Моделът, който ви представям е на японската фирма Fujimi, наскоро пуснат отново в производство и внесен от Нирахоби. Японците са единствените, които предлагат Cutlass в М1/72 от пластмаса. Китайците от Анигранд предлагат първата версия U-1 от смола в две окраски, като едната е от краткия период, в който Сините ангели летят на тази машина.
Работата по модела започна разбира се от кокпита. Японците са се постарали доста по таблото и по страничните панели на ваничката, което е добре при положение, че за моделът няма фотоец или смола. Таблото си беше рисувано на четка, а изпъкналите детайли бяха изкарани със суха четка с малко метална паста.
При боядисването се старах да следвам оригиналните цветове на кокпита. За съжаление се оказа, че седалката няма много общо с оригиналната. Това наложи изработването й почти от нулата, като за база взех седалката на F-84 от ецвания комплект на Едуард. Към изработената от тънки листове пластмаса добавих подглавника от оригиналната седалка, а от тел направих маркуча за кислород и рамката на седалката.
Докато всичко това съхнеше събрах двете половини на фюзелажа след като ги нитовах на отделни места, където най-много си личаха нитовете по снимките. Сглобката не мина без проблеми, като на места се наложи инвестирането на големи количества кит и още по-голямо шкурене.
Разбира се, всичко това повлия на разшивката, като я заличи на места. Пластмасата, обаче, се оказа доста лека за преразшиване, без склонност да води скалпела на различни посоки спрямо желаната.
След цялата тази процедура залепих ваната на пилота и шахтата на носовия колесник към носовата част, която е отделен детайл. Дадена е възможност да се сложи щанката за дозареждане в носа, но си го спестих - никъде не намерих снимка на самолет от ескадрилата с щанга. И тук не мина без проблеми при сглобяването на двете половини на тялото, но с кит и шкурка всичко се лекува.
Соплата са един от постните моменти, но с малко метална паста и прозрачна черна боя на Агама нещата придобиват малко по-друг отенък. Буквално!!! Изработих наново и въздухозаборниците в задната част на тялото и малките отвори на гърба на самолета.
Дойде време на боядисването, което се превърна в малък кошмар. Бялата боя, която ползвах се пресече, но не в аерографа, а на повърхността на модела - резултатът беше нещо, което прилича на юфка. А по законите на Мърфи отказваше да се свали дори с шкурка. След дълго търкане успях да махна повечето. Е, махнах и останалото, но с ацетон. Закупих си нова боя и нямаше проблеми. При боядисването на сивото също нямаше никакви изпълнения. Маскирах носа, боядисах го, боядисах и остъклението, но се получиха леки ръбчета от маската, които заличих едва наскоро.
Пръснах гланц лак, а след това по шевовете нанесах тъмна смивка на MIG. Резултатът беше повече от приличен и ме удовлетвори напълно. Добавих окабеляването по колесниците, поставих колелата, поставих декалите с помощта на химията на Гънзе, без която не бихте могли да се разправите с тенекетата, дадени от японците за ваденки, след всичко това пръснах мат лак. За завършек минах изпъкналите части на модела с Wax на Tamiya. По този начин придобиха лек сатенен отблясък, който определено ми допадна.
Равносметката от всичко беше един приятен за работа модел завършен за около месец.
Моделът взе участие в изложбите в София и Солун.
Използвани материали:
- кит Tamiya Basic type/white;
- Dark Wash by MIG Productions;
- Decal Solution set by Gunze;
- Agama Emanel paints and varnishes.
