Print

Messerschmitt Bf.109, заедно с немският пикиращ бомбардировач Junkers Ju-87, английският изтребител Spifire и съветският щурмовик Ил-2, са станали своего рода символи на авиацията на Втората световна война. Но от тях единствен Bf.109 встъпва в бой далеч преди 1 септември 1939 год., в Испания. Гражданската война на Пиренейският полуостров е използвана от германското командване като военен полигон за личния състав и техниката. Дебютът на Bf.109 обаче там не е много успешен, тъй като вариантът В отстъпва на съветските изтребители И-15 и И-16. Авиоконструкторът Вили Месершмит обаче успешно лекува изтребителя от „детските” му болести, и като резултат сто и девятката става най-масовият изтребител във ВВС на нацистка Германия и нейните сателити. Сто и девятките воюват през цялата война, дори вземат участие в близкоизточния конфликт през 1948-49 год., но кариерата на самолета завършва там, където и започва – в Испания.

През 1943 год. в Севиля, със съдействието на испанското министерство на авиацията, е основана фирмата Hispano Aviación. Новото предприятие е организирано в базата на филиала на знаменитата Hispano-Suiza. В началото на четиридесетте години на миналия век, испанските ВВС все още летят на износена техника, останала от гражданската война, поради което се налага срочно превъоръжаване. Вече бушува Втората световна, и независимо от заявеният неутралитет, е рискувала да бъде въвлечена в бойните действия. Необходимостта от съвременни изтребители се оценявала на около 200 машини. Това можела да стане първата разработка на Hispano Aviación – самолетът HS-50, явяващ се развитие на френския Dewoitine D.520, но предпочитанията са за лицензионния Bf.109G, заради възможността за бързо усвояване в частите, които продължавали експлоатацията на Bf.109E. Вероятно са оказали значение и достатъчно тесните връзки на тогавашното испанско ръководство с хитлеровска Германия.

Междувременно, от самото начало на работите в завода в Севиля тръгнали неприятности. Документацията на Bf.109G, предадена от немска страна, се оказала непълна. В комплектите възли и детайли, предназначени за сглобяване на първите 25 Bf.109G-2, липсвали мотори, винтове и оперение – всичко било унищожено от бомбите на англо-американската авиация, без дори да пристигнат до Пиренеите. Тъй като последващите доставки от Райха били все по-проблематични, испанските специалисти се заели сериозно със задачата да допълнят липсващата документация, като постепенно е взето решение за строеж на своя, оригинална версия. През 1944 год. става ясно, че никога няма да пристигнат и двигателите „Daimler-Benz”. Тогава идва идеята да приспособят единственият подходящ тип двигател, испанско производство - Hispano-Suiza 122-89. В началото двигателят е изпробван на Bf.109E-1, предоставен от ВВС. Изпитанията били приети като удовлетворителни и 25-те планера на Bf.109G-2 най-после се сдобили със силови установки. Новият самолет получил обозначение HA-1109-J1L, а прототипът извършва първия си полет на 2 март 1945 година, с америкаски винт „Hamilton-Standart”. Била преработена моторната рама, капота, горивната и маслената система. Било преработено оперението, тъй като испанският двигател въртял винта в обратна посока на немския. Пред януари 1946 год. опитният самолет с швейцарско витло пристигнал за изпитания, но до 1947 год. двигателите така и не могли да бъдат доведени до изискванията на военните. Първоначално били преустановени полетите, а впоследствие самолетите били изключени от състава на ВВС. Всички 25 невъоръжени самолета били приети за експериментални.

Този неуспех принудил испанските специалисти да търсят друга силова установка. В края на 1948 год. започват опитите с форсиран двигател от серията HS-12Z и металическо витло „De Havilland”. Новият прототип бил завършен през март 1950 год., а втори прототип с френско витло извършил първи полет през май 1951 година. От многото варианти за въоръжение се спрели на две италиански картечници Breda кал.7,7 мм, мовнтирани в крилата, а допълнително – неуправляеми 8 см ракети „Aerlikon” под крилата. Картечниците над двигателя били отхвърлени, но дори и това минимално бойно натоварване рязко снижило показателите на самолета. Стигнало се до там, че ракети били монтирани само за демонстрационни цели. Самолетът не можело да се приема за пълнценен изтребител, още повече че започнала реактивната ера. Можело да се използват само за обучение и поддръжка на бойното ниво на пилотите. Впрочем, за страна, която не се стягала да воюва с никой, това не било никак малко. Витловите изтребители ставали все по-голям анахронизъм, но междувременно заводите успели да построят около двеста напълно надеждни машини, от които би било жалко да се откажат. Тогава ги преквалифицирали в изтребители-бомбардировачи или щурмови самолети. С усилено въоръжение от две 20 мм оръдия Hispano HS-404 или HS-804 в крилата и направляващи за осем десет килограмови неуправляеми ракети под крилата, самолетът се превърнал в ударния HS-1112K-1L. Проблемът с повишаването на мощността на силовата установка бил разрешен през 1953 год. със закупуването на двигатели „Rolls-Royce Merlin 500-45”. Английският V-образен 12-цилиндров двигател, с работен обем 27000 куб.см, снабден с двустепенен компресор, развивал 1400 к.с. при излитане и 1015 к.с. на висомина 4725 м. Витлото било четирилопатно Rotol R116. За монтирането му била преработена носовата част. Самолетът приел заводско обозначение HA-1112M-1L, но ВВС го нарекли C4-K „Buchón” (“Гълъб”). Названието вероятно било заради характерната раздута долна част на капота, напомняща гушката на някои породи гълъби.

