Nakajima C6N Saiun е палубен разузнавателен самолет, използван от IJN (Японския императорски флот) през Втората световна война. Доста напреднал за времето си, това е най-бързият палубен самолет, използван от Япония през войната. Съюзниците му присвояват кодово име „Myrt”.
За разлика от други предложени варианти на основата на този самолет (като например торпедоносец), нощният изтребител стига до използване във въздушни битки. Идеята за създаване на нощен изтребител на базата на палубния бомбардировач, е на командира на 302-ри авиополк (kokutai) Ясун Козоно. Той решил за тази цел да преработи няколко C6N1, като добавя установка от две 20 милиметрови оръдия в кабината на щурмана, насочени под ъгъл 30 градуса нагоре, като при немските „шраге мюзик” на техните нощни изтребители. Монтирането на оръдията е успешно с усилията само на техническия персонал в строевата част, като опитната машина получава обозначение C6N1-S.

При полетните изпитания е установено, че независимо от сравнително малкия таван на самолета, същият притежава сравнително добри характеристики. C6N1-S до края на войната остава най-бързият японски нощен изтребител. Основният недостатък, който не позволявал на самолета да се противопоставя на тежките американски бомбардировачи В-29, било липсата на бордова радиолокационна система и малкия таван. За отстраняване на тези недостатъци трябвало да се намали масата на самолета и да се увеличи височинността на двигателя.

Въоръжението на преоборудваните C6N1-S се състояло от две 20 милиметрови оръдия Type 99 или едно 30 милиметрово оръдие, монтирани в кабината на щурмана под ъгъл 30 градуса нагоре. При тази схема е отсъствала отбранителната картечница.

Моделът на SWORD е релийз през 1993-та година, като дебютът е на C6N1, а след това чрез добавяне на платка с допълнителното въоръжение, нови секции на фанара и нов декален лист, се появява и настоящата модификация. До този момент единственият приемлив модел е бил на FUJIMI, но добрият екстериор там е компенсиран с липсата на интериор. SWORD предлагат шорт-рън модел без обичайните смолни допълнителни части, но за сметка на това с много добър интериор и добър екстериор.

Моделът е в стандартната за чехите от SWORD кутия със странично отваряне, дигитален боксарт, изобразяващ нощна атака, и две цветни камуфлажни схеми на гърба. В кутията има голям найлонов плик с цип, в който са платките с детайли, инструкцията за сглобяване и декалния лист.

Инструкцията е от три прегънати листа във формат А4, които оформят книжка от 12 страници. Печатът е черно-бял, без забележки. На първа страница имаме репродукция на боксарта от кутията, както и кратка информация за самолета на английски. На втора страница имаме схема на платките с детайли и първата схема за изработване на модела. Схемите са разположени на страниците до седма, като са добре отпечатани, но за доста от детайлите не е показан начинът на монтаж. Боите са дадени само по наименования. Не става ясно как точно се монтира въоръжението на нощния изтребител, както и няма информация за монтажа на опашната кука. На камуфлажните черно-бели схеми на страници осем и девет тази кука е изобразена, но на схемите на кутията я няма. На страница десета има боксартове на други модели, предлагани от SWORD. Последният лист е празен.

Декалите са запечатани в отделен плик с цип, отпечатани са добре и без разминавания. Позволяват изработването на двете предлагани камуфлажни схеми:

- 3rd Squadron, 302nd Flight Group, flown by Lt Hiroshi Yasuda (pilot) & Lt Taro Fukuda (observer) Atsugi Naval Air Station, Kanagawa Prefecture Japan, June 1945.
- 3rd Squadron, 302nd Flight Group, Atsugi Naval Air Station, Kanagawa Prefecture Japan, 1945.

Прозрачните детайли са на две платки – имаме стандартната платка с цял фанар за C61N, към която са и двете прозорчета на дъното на фюзелажа, но имаме и добавени два вида централни секции, плюс задна част без отвор за отбранителната картечница. От SWORD предлагат да се изрежат съответстващите секции от целия стандартен фанар и да се заменят със съответна секция с отвори за въоръжението – 30 или 20 милиметрови оръдия. Лично за мен този подход е доста труден. Можеше да изработят остъклението от отделни секции, като това щеше да позволи изглед към интериора, както и лесна замяна на секции, в зависимост от модификацията.

Платките с непрозрачните детайли са две големи и една допълнителна малка с въоръжението и установката за нощния изтребител. Отливката е от сива пластмаса, без забележки, без дефекти, с фина гравировка и без нитове. Наблюдават се леки всмукнатини по някои от детайлите. На първата платка имаме общо 50 детайла, като в това число са двете половини на фюзелажа, елементи на интериора и екстериора. Створките за охлаждане на двигателя са дадени отделно, но само в затворено положение. Има предвидени елементи за интериора – както страни на кокпита, така и всякаква електроника и съответните седалки. На седалките няма отляти колани. Има два груби ежектора от вътрешна страна на всяка фюзелажна половина, които ще е трудно да се заличат, тъй като са в самия фрейминг. Самите фюзелажни половини имат фиксатори. За съжаление не са пресъздадени страничните им прозорчета. На втората голяма платка имаме общо 14 детайла – долната половина на крилата, горни половини на полукрилата, ниши на шахтите за основния колесник, челна част на двигателчето, винт, хоризонтални стабилизатори, кокпит за пилота, както и 570 литров резервоар. Гравировката е фина вътрешна. С тези детайли спокойно може да се изработи разузнавателен C6N1, като единственото необходимо е да се снабдите със съответната инструкция за изработка и декали. Допълнителната малка платка със седем детайла е за въоръжението на нощния изтребител. Имаме едно 30 милиметрово и две 20 милиметрови оръдия с чудесна текстура, както и два елемента за установката. Инструкцията за сглобяване е доста лаконична относно начина им на монтаж, но следва да се има предвид и че между оръдията и кабината има брезентов кожух, който тук не е пресъздаден.

В заключение – най-добрият модел на C6N1 и C6N1-S в този мащаб и от 1993-та до момента никой производител не се е наел да направи по-добър. Моделът си има и своите слаби страни, които споменах по-горе, но определено положителните моменти са повече. Добре е при изработката на самолета да имате снимкови референции.