„Джена, телепортирай ме!” – може би една от най-често долавяните реплики в детските игри през 1983-та, когато по първа програма на Българската национална телевизия стартира излъчването на британския фантастичен телевизионен сериал „Седморката на Блейк” (“Blake’s 7”). По онова време фантастичните филми бяха рядкост, затова жадните за зрелища български зрители се залепяха за телевизора в началото на всеки епизод и не се откъсваха до самия му край. Това с особена сила важеше за нас, учениците, които с огромен ентусиазъм си правехме "гривни за телепортиране" и си играехме на "Блейк". Лично за мен премеждията на любимите Блейк, Джена, Ейвън, Вила, Ган, Кали, Зен и Орак, бяха различно и зашеметяващо ново преживяване. Нищо особено от съвременна гледна точка, сериалът беше повратна точка и заради това, че „разчупи” програмата на иначе скучната телевизия. И, разбира се, подхрани детските ни фантазии, защото включихме в игрите си импровизирани командни пултове на звездолета, гривни за телепортация и самоделни бластери от бутилки за минерална вода. Е, да всички момчета искаха да са Ейвън, а всички момичета – Джена...

Сериалът е излъчван в 40 държави и когато е на върха на своята популярност, гледан от 10 милиона зрители. В България са излъчени само първите два сезона, стартирани през м.септември 1983 година.

Началото е дадено през 1977 година, когато сценаристът на BBC Terry Nation предлага проект за фантастичен сериал, в който група престъпници-революционери, се бори срещу тираничната Земна федерация. Първоначално се предвижда главния герой да има седмина спътници, но по финансови причини броят на героите е орязан до шестима, включително самия Blake, а по-късно стават даже петима. За да няма несъответствие със заглавието, е дадено мъглявото обяснение, че компютрите също са членове на екипажа, като по този начин числото се "допълва" до седем. Филмът е излъчен за първи път по телевизия BBC през 1978 година. Проблемите с финансирането са и главната причина сериалът да изглежда толкова "евтино". Нерядко декорите се състоят просто от висящи платове и боядисани кутии! Най-големият разход е създаването на контролната зала на кораба. Дори в първите няколко серии една от стените й е представлявала обикновена рисунка. "Необятните" коридори на "Liberator" всъщност са един проход, дълъг десетина метра, с разклонение в края му, по който актьорите тичат в различни посоки. От друга страна тогава и зрителите не са били толкова претенциозни като днешните, разглезени с компютърна анимация, и не са очаквали някакви впечатляващи спецефекти от телевизионен сериал. Затова първият сезон печели невиждана популярност и става причина за създаването на още три. А може би успехът се дължи на оригиналния подход. Дотогава героите в "космическите опери" винаги са били честни, благородни и справедливи (вижте например "Star Trek"). Докато в "Седморката" екипажът се състои от обикновени престъпници, сред които само един политически (Blake). Всеки от тях си има някакви собствени цели и това създава доста търкания, а понякога и откровена враждебност помежду им. Принудени са да се държат заедно, за да оцелеят, но това не винаги им харесва.

Действието на филма се развива някъде в далечното бъдеще. През третото столетие от втория календар (не ме питайте какво означава това) цялата власт над познатия космос се държи от безскрупулната Федерация, която има навик да налага своята воля със силата на оръжието. Земното население живее в изкуствени куполи, където е подложено на непрекъснато наблюдение и контрол. В тази обстановка главният герой Roj Blake, който се е смятал за примерен гражданин, шокиран узнава, че всъщност преди известно време е бил лидер на бунтовническо движение. Движението е било разкрито и ликвидирано, всички приятели и роднини на Blake са били убити, а самият той е бил подложен на промиване на мозъка и превърнат в послушна марионетка.

На път за планетата затвор Signus Alpfa, космическият кораб London,  превозващ за депортация осъдените криминални и политически затворници, попада в периферията на космическа битка, енергията от която му причинява проблеми. В близост попадат на огромен дрейфуващ космически кораб от непозната цивилизация. Капитанът на London решава да изпрати хора на борда му, тъй като изглежда напуснат от екипажа. Изпраща войниците Walace и Teague, с които изгубват връзка. По тази причина изпращат трети човек – Krell, натоварен със задача да разбере какво се е случило с другарите му. Когато и с него губят връзка, решават да изпратят затворници, тъй като могат да си позволят да ги пожертват. Избират Roj Blake, Kerr Avon и Jenna Stannis, които след като преминават по свързващия ръкав, откриват, че корабът наистина е изоставен, но има силен защитен механизъм – сфера, която използва спомените на нашествениците, за да ги примами към себе си и унищожи. Познанието на Blake за подменените му спомени го прави по-малко податлив на тези внушения и той успява да унищожи защитния механизъм, присвоява си кораба и го отделя от London, като това причинява смъртта на последвалият ги командир Raiker. Jenna нарича кораба „Liberator” („Освободител”), което име е възприето телепатично от управляващите компютри. Успяват да проследят London до затворническата колония Signus Alpha и планетата Saurian Major, където Blake събира останалата част от екипажа си.

