Print

Проектът EF.128 бил разработен от Junkers в рамките на обявеното спешно съревнование за резервен изтребител през февруари 1945 година. Изтребителят имал въздухозаборници отстрани на тялото, което било направено за избягване на общоприетата схема с тунелен въздухозаборник в носа. Това позволило в проекта да се заложи широка и удобна кабина за пилота. Дървените крила имали стреловидност от 45 градуса, като в краищата си имали два вертикални стабилизатора с управляващи плоскости. В крилата се предвиждали два непротектирани резервоари за общо 540 литра гориво, а в два фюзелажни протектирани резервоара имало още 1025 литра. Единият от фюзелажните резервоари се разполагал непосредствено зад пилота, а вторият – в задния край на планера под двигателя. Фюзелажът се предвиждало да бъде изцяло метален. Херметичната кабина за пилота е трябвало да бъде оборудвана с катапултно кресло и добре бронирана – издържала на попадение на 12,7 мм отпред и на 20 мм снаряд отзад.

На самолета се предвиждало да бъде монтиран реактивният двигател Heinkel-Hirth HeS 011 и две 30 мм оръдия MK 108 (с по 100 изстрела всяко) от двете страни на носовата част на фюзелажа, с условието, че по-късно ще бъдат монтирани още две оръдия.

Изготвени били модели, които изпратили за тестове в аеродинамичната тръба, където били получени много добри резултати. За по-нататъшни изпитания бил построен макет на фюзелажа с двигател Heinkel-Hirth HeS 011, който се предполагало, че ще бъде изпитван в реални условия, закрепен върху самолет Ju-88. Самолетът се предвиждало да има максимална скорост от 990 км/ч и да достига височина от 13750 метра. В най-добрият случай, серийно производство на EF-128 се предвиждало да започне през втората половина на 1945 год., но по понятни причини това не станало.

Шортрън моделът на HUMA се появява през деветдесетте години на миналия век и е абсолютен фаворит на фона на вакуумните и смолни модели до тогава. Някъде по това време се появяват и смолните версии на CMK и Planet Models, които вероятно могат да минат за алтернатива, но не съвсем.

Кутията е от мек картон с гланциран капак. На капака има динамичен боксарт, изобразяващ набиращ височина изтребител Ju EF-128 над американски P-51. По страните на капака има репродукции на други два модела от HUMA, както и информация за настоящия кит – съдържа общо 32 детайла, а готовият модел е с дължина 90 мм и широчина 124 мм.

В кутията има топло запечатан плик с детайли и декали, както и инструкция. Самата инструкция е лист формат А4, от едната страна на който има информация на немски, френски и английски за модела, схема на разположението на детайлите и четири схеми за изработка на модела. Схемите за изработване са сравнително информативни, но доста мънички. На гърба имаме цветна схема на единственият предлаган вариант – без някакво историческо обвързване. Камуфлажът е RLM 81 и 82 отгоре, а отдолу с RLM 76. Декалното листче е доста семпло – четири бели кръста, един черен, както и две свастики, чиито краища са свързани с квадрат, заради законите забраняващи проповядване на нацизма. Има и декалче за приборното табло. Прозрачният фанар е маркиран с номер 34 и е от една част. Сравнително тънкостенен, с добър фрейминг и добри оптични качества.

Непрозрачните детайли са отляти от светло сива пластмаса и са разположени на една платка, с размерите на кутията. Разшивката е фина вдлъбната гравировка, като се забелязва липсата на технологични капаци по корпуса и крилата. Управляващите плоскости са си отляти по съответните детайли. Лявото и дясното крило са от цяла част, като в специално удължение вътре във фюзелажа се фиксират едно за друго за да няма размествания или провисване. На самият корпус са дадени оръдейните цеви, даден е двигател, състоящ се от цели пет части, но съвсем схематичен. Имаме някакъв странен прицел, който не препоръчвам. Носовия колесник е излят в едно цяло – колелото със стойката. Като основен недостатък може да посоча постната кабина. Вместо катапултно кресло е дадена обикновена седалка, нямаме странични панели или поне някакъв фрейминг. Очеизвадна е липсата на бронираното стъкло пред пилота и неговата стойка. Капаците на шахтите на колесниците също са без никакъв фрейминг от вътрешната страна.

В заключение – пластмасов модел на Ju EF-128, който все още няма алтернатива. AZ MODEL се напънаха да правят такъв, но се концентрираха по незнайни и необясними причини само върху измислена от тях двуместна версия. Сравнявайки двата модела се вижда с просто око, че единствено корпусът на чехите е удължен съвсем малко, размерът на кабината е удължен от двете страни, доработен е двигателя и креслото, както и пода на кабината. Останалите детайли са почти същите, даже са забравили да добавят турбинките за двигателчето и то стои като тръба. Към настоящия момент моделът на HUMA е колекционерска рядкост и единствена пластмасова алтернатива за едноместен изтребител в този мащаб.