-двигателния апарат. С умерена доза попържни налепих всичко ..., е не точно всичко де. Зарязах с огромно удоволствие халките за привързване на брезента в/у бойното отделение. Slavi, колега, ще ме прощаваш но вече съм стар за това, пък и недовиждам вече, жената си взе пинсетата за вежди и си тръгна с децата, каза че ще се върне когато приключа с това...може би.

С радост и свобода в душата побързах да пръсна грунда.

След всичко сторено до тук, стигнах до най-притеснителният момент за мен-боядисването. До последно, как ще изглежда тази камуфлажна схема в/у модела, беше пас загадка. Голям проблем се явиха жълто/червените полоси, които преминаваха и в/у страничните екрани. Които пък на своя страна боядисах директно в/у ецваната платка. Ако ги бях залепил в/у корпуса щях да изгубя безвъзвратно горната част на веригите. Та, съвета ми към собствениците на Starr e да последват тази последователност.

Да се върнем на основният цвят, а той е зелено, използвано в камуфлажните схеми на немските танкове от WWII. Самото зелено е акрил на Agama, но изсветлено с 30% бяло. От многото наблюдения на различни архивни снимки и машини, както и на тих шпионаж по разните му форуми съм на 100% сигурен, че това е Зеленото. Не се ли разреди допълнително с бяло, при тази камуфлажна схема, се рискува червените камуфлажни петна да се слеят с тъмния тон на зеленото. Което пък от своя страна ще е грешно, а самата машина ще се превърне в едно тъмно себеподобно, по което не се открояват никакви малки детайли.

Камуфлажните петна са правени с аерограф и четка (мъка голема има по тоя свят, божкее...), като корекциите и командата "остави" са безчет.

Състаряването е много семпло имайки в предвид, че машината е воювала има, няма 5/6 дни, а основните настилки по които се е движила са били гранитни павета. Самата Прага също не е приличала на разрушеният вече Берлин. Та значи, малко светла прах с патинатор и аерограф по страничните екрани, мааалко ръждица по ауспуха и резервните тракове и цялостно минаване на корпуса с тъмна и разредена с вода и Веро темперна боичка, от тези на децата ми, та да придобие корпуса характерната лъскавина на стомана.