На 24 ноември 1943 год. е готов за изпитания Та-154V-3 (сериен номер 100003, бордов код TE+FG). Тъй като обещаните Jumo 213 все още не са доставени, за силова установка са оставени Jumo 211F, които по-късно са заменени с малко по-мощните Jumo 211N. На самолета са монтирани пламегасители, РЛС FuG 212 и четири 20 мм оръдия MG 151/20. Установката на въоръжението и оборудването увеличава полетното тегло до 8700 кг и води до намаляване на скоростта със 75 км/ч.

В новата конфигурация самолетът е облетян от обер-лейтенант Брюнинг на 3 февруари 1944 година. Пилотът от Рехлин отправя доста критики по отношение на видимостта и кацането. Ограниченият обзор назад и встрани по негово мнение води до затруднено откриване на целите нощем и прави на практика Та-154 негоден за дневни боеве.

Замяната на FuG 212 с FuG 220 и разликата в антените води до загуба на напречна устойчивост и затруднено прицелване. При стрелба ударните вълни водят до излизане от строя на винтовете и ключалките за затваряне на люковете, както и до повреда на дървената обшивка на носа. Независимо от тези недостатъци, майор Вилхелм Хергет и хауптман Лудвиг Майстер от NJG 4, облетяли на 24 февруари третия прототип, изразяват удовлетворение от управляемостта и скоростта на новия изтребител. Четири дни по-късно носовата част на същата тази машина е повредена вследствие счупване на носовата стойка на колесника при кацане, а на 5 август 1944 год. прототипът е напълно унищожен при бомбардировка.

Независимо от това именно V-3 става първият боен Та-154, предаден на специално сформираната на 22 декември 1943 год. изпитателна част Erprobungskommando 154. Нейните пилоти е трябвало да изследват възможностите на самолета в бойна обстановка и да изработят препоръки и инструкции за екипажите. От началото на летните изпитания на “тройката” RLM дава поръчка за 15 прототипа, три от които вече са построени. Във връзка с необичайно наситената програма на изпитанията и нередките аварии, количеството на предсерийните машини е увеличено до 21. Едновременно с това Министерството дава “карт бланш” за 250 нощни изтребителя Та-154А-1, като в края на 1944 год. по толкова самолети трябва да напускат цеховете ежемесечно.

Информацията за желаният прототип A-0 е доста оскъдна.

Идеята ми е да изработя някой от четиринадесетте А-0, предадени на бойните части, но до момента не намирам някакви записи за тях, а какво остава за камуфлажни схеми. За камуфлажа ще се придържам към този на V-3 - RLM 76,75,74, като ми се върти грешната идея да демонтирам радарните антени отпред, вероятно да добавя двойка подкрилни резервоари, а може да реализирам и някои по-щури идеи.

Моделиране:

В "склада" намерих фотоецван сет Extratech EX72110 за Ta-154A-1, от който (след задълбочен анализ) установих, че може да се ползват само пилотското приборно табло, малкото навигационно табълце за оператора, двете антени за височинния радар, левият пилотски пулт, както и капаците на носовия колесник. Всичко останало отива в склада за нереализирани части. Придържайки се към легендата да изработя модел А-0, или преоборудван към А-4, следва да запазя операторския пулт, като от HASEGAWA са дали съвсем опростена версия на всичко. Да не говорим че се виждат бордовете на самолета, където би следвало да са оръдията. Реших проблема със скрачбилд и остатъчен фотоец. Отпадна радиостанцията от EXTRATECH, която първо е мащабно по-малка, второ е съвсем невярна. Замених я с ЕДУАРД-овска, като за да се вижда задната част на пултовете (и на станцията), отрязах предните части на сенниците над тях, като същевременно ги изтъних. По отношение на седалките - тези в комплекта не стават за нищо. След кратък размисъл реших да монтирам тези от комплекта за FW-190A-8/F-8 на REVELL. Изглеждат няколко порядъка по-добре. Що се отнася до лоста на пилота, още в началото ми се стори, че стърчи доста нагоре, което ще наложи да го скъся.

Няма никакви проблеми при вместването на кокпита между черупките на фюзелажа. Монтажът е със странични гнезда и зъбчета, както и преден фиксиращ отвор. Дори не изисква залепване. Няма много място за тежест ( а ще трябва), поради което ще натъпча оловото зад шахтата на носовия колесник и от задна страна на ваната на кокпита. Вероятно ще има и за предната част на двигателите.

Заменени въздухозаборниците (които са ужасни) със смолни от Quickboost.

Финишинг:

Грундирах с Alclad2.

Предвид проблемите с попътната устойчивост при стария тип антени, на машината са били монтирани и антени на радара в централната секция на крилото. Реших, че моят нощен боец ще е с такива. За целта коригирах носовата част, като запълних и китвах монтажните отвори на носачите за носовите антени. Същевременно се опитах от пластмасов профил да направя стойките за крилните антени. Не ми харесват нещо, като вариантът е да ги направя от тръбен тип (от месингови тръбички с вложка). Единствената референция са сведения за намерени от съюзниците Ta-154A с по четири радарни антени над и под крилата, с дължина около два метра, като горните оръдейни позиции били затворени, а в долните имало само две оръдия MG-151.

Камуфлаж - стандартен RLM 74, 75, 76. Със светлосиво маскирах и боядисах ивицата от горна страна на крилото. предстои същата операция с всички кръстове.

С помощта на маски са боядисани кръстовете, като тези отстрани на фюзелажа запълних с RLM 75. Имитирах грубо замазване с RLM 02 на буквеното обозначение на самолета. Върху заличеният код ще има декал с борден номер.

Декалите са от наличните в "склада". Оловни тежести са поставени в носа, в коковете на витлата, в предната част на мотогондолите и зад кокпита. И едва стигат.

Обработвах със смивки на MIG, филтри, патинатори и маслени бои.