Hptm.Гюнтер Енгеман захвърли листовете. Звукът от ръчната сирена не казваше нищо, но караше сърцето му да бие учестено и да изпомпва адреналин. За пореден път тази седмица започваше да пише писмо на съпругата си и го прекъсваха след второто изречение. Осведоми се по телефона за тактическата ситуация и излезе от бараката, примижвайки от яркото юнско слънце.

Самолетът му изглеждаше като очукан ветеран, въпреки че беше доставен преди четири месеца. Гюнтер нямаше да забрави студеният февруарски ден, когато машините бяха разтоварени и техническите екипи сглобиха и провериха компонентите. Приучването на машините мина бързо и безпроблемно, защото въпреки нетрадиционният си дизайн Fock-Wulf P.II приличаше на старият му FW-190D. Носеха се слухове, че на този тип самолети ще летят временно, докато се изчистят недостатъците на новото поколение реактивни самолети. Проблеми имаше и с двигателите, поради което командването на Luftwaffe залагаше на едномоторни самолети.

Разположението на Jumo 004B под фюзелажа правеше доста удобно техническото обслужване на агрегата, но водеше до разрушаването му при аварийно кацане. Бетонната писта трябваше да е добре почистена, за да не се засмукват дребни камъчета или предмети от турбината. Това не винаги беше възможно. Дори и в момента техническата група трескаво почистваше пистата.

Гюнтер изчака техника му да провери ремъците и парашута и се качи по стълбичката в кабината. Размърда педалите и лоста за управление и изчака да му дадат сигнал за запуск. Турбината се развъртя и пилотът проследи уредите. Успокоен зачака да се достигне работна температура. Встрани от него се вдигна прах от запуснатите двигатели на другите три самолета.

Докато рулираше към пистата прие тактическата обстановка по радиото и даде кратки разпореждания на водения си. Тревогите в “Защитата на Райха” бяха ежедневие и полетите бяха станали до такава степен банално-рутинни, че пилотите и техниците се разбираха едва ли не само с мисълта си. След като I./JG2 беше предислоцирана от St.Trond към Mezhausen, тъй като съветското настъпление на този етап беше овладяно, ежедневието може да се каже, че беше еднообразно, поне до пристигането на новите самолети в началото на 1946-та. Тревога, прехват, завръщане, после отново…

Самолетът му спря в началото на полосата и Гюнтер даде ръчката на газта напред. Проследи оборотомера и манометрите, спусна задкрилките и освободи спирачките. Сивата птица се устреми по бетона и устремно набра скорост. Колесниците се прибраха и задкрилките се върнаха на изходна позиция. Пилотът избра направление за набиране на височина и даде кратки указания по радиото. Висотомерът сякаш оживя. По радиото го насочиха на запад и му дадоха новата височина на целта, която приближаваше бързо. При 750 км/ч самолетът имаше много добра управляемост и реагираше много бързо на командите. Проблемите идваха при ниска скорост, но това беше прехващач, а не планер.

“Вражески самолети на 105 градуса и приближават бързо” чу в слушалките си. Гюнтер се огледа. Облачността беше висока, с перести облаци и кристално синьо небе. Ето ги! Проблясъци вляво от борда му на дузина самолета, които се носеха като шепа кристалчета. Пилотът не можеше да определи типът им, но ясно виждаше следата зад тях. “Имаме четиримоторни бомбардировачи” – съобщи той. Тяхното направление не будеше съмнение – отиваха да бомбардират фабриката за синтетично гориво. Гюнтер даде газ и се спусна през лявото си крило. “Атакувам краен десен”. Усещаше куршумите, летящи около машината му и дори му се стори, че усети леко потръпване от удар. Преди месец се беше прибрал със сериозни пробойни в крилото, което наложи да ползва временно друг самолет, докато неговият бъде отремонтиран. Сега кръпката си личеше прясно боядисана отдолу и му служеше като обица на ухото преди излитане. Техникът му, известен шегобиец, веднага нарече кръпката “кръст за храброст”.

