Имам сантиментална слабост и към този самолет, още когато преди време играх на невероятната тогава 1942: The Pacific Air War от MicroProse (компютърът беше 486DX с цели 8МВ RAM). Много ми харесваше виртуалният кокпит (изключително революционно нововъведение), както и хубавите сценарии, добре моделираният противник, предлаганите възможности...

Самият Ki-61 е създаден на базата на легендарния двигател DB-601, за който японците получават лицензи, но така и не довеждат собствената си разработка до задоволително представяне. Единственият изтребител с редови двигател на японците, който трябва да замести армейският Ki-43. Въпреки проблемите, много от пилотите предпочитат да летят на Ki-61, тъй като предлага по-добра защита. Един от малкото самолети, които могат да извършат прехват на тежките B-29, използван успешно и за таранни атаки...

От комплекта на DRAGON може да се изработят трите модификации - KOH, OTSU и HEI. Нямах интерес към тренировъчна машина от първите варианти, нито от междинната OTSU версия. Предлаганите варианти за HEI-версията са за машини от 39 Sentai (1944), 56 Sentai и две машини от 244 Sentai (1945), от които едната отпадна от "класацията".

Изборът ми е машина от 56-ти сентай, борден 27.

Дълго се колебах за допълнения, тъй като няма да оставям отворен фанар, а в комплекта има фотоецвани детайли за дреболиите. В крайна сметка реших да добавя сет от EDUARD с кат.№ 73303, както и маска от MONTEX с кет.№ SM72126 Последната ще я ползвам за изрязване на собствени маски от тамийско тиксо, предвид проблемите, които ми създаде при P-39N.

PS Не знаех, че американците са лепнали кодово име на самолета "Tony", защото от първите снимки са преценили, че в него има повече италиански черти (MC-205), отколкото немски (Bf.109)

Моделиране:

Започнах с изчегъртването на сравнително добрите странични панели на DRAGON (да ме пита някой защо), за да поставя EDUARD-овските. Не знам до колко си струва гимнастиката, но така или иначе съм купил фотоецван комплект, ще се наложи да го монтирам.

Първи впечатления - голЕмо дрЪво! Оказа се, че повърхностите са със забележителен шагрен, свалянето на който на практика унищожава изпъкналите елементи на екстериора. при тестовото сглобяване, между крилата и фюзелажа зейва неравномерна фуга, която на места е плътна, а на места с ширина до 1 мм. Ецваният и много красив елемент зад тила на пилота се оказа преоразмерен и не влиза. Пробвах да го отрежа, но тогава става очеизвадно грозен. Добре, че има пластмасов. По доста от елементите има леяци, а встрани на кабината от външна страна има едни хубавички неравномерности - по нашему всмукнатини.

Започнах с идеята за бърза сглобка, а то работата се проточва и проточва. На първо място - искрено съжалявам, че премахнах страничните елементи на кокпита от черупките на фюзелажа. Този на EDUARD е безумен като размери и като сглобки. Самото предварително боядисване е далеч от пясъчно-сивия цвят на кокпита. Сега към DRAGON - забравили са да дадат задните затворни части на картечниците, които трябва да се виждат от двете страни на таблото. Наложи се да ги изработя от парчета полистирол.

Крилата ги повдигах с парченца пластмаса, настройвах от единия край, което водеше до разваляне от другия.

Финишинг:

Грундирах с Alclad2, после алуминий от същата фирма - няколко вида, накрая с боички на A/MIG.

Декалите са ужасно твърди и чупливи. Ползвах Decal Adhesive от Tamiya и Hypersol от AGAMA. Последното се наложи, тъй като не се повлияха от другите химии.

Подчертаване на разшивката и филтри на различни производители, накрая маслени бои и патинатори.