През 70-те години на миналия век, започва работата по създаване на нов основен боен танк, който трябва да се различава коренно от предшественика си Т-64. Основните нововъведения са по бойното отделение, опорните ролки са вече със външни гумени бандажи, както и самите тракове на веригите имат гумени тампони за обезшумяване на хода и увеличаване живота на бандажите. Използвания каучук е такъв, че издържа при преминаването и през напалм. Основната промяна е монтирането на газо-турбинен двигател (1100 к.с.).

В течение на експлоатацията му са направени още множество доработки, като най-съществени са тези в апаратурите за управление на оръжията. Производството му започва в Ленинградския и Омския танкостроителни заводи. Появяват се проблеми с ГТД и най-вече с огромния разход на гориво. Взима се решение за подмяната му с дизелов двигател, поне до справянето с проблема на ГТД. През 1980 г.започва серийното производство с дизелов двигател. През 1987 г. от поточните линии слиза последния Т-64. Неговото място е изцяло заето от Т-80 УД. През 1990 г.високия разход на ГТД е частично намален, въведена е система за предпазване от прегряване, удължен е неговия ресурс, мощността достига 1250 к.с.. Започва паралелното производство на Т-80 УД с дизелов двигател и Т-80 У с ГТД.

Танкът е снабден със 125 мм. гладкоцевно оръдие и комплекс "Рефлекс" за стрелба по танкове до 5000 м., както и по ниско летящи цели. За защита на танка е приета нова тритонална камуфлажна схема, както и активна динамична защита "Контакт-5". За куполата и челните бронестрани е използвана комбинирана броня с металокерамичен пакет.

Базата е на украинската фирма SKIF. Oт тях съм използвал единствено дъното и рамената на опорните ролки. Всичко останало е конверсия на украинската фирма SP Designs. От тях съм ползвал и смолни опорни ролки и вериги. При сглобяването на модела трудности няма. Смолата е мека и лесно се обработва, както с трион, така и със сешоар за кривите детайли. Детайлите не са раздробени на множество малки детайли и процеса по слепването им е бърз и приятен.

Фигурите са от ICM.

Боядисвал съм с Lifecolor. За състаряване и следи от експлоатация съм използвал продукти на фирмите MIG и AK-Interactive.

Изработването на модел на съвременен боен танк се оказа нелека задача за мен.Имаше моменти в които бях неподготвен и несигурен. За това искам да изкажа благодарност на моделистите, които ми помогнаха в приключването на този проект:

Сергей Паксютов
simo (Simeon Ivanov)
ARTU (Slavi Slavov)
Noel (Nikolai Koev)
DDt (Dimitar Terziivanov)