От поизбледнелите ми детски спомени изплува образа на едно грозно въртолетче Ми-4 в 72- ри мащаб, от някаква стара гедерейска фирма, името на която не помня. Спомням си, че моделът тогава ми се видя толкова грозен, че веднага след като го сглобих, го подарих на мой приятел.
С течение на годините хранех надежда някоя фирма да го предлага в по- голям мащаб или поне по- добре отлят в 72- ри. Ето, че през 2005 г тази моя мечта се сбъдна. Китайската фирма "Трумпетер" предлагаше хайванчето и то не в 48- ми мащаб, а в 35- ти!!! Всеки вещ в моделизма знае какво следва- поръчка. Докато чаках тя да бъде осъществена научих, че Трумпетер е изменил доста технологията на отливането на новите си модели, които вече били конкурентно способни дори на тези от Тамя. Моделът ми го донесе Дядо Коледа, е не от Лапландия, ама тръпненето в очакване на подаръка и радостта от неговото получаване си бяха чисто детски.
Първи впечатления:
1. Кутия - голяма, от твърд картон, гланцирана, с хубава рисунка отгоре и няколко профила отстрани. Кутията гарантира добро съхрание и транспортиране на модела, както и функционална помощ след това при сглобяването;
2. Детайли - най-приятната изненада от подаръка. Честно казано надминаха моите очаквания за качество и оправдаха всички суперлативи по адрес на китайците от Трумпетер. Отлично изляти детайли под високо налягане, с фина и вдлъбната разшивка, без никакви литъци, шупли и тем подобни. Добро и лесно отстраняване на детайлите от рамките, което не оставя почти никаква следа. Насладата бе пълна от факта, че китайците дори бяха направили и нитовката на модела, което ми спестяваше много нерви и допълнителна интервенция.
3. Инструкция - подробна и ясна;
4. Декали - за няколко варианта- китайски, съветски и полски, качествени, но сравнително дебелички, пестеливи на служебни надписи за този мащаб;
5. Цена - "народна"! Мисля че беше около 140- 160 лева, някъде там, която сериозно ще се отрази на всеки български бюджет;
Недостатъци: Макар и предвиден като детайл от модела, който може да бъде показван двигателния агрегат беше "гол", страдаше от допълнителни детайли за него. Никакви детайли за товарния отсек на въртолета. Никакви смолни или фотоецвани детайли, като изключим уредите на приборното табло, но да не забравяме - цената. При тяхното наличие, каква щеше да е тя тогава, не ми се мисли;
Оценка на суровия продукт- 6 =, по шестобалната система. Двата минуса са за цената, съпоставяйки я с количеството детайли в кутията. Проекта ми бе да изработя модел на български Ми- 4, за което ОГРОМНО БЛАГОДАРСТВО на колегата Стенка, който ми помогна с декали на български звезди с кокарди.
Последва "скокване" за един ден до Музея на авиацията в Крумово, въоръжен с цифров апарат, с доста памет и огромно количество работни снимки, както на експонираните Ми- 4, така и на тези които бяха хвърлени отзад.
След няколко дневно разглеждане и изследване на събраната информация и съпоставянето и с частите от кутията, вече бях си изготвил план за работа по модела. Няколко дни след това старта бе даден.
Идеята на проекта: Български десантен въртолет Ми- 4 А/М, още в процес на експлоатация, с открит и детайлен двигател, отворени врати и капаци, доработка по товарния отсек включващ скамейки за десантчиците, подвижни разбира се, вътрешни табла, лампички, кабелни магистрали и др. Спазвах точно инструкцията, като междувременно правех и нужните доработки. Няма да изпадам в подробности как вървеше работата. Само да отразя, че самата работа с детайлите на модела вдъхновяваше. Пасваха просто перфектно. Кит съм използвал много малко, и то главно в местата, където правех някакви доработки. С две думи модела се сглобява с голям кеф!
Придържах се към съветския нюанс, все пас нашите Ми- та идват от там. За по- голяма достоверност на това, което правя си взех за сравнителен материал люспички от боята на захвърлените в Крумово въртолети. Оказа се, че нашето зелено леко жълтенее в сравнение с руското, или от разлика в нюанса, или от стареенето. Затова двата основни цвята на модела- зеления и синия направих на око чрез смесване на различни бои Модел мастър и Хъмброл. Какви и в какво съотношение- не помня. Вътрешността на кабината и товарния отсека- също, сиво- синьо, на око. Моделът е пръскан с аерограф. Състарен е по три начина- с аерограф, чрез контрастно пръскане на боя, с патинатори, графит и моливи, чрез внимателното им нанасяне и чрез полиране с кече, както и акварели за разшивката и нитовете. Завършване с мат лак. За по голяма визия изработих дървена поставка на модела.
Военно- транспортен въртолет Мил Ми-4 А/М, бял борден № 53, от ВВС на НРБ, служил в 161-во, базиран на летище Чайка край Варна. Въртолетът е предназначен за превоз на 12- 14 десантчика с пълно бойно снаряжение, или друг товар до 1600 кг, морско разузнаване и сводка, откриване на чужди плавателни съдове в наши териториални води, миниране и разминирване на морски трасета и др.
Особености:
- Подвижни десантни скамейки- дясна спусната, лява вдигната, прихванат с ремък за корпуса на машината;
- Допълнително транспортно оборудване в двете задни врати, включващо една носилка, медицинска чанта, сандък с инструменти, няколко туби е въже;
- Умишлено пропукано предно средно стъкло на въртолета. Това го направих, защото много отдавна бях чел в една мемоарна статия в "Авиация и космонавтика" на някакъв руски пилот на такъв тип въртолет, че неустойчиво закрепеното табло на първите серии на машината от големите вибрации се удряло в стъклото и често ги напуквало. Това би следвало да става и при нашите машини, тъй като и те са от ранните серии;
- Изпъкнали стъклочистачки и техните пера;
- Детайлен силов агрегат;
- Подвижни лопати на основния винт, които при представяне на модела се захващат към механизацията на винта посредством кламери. Причините за това мое решение са две- първо, лопатите са сравнително тежки и дълги и с времето от стареенето на пластмасата увисват и второ- от гледна точка на компактност при съхранение и транспорт;