След като напуска планетата Aristo, суперкомпютърът Orac предсказва унищожението на кораба в ефектно видеопослание. Малко след това „Liberator” е изненадващо атакуван от два непознати космически кораба, които са с подобен на неговия дизайн. Системите му спират да изпълняват командите на екипажа и стават открито враждебни към него. Очевидно е, че първоначалните собственици на кораба са си възвърнали контрола над него. „Liberator” е отведен до гигантската космическа станция „The System”, където екипажът е пленен и Blake е разпитван. С помощта и намесата на Orac, който предизвиква интерференция в компютърните системи, те успяват да се измъкнат, но „The System” изпраща след тях кораб-близнак от клас DSV. Последният е изненадващо унищожен от Orac, който взривява дистанционно ракетите му, и с това изпълнява предсказанието.

Под командването на Blake, а по-късно и Avon, „Liberator” и екипажът му преминават през различни приключения, като основната им цел е търсенето на космическият команден център на Федерацията „Star One” и изплъзването от Върховен командир Servalan, помощникът и Travis, както и преследващите кораби на Федерацията, които го искат заради екипажа и технологията му.  При една от клопките на Travis, загива Gan. „Liberator” е и първият кораб, който в края на втори сезон, се изправя сам срещу нахлуващите на територията на Федерацията враждебни космически сили от Andromeda при избухването на Междугалактическата война. Едно от най-впечатляващите неща във втория сезон е начинът, по който несвързаните на пръв поглед епизоди изграждат последователна и логична картина, която достига своя апогей и частична развръзка в последната серия – "Star One". А финалът е просто убийствен – без съмнение най-добрият "висящ край", който съм виждал някога в телевизионен сериал! Тежко повреден, корабът е напуснат от екипажа с помощта на спасителните капсули, но благодарение на системите си се саморегенерира успешно. Екипажът на „Liberator” се оказва разпръснат по различни кораби и планети, но успяват да се съберат, макар и в намален състав – без Blake и Jenna. Причината е, че актьорите Гарет Томас и Сали Нивет напускат филма. „Седморката на Блейк” продължава без... Блейк!

В края на трети сезон Avon е примамен към изкуствената планета Terminal от криптиран сигнал, но пътят на кораба преминава през облак от непознати флуидни частици в космоса. Частиците покриват корпуса, деактивирайки сензорите, и се разпространяват по системите на „Liberator”, като очевидно преработват и се хранят с материала, от който е изработен. Космическата слуз причинява първоначално повърхностни, а впоследствие и структурни щети, които самовъзстановяващите системи не могат да неутрализират. Малко след това Servalan най-накрая успява да постигне целта си и превзема „Liberator”, без обаче да е наясно със състоянието му. Малко след това решава да изпробва скоростните възможности на кораба и това довежда до разкъсване на корпуса и унищожението на „Liberator”