Б-29. Лъскавото туловище пред него се увеличаваше устремно и Гюнтер се съседоточи в мерника. Слънцето беше зад гърба му и блестеше в очите на бордните стрелци. Самолетът му се спусна отгоре и отзад и снарядите от оръдието се впиха в лявото крило между двигателите и фюзелажа. Избухнаха пламъци и тежкият бомбардировач се наклони. Фоке-вулфа се отстрани за да не засмуче отломки и за да даде възможност на воденият да стреля. Гюнтер изправи носа, хоризонтира и отново даде газ. След това направи свит вираж и се насочи срещу бомбардировачите, които сега летаха на 1000 метра над него. От неговата жертва се виждаха пламъци и дим, а под туловището се отделяха малки черни точици – екипажът се освобождаваше от бомбения товар. Гюнтер обаче не можеше да отдели повече от секунда за наблюдения. Избра следващият самолет и вдигна носа с предварение на око. “Атакувам!”. Разстоянието намаляваше устремно и от около 700 метра Гюнтер откри стрелба с 20 мм оръдия, превключвайки малко по-късно на 30 милиметровите. В този момент усети как самолетът му потръпна и с периферното си зрение видя проблясъци. Реактивният двигател се задави и манометрите увиснаха плачевно около нулата. Гюнтер прекрати стрелбата и се озърна трескаво. След миг покрай него прелетя двойка сиви самолети с бели звезди на борда. “Реактивни изтребители” – изкрещя той в микрофона и се опита да предотврати сблъсъка с летящата срещу него “крепост”. Фоке-вулфа се завъртя през лявото си крило и изложи долната част на фюзелажа си към обстрелвания бомбардировач. Това даде добра възможност за изява на бордните стрелци, които успяха да се възползват и машината потръпна.

Гюнтер направи последен опит да овладее машината, но се отказа бързо. Единственото, което успя да постигне беше лекото хоризонтиране, достатъчно да убие скоростта. Фоке-вулфа се носеше, следван от черен димен шлейф. Пилотът отвори фанара и се измъкна навън. Усещаше силните удари на сърцето си, които удряха като с чук главата му, а зрението му се замъгляваше от разширяващи се петна. Последното, което помнеше беше, че сложи дланта си на механизма за отваряне на парашута, след това насрещната струя се стовари отгоре му като приливна вълна…

Не успя да види как втората обречена крепост избухна в голямо огнено кълбо.

Течеше шестата година от началото на войната…

И след алтернативната се връщаме към реалната история...

Това е вторият проект на инж.Курт Танк за едноместен реактивен изтребител, представен през 9 юни 1943 година. Двигателят му е Jumo-004B и е необичайно разположен под фюзелажа.

За съжаление така носовият колесник блокира засмукваният въздух, а камъчетата могат да разрушат турбината. Кокпита се предвиждало да бъде защитен от броня с различна дебелина. Въоръжението е с две 30 мм оръдия MK 108 (със 70 снаряда на цев) или MK 103 и две MG 151/20 20 мм оръдия (със 175 снаряда на цев) в основата на крилата. Проектът не излиза от чертожната дъска. По същото време са предложени и проектите Messerschmitt P.1095 и Blohm und Voss P.198. По-късно Heinkel реализира успешно идеята на своя He-162, но с двигател над фюзелажа.

Детайлите на модела са изработени по шорт-рън технология и въпреки фината вдлъбната гравировка и точното пресъздаване на проекта, в мен остават негативни впечатления. Леяците са прекалено много - явно това са последните "напъни" на матрицата. Повърхността е грапава и ще се наложи заглаждане с водна шкурка. Пластмасата е дебела, мазна и бяла. Детайлите са общо 30.

Анализът на модела ми показа някои съществени проблеми. Първият е липсата на кокпит. Втората - липса на двигател или поне това, което се вижда от него. И не на последно място - ужасния колесник. Останалото - дебела пластмаса, дебели крила и стабилизатори, няма да го повтарям още веднъж.

Липсата на кокпит е сериозно нещо, особено при такава открита кабина. Още повече предвид предложеният вакуумен фанар с чудесна прозрачност. Което наложи да фантазирам.

