Моделът се събира "на един дъх" - никакви проблеми с напасване на детайлите и отделните компоненти. Е, има и някои слаби места (тегличът бе изхвърлен веднага и заменен със "скречбилд"). Единствено съм добавил метален ствол на оръдието и въжето за теглене - за което въже си отнесох критиките и то съвсем основателни. Траковете са индивидуални и съвсем безпроблемни - почти никакво почистване не е необходимо. Машината се опитах да пресъздам в зимна обстановка, което за мен си беше предизвикателство. Първи опити за зимен камуфлаж по технологията със спрей за коса и сняг от сода за хляб.
Предизвикателство за мен бе изработването на основата. За основа използвах парче от панелите за топлоизолация . Изрязах необходимия размер и дебелина от 0.5 см. Отгоре нанесох слой готова шпакловачна маса и оформих желания релеф. Малко преди пълното втвърдяване на масата имитирах местата на преминали вериги с натиск на няколко трака останали от сглобяването. Следва самия сняг. Той е смес на малко количество Ц-200 доста сода за хляб и няколко капки вода. Целта е консистенция на гъсто кисело мляко. Снегът по веригите е от комплекта на “Deluxe Materials” Scenic Snow. Лично за мен ефекта и на двата метода не е много убедителен, но това е първи опит. Предстоят нови опити.
"Hairspray техниката предоставя големи възможности за пресъздаване на различно изглеждащи олющвания. Използвал съм следната техника при направата на зимния камуфлаж на Flakpanzer-а. Първо нанасям основния цвят – в случая “Panzer gray” на GS. Следва слой Future. Така подготвям гланцова основа за декалите. Следват декали, обработени с химията на GS. Отгоре втори слой Future.Така получаваме защита на основния цвят. Следва нанасяне на слой лак за коса. Оставяте го да изсъхне добре. Следва самата бяла боя за камуфлажа. Имах налична XF-2 на TAMIYA. Нанасям тънък равномерен слой – без наслояване. Изчаках не повече от 5 мин. За свалянето на камуфлажа използвах топла вода, подрязана твърда четка и клечка за зъби.
Тук следват някои наблюдения от процеса на работа. Акрилът на TAMIYA не е точно акрил. Доста трудно се сваля дори и след малко време на съхнене. Получава се повече „чипинг“ отколкото „изтъркано-смито“. В случая това не ме притесни поради наличието на достатъчно архивни снимки на зимен Flakpanzer. Метео условията на Руската зима - при -15, -20 няма какво да се стече. Това би се получило ако избера машината да изглежда в периода на настъпваща пролет.
Следващите стъпки са стандартни – филтри на MIG, смивка с маслени бои и пигменти пак на MIG.
Този проект бе истинско предизвикателство но ми донесе огромно удоволствие и безценен опит по експериментирането с нови техники.
