Print

Антонов Ан-14 „Пчьолка“ (условно наименование на НАТО: Clod) е съветски лек транспортен самолет. Производството започва през 1966 г. и продължава до 1972 година, като са произведени 340 бройки. Ан-14 трябвало да замени успешния биплан Ан-2, който е произвеждан до 1990 година (и все още се произвеждат отделни бройки).

Поради изключително стабилните си характеристики, с Ан-14 може да лети всеки, които е изкарал няколко часа тренировъчни полети. Няколко дузини от този самолет са останали в експлоатация.

За съжаление свързан с катастрофа у нас:

В 6.30 сутринта на 17 септември в най-черната за българската авиация 1971 г. от Кърджали излита руската машина “Ан-14 N 7005” с девет души на борда. “Пчолката”, както наричали самолетчето, трябва да кацне по разписание в 8 ч на софийското летище. Това обаче така и не става, защото след 24 часа неизвестност самолетът е открит разбит след челен удар с връх Свети дух в Рила. Из скалите са събрани останките на 8 жертви, сред които и 9-годишно момченце.  По стара българска традиция се установяват редица странни и неизяснени обстоятелства, като например защо пилотът избира точно този маршрут, както и кой е неустановеният пътник, качил се в последния момент в машината. Накрая се установява, че фаталната грешка е допусната от ръководителката на полета на софийското летище. По нелепа случайност в момента, в който софийската кула установява УКВ-връзка с “пчолката”, в обхвата на радиолокатора за Софийското поле навлиза турски самолет, летящ транзит над България, чийто маршрут привидно съвпада с този на самолета, излетял от Кърджали. Диспечерката решава, че това е “пчолката”, и започва да й дава идиотски указания за кацане, на които турските пилоти не обръщат никакво внимание. По същото време българският самолет се намира на 70 км от София, преди Вакарел, и наистина лети сред облаци и мъгла, поради което Сийка Цончева стриктно изпълнява командите на ръководителката на полета. Разсеяната диспечерка се усеща едва след втората си команда за корекция на полета, на която турският самолет отново не реагира и продължава да си лети по правата на височина 9000 м. Едва тогава “фаталната” жена от софийската кула се усеща, че през цялото време е следила и командвала друг самолет, и веднага дава нареждане към нашите за вдигане на 1000 м височина. Но е късно. “Пчолката” вече неспасяемо се е насочила на запад към зъберите на връх Свети дух в Рила. И тъй като съпругът на диспечерката е бил влиятелен полковник от ВВС, процесът се превръща във фарс. Фарс е и отношението към единственият оцелял от катастрофата. По ирония на съдбата – пушачът е бил изпратен да запали в задния край на самолета, който се откъсва при удара в дърветата. Държавата проявява крайна небрежност както към оцеляването му, така и към лечението му. Омерзен, той напуска и съдебното заседание, където е бил свидетел.

Но да се върнем към модела.

Един от последните модели на VEB Plasticart в периода от 1986 до 1989 година, преди залеза на фирмата. И единственият модел в 1/72 на този самолет. Източногерманският производител подхожда много напредничаво към модела, като освен цветните детайли, добавя и интериор – нещо, което до момента не е правил мащабно.

Но да се върнем назад във времето. Комунизмът си отива... Според някои въобще не е идвал. Т.нар. режими в соцблока се разпадат и преориентират към Запад. VEB Plasticart разработват и пускат в продажба последните си модели Ан-14, Ил-2 и Junkers G-23/G-24 в популярния мащаб 1/72. Ан-14 ще бъде преопакован по-късно от Master Modell и Reifra.

Кутията вече е с нов дизайн – хубав боксарт, шарени букви, красиви камуфлажни схеми отстрани на кутията. Картонът вече е по-мек и не предпазва така добре съдържанието. Не си спомням да съм виждал този модел в магазините. Вероятно не се е появявал в Стара Загора, но много бях слушал за него и много го исках. Късметът беше на моя страна и тридесет и пет години след релийза вече държа оригиналната кутия с непокътнат модел. Според пакетажния лист е изработен през 1988 година. Инструкцията вече е по-подробна, имаме черно-бели камуфажни схеми, както и схеми за сглобяване. Камуфлажният лист е доста голям и покрива цялата кутия. В нея имаме две платки с детайли от бяла пластмаса, платка с детайли от черна пластмаса, прозрачни детайли, неизменните алуминиеви тубички с лепило и сребриста боя, както и платка с прозрачните детайли.

Белите детайли са 10 на едната платка (криле, подпори, стабилизатори) и 38 на другата – две половини на фюзелажа, капак на товарното отделение, обтекатели, колесници и дреболии. Отливката е на добро ниво. Разшивката е фина външна гравировка, с гравирани елементи. Няма съществени забележки като големи всмукнатини или леяци.

Черната платка е с 20 детайла – двигателчета, винтове, под на кабината, кокпит, ауспуси и т.н. Отливката е на ниво. Гумите си имат текстура и надписи, което е нещо ново в продукцията на VEB Plasticart.

Прозрачните детайли са общо осем. Имаме остъклението на пилотската кабина, преградата между пилотската кабина и пътническия отсек, както и страничните прозорчета, интегрирани със страничните панели на салона и седалките. Едно авторско решение на източногерманските дизайнери, което позволява моделът да има много добър интериор. За съжаление прозрачността е леко замътена.

Като заключение . уникален модел, единствен на този самолет в 1/72. Иска пренарязване на разшивката и може да стане шедьовър. Има много добър интериор и добър екстериор. Детайлите в различен цвят са запазена марка на VEB Plasticart от седемдесетте години на миналия век и позволяват да направите модел без особени усилия или тормоз с аерографа или четката. При прецизен подход може да имате един уникален модел. До момента нямам информация някой производител да е анонсирал или да прави модел на Ан-14 в 1/72. Точно по тази причина 35 годишния модел на VEB Plasticart дава възможност на всички любители на този самолет в 1/72 да го притежават в колекцията си.