„Liberator” е мощен космически кораб с дължина 780 метра, конструиран от „The System”, която първоначално му дава наименованието „Deep Space Vehicle 2”. По същество корабът е боен кръстосвач, с мощно въоръжение, силни защитни механизми и бързодействащи бойни компютри. Предназначението му е за извършване на далечни пътувания в територията, контролирана от извънземната раса „The System”. Цифровата му идентификация показва, че има поне още един кораб от неговия клас. Първите впечатления на Blake и Avon са, че корабът е съвсем различен в концептуално отношение и технологията му е много напреднала. “Liberator” е снабден със сложна компютърно управляема система за саморегенериране и управлението му е невъзможно без компютри. Основният управляващ компютър на кораба се нарича Zen и притежава изкуствен интелект. „Liberator” се захранва от седем саморегенериращи се енергийни банки, които ползват светлинна енергия. Една от малкото слабости на кораба е сравнително бързото им изчерпване и необходимостта да прекратят всички операции, за да бъдат клетките заредени. На пълна мощност батериите се изчерпват за два часа. Максималната скорост на кораба е „Standard by Twelve” (преследващите кораби на Федерацията достигат до „Standard by Ten”), като точният характер на задвижващата му система така и не е изяснен. Споменава се, че единствено фотонен кораб може да се движи по-бързо от „Liberator”. Според Avon корабът използва за придвижването си „отрицателно пространство”, а според Blake използва „антиматериен интерфейс”. Основното въоръжение на кораба са неутронните му бластери, при използването на които трябва да се включи защитен щит, с цел предпазване на екипажа от облъчване. Има планетарно въоръжение, чиито механизъм не е изяснен. В един от епизодите Vila предлага изстрелването на „seekers”, но не става ясно какво има предвид. Персоналните средства за въоръжение на екипажа са бластери, които получават захранване чрез кабел, свързан с батериите на колана. Защитата на „Liberator” е мощен отразяващ (дефлекторен) щит, който се проектира като защитна стена между източника на изстрела и корпуса на кораба, на безопасно разстояние. Използването му води до изчерпване на енергийните клетки. Вероятно екипажът от „The System” временно е изоставил тежко повреденият си кораб след космическата битка, докато регенериращите механизми успеят да възстановят животоподдържащите системи. Нещо, което и екипажът на Blake прави при първата битка от Междугалактическата война в края на втори сезон.

Корабът притежава и първата работеща телепортираща система, с която се сблъсква човешката раса, изградена на базата на елемента aquitar. Екипажът може да се телепортира на ограничено разстояние на други кораби или повърхността на планети, използвайки гривни за телепортация, които служат и за комуникация. Корпусът на „Liberator” е изработен от herculanium и има множество различни трюмове и помещения. Екипажът има на разположение медицинско и хирургично отделение, трезор (който според Jenna съдържа '300 million credits'), обширен гардероб (?!) и спасителни капсули. Притежава рециклираща система с достатъчно запаси, за да осигури един човек за 1000 години.

Моделът на британската фирма Comet Miniatures е може би единственият реализиран от пластмаса. Пуснат е през 1989 год. и към настоящия момент е абсолютна колекционерска рядкост. Буди недоумение единствено обозначението D.S.V.1, тъй като в изложението посочих, че „Liberator” всъщност е D.S.V.2. Мащабът на кутията е 1:5 millispacials (което нищо не ми говори), но измервайки детайлите, при дължина на модела около 211 мм и дължина на кораба 780 метра, получаваме реалния мащаб 1:3700. Кутията е от картон с капак, на който е изрисуван самият „Liberator”, а отстрани имаме схеми на кораба. В кутията се намират платките с детайли, отляти от бяла пластмаса, инструкция, найлонов плик с декален лист и фотоецвана платка.

Непрозрачните детайли са отляти без забележки, но без острота на текстурата. То всъщност няма и почти никаква текстура. Платките с детайли сумарно са пет, но фактически са две – имаме три платки от единия вид и две от другия. На двете идентични плаки имаме по 16 детайла на всяка – това са половини на тялото, елементи по основния корпус, половинките на задната част, както и двете половини на основата. Самата основа е правоъгълна, като към модела трябва да се свърже с прътовиден детайл. От вътрешната част на корпуса съответния участък е изтънен, но тъй като поставянето по този начин е само опция, е оставено на решението на съответния моделист. Няма някакви дефекти по детайлите, самите те са големи и добре отляти. На трите идентични платки са детайлите за трите гондоли – по 53 детайла на всяка. Отливката отново е без забележки, като има едни ситни детайлчета, които са излезли добре. Фотоецваната платка съдържа всякакви дребни елементи, в това число и слънчевите материи отстрани на основния корпус. Всички детайли са изработени прецизно и без забележки. Предвиден е допълнителен панел с отвор, ако използвате предвидената в модела поставка.

Декалите са на един голям и един малък лист. Отпечатани са без забележки и без дефекти. Единствено проблем се явява стареенето, за което говори леко пожълтелия желатинов слой.

Инструкцията е на един прегънат лист, черно-бял печат и малко лаконична. Все пак схемите не следва да затруднят който и да е моделист. В кутията намерих и рекламна листовка на някакво дружество, което си е поставило за цел да се отдаде на „Седморката на Блейк” и ми оферират да ме информират за дейностите си срещу скромна абонаментна такса, като за улеснение от задна страна има формуляр за попълване и изпращане. Не, благодаря!

В заключение – култов модел на „Liberator”, изключителен раритет и невероятно колекционерско попадение в този си чудесен вид. Алтернативите са смолни модели на различни производители... или готови дървени модели. Цената, ах... Ще я запазя в тайна.