Mitsubishi J4M “Senden” е проект на експериментален едномоторен високоскоростен изтребител-прехващач на японският флот, с присвоено кодово име от съузниците “Luke”.

Историята му започва през 1944 година, когато „Mitsubishi” получават задание за изработване на конкурсен проект за нов едномоторен високоскоростен изтребител-прехващач, съответстващ на флотската спецификация 17-Shi Otsu B Type. Тази спецификация имала много сериозни изисквания към скоростните характеристики на изтребителя. Това обстоятелство основно повлиява върху избора на мощен двигател и оригинална конструкция.

Тъй като по това време конструкторските екипи на „Mitsubishi” били сериозно претоварени, работата по проекта върви бавно и първоначалния вариант е готов едва в началото на 1945 год., което става и решаващ фактор, определящ съдбата му. Основният конкурент на “Mitsubishi” в конкурса – компанията „Kiushu” не била толкова натоварена с поръчки, поради което нейният проект с обозначение J7W1 “експериментарлен едномоторен високоскоростен изтребител-прехващач”, със същото име „Senden”, съответстващ на флотската спецификация 17-Shi Otsu B Type, се разработвал по-бързо.

Конструкторите от „Mitsubishi” предложили наистина оригинално решение. Заради голямата маса на радиалния 18-цилиндров двигател с въздушно охлаждане Mitsubishi HA-43 12MK9D, или заради някакви други съображения, самолетът трябвало да се строи по двуфюзелажна схема с централна гондола, в предната част на която се разполагала кабината на пилота, а в задната – двигателят с четирилопатен тласкащ винт. Между двата кила е трябвало да бъде поставен единственият стабилизатор. Предната част, където се разполагала кабината на пилота, предполагала много добро остъкление за чудесен обзор напред. Също в централната част се предвиждало монтирнето на въоръжение от едно 30 мм и две 20 мм оръдия. Интересно е, че точно по това време фирма „Mansui” планирала построяването на армейски щурмови самолет Ki-98 по същата схема, като машината стигнала до стадий на построявне на прототип, който обаче не бил завършен до края на войната.

J4M1 обаче така и остава на фаза проект, без да достигне до стадий на прототип, тъй като е чувствително изпреварен от главния си конкурент Kushu J7W1. Конкурентният самолет също е бил построен по нетрадиционна схема – „патица”, но бил приет като по-удовлетворителен от страна на флотските специалисти, и ръководството на IJN пуснало серийна поръчка дори без да дочака завършването постройката на прототипа.

Това поставило край на работата по Mitsubishi J4M. Според различни източници, J4M е проектиран в два варианта, като разликите са най-очевидни при кабината – в единият случай тя е капковидна, а в другия – аеродинамично вписана в носовата част, с голямо остъкление. Има разлики и при въздухозаборниците на двигателя.

Моделът на MikroMir беше анонсиран в средата на 2021 год. и реализиран през декември същата година. Година преди него беше реализиран смолен комплект на Ushi Models, представящ същия самолет. Преди това самолетът е бил представян в 1/72 само от Unicraft Models.

Моделът е в сравнително малка кутия, с капак от мек картон, като дъното също е от мек картон – гаранция за катастрофа при небрежни куриери. Боксартът на капака е идилитичен – реещ се високо в небето „Senden”, над облачна покривка, под която се извисява заснежен вулканичен връх. Отстрани на капака има две цветни странични проекции на предлаганите варианти. И двете са фиктивни.

В кутията имаме инструкция и самозалепващ плик с детайли. В него, освен платките с детайлите, се намира и малко самозалепващо пликче, в което са остъклението, декалното листче, фотоецваната платка, листче с 3D декали и маска.

Инструкцията представлява три листа формат А4, прегънати през средата, без да са спрепени с телчета, образуващи книжка от шест листа. Листовете са леки, негланцирани, печатът е цветен. На първа страница имаме кратка история на самолета на украински и английски. На втора и трета са дадени схеми на платките с детайлите. Изработката започва от долната страна на трета страница, като стъпките са общо деветнайсет. В средата на така оформената книжка е отпечатана цветна схема на предлаганите варианти. Една горна и две леви проекции. Няма долна проекция. Схемите са фиктивни, като едната е с характерна оранжева долна част, като за прототип (Japan A/N ID Orange/Yellow), а другата е в сив цвят (Light Grey). Отгоре цветът е зелен (Mitsubishi Navy Green).

Декалното листче е отпечатано много добре и дава възможност за изработване на предлаганите схеми. 3D декалите представят приборните и странични панели, както и коланите. Цветът е матов, като самите циферблати са гланцови. Маската е чудесно допълнение към модела, предвидени са маски и за колесника. Фотоецваната платка включва колената за колесника и отворите за въздухозаборниците. Последните си мисля, че по-скоро създават неудобство за моделиста, тъй като трябва да бъдат огънати много добре и залепени ицключително прецизно спрямо корпуса. Остъклението е от една цяла част, сравнително добра прозрачност, добър фрейминг, но не много добри оптически качества.

Непрозрачните детайли са от сива пластмаса, отливката е без забележки, гравировката по повърхностите е фина и вдлъбната, няма предвидено нитоване. На първата платка има общо 9 детайла. Тук са двете половини на фюзелажа, елементите от вътрешна страна към двигателя, самият двигател не е представен. На платката е кокът на витлото от две части, както и темплейт за огъване на фотоецваните решетки за въздухозаборниците (детайл 5). Дадени са вдлъбнатини за 20 милиметровите оръдия отстрани на носа, но не са предвидени цеви. Има предвидена цев само за 30 мм оръдие (детайл 43). Детайлите нямат фиксатори.

На втората платка имаме 23 детайла – хоризонтален стабилизатор, витло, управляващи плоскости, стойки на основния колесник, под на кокпита, приборно табло, странични и задни панели, лост за управление и т.н. Отливката е добра, но се забелязват леяци в краищата на детайлите.

На третата платка имаме общо 20 детайла – носова стойка на колесника, капаци на колесниците, вътрешни стени на шахтите на носовия колесник, колелета, седалка (от две части (?!) и т.н. Ако изключим леяците в краищата на някои детайли, отливката отново е на ниво. Гумите на колесниците нямат текстура на протекторите. По някои от детайлите ясно се виждат следи от металообработката на матрицата.

Четвъртата платка има четири детайла – горни и долни половини на полукрилата. Имаме фина вдлъбната разшивка по повърхностите, но отново няма фиксатори.

На петата платка също имаме четири детайла – черупките на двете странични гондоли. Гравировката е фина вдлъбната, като отново няма предвидени фиксатори на елементите. Предвидена е тестура от вътрешната страна на шахтите на колесниците.

В заключение – много добър модел на този чудесен самолет, без никакви други сериозни алтернативи. През 2022 год. MikroMir продължават линията „Senden” с реактивната версия на самолета, но бележат и известен регрес – в комплекта няма влючени 3D декали, а фотоецвани аналози.