На реалната техника има възли и агрегати, които са толкова тънки, че технологически е невъзможно да бъдат възпроизведени чрез отливане с полистирол. Това са различните видове решетки, ръкохватки, антени, стойки и т.н. За да се покажат тези детайли на модела и да се придаде по-добър реалистичен вид се използват фотоецвани детайли. Те се изготвят от тънък лист метал по метода на ецването (химическо отстраняване) по предварително изготвен фотошаблон. Платката с фотоецвани детайли изглежда доста по-сложно, работата, изискваща отделяне, огъване и залепяне е няколко порядъка по-сложна, но това не бива да ви плаши.

Тъй като се предполага, че с фотоецваните детайли ще работят напреднали моделисти, често инструкциите са опростени и това налага допълнителен внимателен анализ по работата на модела, определяне на ясни стъпки и последователности при сглобяването.

На следващо място са необходимите инструменти. За отделянето на частите ще ви е необходим остър технически скалпел, който да не деформира частите при отрязването им – ще ви трябва и здрава основа.

Не отделяйте повече детайли от необходимите за конкретната стъпка, тъй като може да ги загубите или да забравите кой точно номер е съответния детайл и това да доведе до объркване при монтажа му. Подходящи за временно съхранение са малки пластмасови кутийки с капаче или придържащи материали от рода на UHU-TAC.

След отделяне на съответния детайл е необходимо да зачистите мястото на държача с диамантена пила или шкурка. Преди да пристъпите към хирургически операции по отстраняване на част от пластмасата на модела, просто проверете напасването на фотоецваните части, за да не се окаже, че се отрязали малко повече или малко по-малко. В някои случаи фотоецваните части с нищо не са по-добри от оригиналните, така че преценката за монтирането им е ваша.

Огъването на фотоецваните детайли става с т.нар. “бендер”. Не е скъп и най-обиковените са на цената на един фотоецван сет. По-специализираните бендери имат различни сечения и повърхности, а така също позволяват и огъване на цилиндрични тела.

Самото огъване става по предварително изтънен от производителя канал, но понякога такъв може и да няма.

Поради факта, че тези детайли са метални, то е логично, че не може да се лепят с лепило за полистирол. За тях се използват лепила от рода на Super Glue, или така наречените цианоакрилатни универсални лепила. В последно време хит при работата с такива детайли е лепилото Gator Glue, което остава леко пластично след изсъхването си и позволява малки корекции преди втвърдяването си. Друг вариант за лепене е вездесъщият FUTURE

Нанасянето на лепилото става с подходящ апликатор, като целта е лепилото да няма излишъци, но и да има достатъчно за добро слепване. Излишъците водят до петна върху детайлите, които се чистят много трудно.

Понякога се налага огъване на място на вече залепен детайл – примерно при коланите. Там трябва да осъществите огъването, като в същото време умело притискате мястото на слепване. Първият път винаги е по-трудно, но опита идва с моделите.

Боядисването на детайлите не е проблем – може с четка или аерограф, като боите са без значение. Напоследък се изготвят предварително боядисани сетове, които просто се залепят на местата си. Има и Self-Adhesive сетове, които пък имат самозалепваща повърхност

При всички случаи фотоецваните елементи придават много добър вид и копийност на модела, показват прецизна изработка и са задължителна част при изработване на претендиращ за достоверност модел. Все пак трябва да имате предвид, че техен основен недостатък е двуизмерният им изглед, поради което всякакви ръкохватки, дръжки и тръби е много по-добре да замените с най-обикновена медна тел с подходяща дебелина.