Самолетът имал размах на крилата 9,9 м, дължина 9,1 м, височина 2,6 м, максимална маса 3180 кг, запас от гориво 420 л, далечина на полета 767 км, практически таван 10000 м, и максимална скорост 675 км/ч. Тези показатели били оценени като достатъчно добри.

С двигатели „Merlin” били оборудвани и произведени преди това два учебни HA-1112-M4L. От общо 239 произведени от испанците „месершмити”, 170 се отнасят към типа НА-1112М с двигатели „Rolls-Royce”. През 1956 год. е сформирана първата ескадрила от 25 изтребител-бомбардировача „Buchón”. Постепенно бройката на самолетите в експлоатация нараства. Самолетите от този тип участвали всичко на всичко веднъж в бойни действия, по време на краткия конфликт в испанските колониални владения в Сахара през 1958 година, където групата не претърпява загуби и се завръща успешно.

През 1960 год. „Buchón” вече изпълнява само учебни полети, през ноември 1965 год. ескадрилата е разформирована, и последните 50 самолета отиват за скрап. С това 30 годишнта епопея на Bf.109 би следвало да завърши, нопрез 1967 год. англичаните замислили да снимат мащабният исторически филм „Битката за Британия”, за който трябвало голямо количесдтво немски самолети от Втората световна. И тъй катопо това време те били съхранени единствено в Испания, авиобазата Таблада временно се превръща в „немско” летище. В снимките участват 17 самолета „Buchón”, пребоядисани в цвета на Луфтваффе.

Фирмата Hispano Aviación отдавна я няма – погълната е от аерокосмическият концерн CASA. Но в Таблада и сега може да се види един от последните испански „месершмити”. Още няколко от този вид има по различни чати на света, в частни колекции или музеи. Някои „гълъби”, попаднали в подходящи ръце на любители на „живата” витломоторна авиация, продължават да летят.

Моделът е в кутия от гланциран картон със странично отваряне, като на предната част има идилитичен боксарт на летяща над поля машина, а на гърба са предлаганите камуфлажни схеми. Печатът на кутията е добър, цветовете са дадени с референции по HUMBROL.

В кутията имаме самозалепващ се плик с детайлите, декален лист и инструкция. Самата инструкция е формат А3, прегънат през средата за да образува книжка, при този модел хартията не е гланцирана, но печатът е цветен. На първата страница имаме кратка историческа справка, на втора - схема на разположението на детайлите, като част от тях не се използват за предлаганите варианти, а само за филмовата версия. Стъпките за изработване на модела са общо 18 - от втора до четвърта страница. В долната половина на последната страница е дадена схема на самолета в четири проекции. Инструкцията е много добре отпечатана, а на сайта на производителя се предлага възможност да се свали в PDF.

Декалният лист е един и съдържа маркировките за предлаганите версии. Има малко на брой служебни надписи, липсват декали за коланите и приборнототабло. Декалите са с чудесно качество, без забележки.

Предлаганите камуфлажни схеми са общо три. Машините са съответно:

В малко пликче с клипс са прозрачните детайли - цял фанар и тилно бронестъкло. Чудесна прозрачност и много добър фрейминг. Няма даден прицел.

Непрозрачните детайли са разположени на две идентични по размери платки, отливката е шортрън, но със забележително качество. Пластмасата е сива, няма груби дефекти по детайлите.

Платка А има 26 детайла – долно полукрило и горни полукрила, кокпит, седалка, два вида колелета, капаци и стойки на основния колесник, ауспухови тръби, витло, колелета, крилни оръдия и др. Всички детайли са на забележително ниво, разшивката е фина вдлъбната и без дефекти. Единствена забележка имам към интериора на основните шахти на колесника, където има полузапушени отвори.

Втората платка има 42 детайла и предлага двете половини на фюзелажа, хоризонтално оперение, ракети и направляващи, капот на двигателя, радиаторни решетки и др. Отново всички детайли са проработени изключително добре. Имаме обичайният за фирмата вътрешен интериор на страничните панели на кокпита. Забелязват се леяци по направляващите на неуправляемото ракетно въоръжение, но други сериозни дефекти няма. Като проблем може да се приемат доста дебелите държачи, особено към фините детайли.

Заключение - AZ MODEL предлагат много добър модел, който е достатъчно детайлизиран, поради което не изисква абсолютно никакви сериозни доработки. Още повече, че кабината не позволява да се остави отворена, а през фанара детайлизацията е на изключително високо като за пластмасов модел ниво. Задължителен модел за колекцията на всеки фен на „сто и девятката” и едно чудесно уикенд занимание.

Моделът е доставен от дистрибутора на AZ MODEL за България - "Нирахоби".