Тъй като Курт Танк предлага FW P.II през юни 1943 год., то сто на сто кабината е била взаимствана от FW-190A-5, който се е произвеждал по това време. Но ако предположим, че до влизането в серийно производство на самолета е минала година, то по-вероятно е кокпита да е взаимстван от FW-190D. Това ми предположение (без никакви фактически доказателства) ме принуди да се снабдя със комплекта кокпит за FW-190D, произвеждан от Aires. Комплектчето съдържа чудесни смолни части, невероятен фотоец и чудесно приборно табло.

Първото, което направих беше да поодялам малко кокпита от долна страна, където ще е шахтата на носовия колесник. После го изтъних отстрани. Изтъних и дебелите стени на двете черупки на фюзелажа. В крайна сметка смолният детайл се събра со зор. Оставих другите елементи от него (приборно табло, педали, седалка, колани и лост за управление) за по-нататък.

Фюзелажа го минах с едра шкурка, после с 400, после с кит на Tamiya. Най-подтискащо изглеждаха входното и изходното отверстие на двигателя. Наложи се неколкократно напластяване с кит и изтъняване с подходяща шлайф-глава, докато добие някакъв приемлив вид.

Шахтата за носовият колесник взех от Ме-262 и монтирах в носа с помощта на доста дялкане и кит.

За крилата направих фиксатори от медна тел и едва тогава монтирах. Капаците на колесниците замених с фотоецвани такива от NH Detail.

След "кратко" прекъсване, събрах сили, точна ръка и въоръжено око, за да се преборя с вакуумния фанар. С помощта на трионче с ръкохватка от CMK и острие със зъби 0,35 мм от Hauler, разрязах фанарчето, отделих от основата и шлайфах с различни видове шкурки - до 2000. После измих старателно прозрачните части, подсуших и накиснах във Future.

Капаците на шахтите на колесника, както и самите шахти напръсках с RLM 02, като аерографа ми изигра лоша шега в началото - изглежда ми се беше разсърдил, че го бях оставил да отлежава известно време. Кокпита боядисах с RLM 66 плюс 20% бяло

При грундирането с A6/ANA 602 на АГАМА допуснах грешки, което доведе до напластяване и ефект на шагрен. Пак шлайфах.

Директно се отказах от основните колесници - груби са и не си струва да се дялкат. Намерих подходящи, разпробих, заместих някои детайли и следва боядисване. Има и фотоец. Колелетата са от силикон и смола. За носовият колесник си остава оригиналния, с малко разпробиване и сърцевина от игла за спринцовка.

Оръдията са от подходящи игли за спринцовки.

За камуфлажа избрах стандартен стандартен RLM 74/75/76. След неколкократни облепвания и пръскания, резултатът не ми хареса. Причина - пресечена бяла боя, използвана за изсветляване. Въпреки десетките опити не можах да уцеля подходящо съотношение на основен цвят, бяла боя (за изсветляване) и разредител. Дори при "капковия метод" се получаваха различни състояния на покритието, което рефлектира и върху крайния вид. Установих, че виновник за първите проблеми е бялата ми боя (Агама 01М), която се пресича при смесване с друг цвят и въпреки прецеждането и хубавото разбиване, в крайна сметка стои като фини зрънца. Отворих втора боя от същия тип и първия път мина добре боядисването, но последното пръскане с RLM 74 пак върна същия резултат. Нямам идея защо от второто смесване нататък бялата боя се пресича. Използвам капкомери за еднократна употреба и никога не бъркам втори път в кутийката с каквото и да е. Където успях туширах гафа, но където не успях го оставих така.

Всички кръстове са направени с шаблони, включително и маркировката "Не стъпвай" ва крилата. Служебните обозначения са декали от различни китове, а шевроните и свастиките са сух трансфер.

Моделът напръсках с Future и подчертах разшивката със смивки на MIG, омазах, забърсах и накрая запечатах с матов лак на Агама.

Поставката е по стандартната процедура - отливка от Перлфикс, боядисана с "бетон" на Агама и запечатана с матов лак. Всичко това е сложено в рамка.