Aichi D3A е пикиращ бомбардировач от Втората световна война произвеждан от компанията Aichi в Япония. Той е основният пикиращ бомбардировач предназначен за самолетоносачите на Японския Имперски флот в началната фаза на войната, и участва в почти всички битки, включително при нападението над Пърл Харбър.

До неотдавна изборът за D3A1 в 1/72 беше ограничен до модела на FUJIMI, или заготовката на AIRFIX. През 2012 год., след сериозна анонсираща кампания, DRAGON пуснаха модел на този знаменит бомбардировач. Лично моите надежди бяха за един чудесен модел, който ще се изработи с достатъчно добра детайлизация, с добра стиковка на детайлите и с достатъчно добра копийност. За съжаление DRAGON са успели да прихванат една "знаменита" страна на прословутите чешки шорт-рънове - детайлите изглеждат достатъчно добре на платка... и до там.

Кутията е стандартна за DRAGON - гланциран картон с капак, динамичен бокс-арт, една от камуфлажните схеми отстрани, както и няколко 3D изображения от другата страна. В кутията, грижливо опаковани в два запечатани целофанови плика са пластмасовите платки с детайлите. В отделни пликове с клипс са декалния лист и платката с прозрачните детайли. Инструкцията е прегъваща се през средата, междинен размер между А4 и А3. Отпечатана е черно-бяла, с допълнителен син цвят. На първа страница имаме черно-бяло изображение на боксарта и схема на разположението на детайлите. Изработването на модела е дадено в цели 5 (пет!!!) стъпки, сумарно на почти една страница. Последната страница и половина са камуфлажните схеми, като цветовете са по Gunze и Model Master. Предложени са осем машини, участвали в атаката над Пърл Хърбър през 1941 год., като камуфлажът е IJN Gray, с черен капот на двигателя.

Декалите са много добре отпечатани, без забележки или разминавания на цветовете. Единствена и сериозна забележка, че хиномарутата повече розовеят, отколкото червенеят...

Прозрачните детайли са добре отляти, фанарът е даден нацяло и разчленен. Сравнявайки с аналогичния детайл при FUJIMI,се набива на очи доста голямо несъответствие, като според мнения на моделисти, този на FUJIMI е по-точен. Иначе по прозрачност и фрейминг забележки няма.

Платките са общо три - A, B и групираните на едно C и D.

На платка A са разположени 15 детайла - двете черупки на фюзелажа, въздушни спирачки, хоризонтални стабилизатори, управляващи плоскости. Разшивката е фина, вдлъбната, като на места (към зализите на крилата) е недовършена. Платнената обшивка на управляващите плоскости е дадена доста странно - на нивото на модел от 70-те години на миналия век. Интериорът е безупречен, като проблем се явяват следите от ежектори в него.

На платка B са разположени 7 детайла - елементите на крилото. Това са долна половина, с усилен рамковиден набор от вътрешната част, сгъваеми краища на крилото, две горни полукрила. Разшивката е фина, вдлъбната, но опростена. Няма забележки по отливката. От вътрешна страна има удобни фиксатори за половините.

Общо 37 детйла има на платка C и още 27 на платка D. това са кокпит, елементи от интериора и екстериора. Отливката на дребните детайли е без забележки, с чудесна текстура, с прецизност към елементите им.

Като плюсове на модела може да се отбележи добрата разшивка, пълният интериор, опциите за отворен или затворен фанар (със забележки!), фабрично сплесканите гуми, отделния монтаж на колелетата към обтекателите, сравнително добрият двигател, чудесно проработения бомбов комплект и носачите му, възможността за сгънати краища на крилата...

Като минуси може да се отбележи прекаленото разчленяване на разни ситни детайли. Безспорен минус е фактът, че бомбардировачът е оставен... невъоръжен. Без майтап! Няма отбранителна картечница. Това тотално обезсмисля опцията за отворен фанар.

Друг огромен недостатък е опростената инструкция - много от детайлите са сгрешени или просто не е отразено монтирането им. При изработката на модела трябва да се разчита на интуиция и добра референтна база. Кокпита например е нарисуван като цял блок, а на практика е само основата му. Седалките са D4 и D5, но на схемата и двете са дадени като D5. Да не говорим, че са в някакъв невероятен мащаб, може би иронично намигване към дребния ръст на японците, но въпреки това прекалено - едва ли пилотите са били деца на 13 години. В инструкцията никъде не е отбелязано, че капота на двигателя може да се монтира с отворени створки (детайл С25), или затворени - детайли 21 и 22. Друг е въпросът, че двете половини със затворените створки нямат фиксатори - вероятно производителят разчита те да се държат на място по силата на убеждението на моделиста. Има тотално разминаване между изобразените схеми на детайлите и номерацията им. Така например двигателя е детайл C26 на платките, но на схемата е даден като C23. Да не говорим за липсващото фарче на полукрилото отдолу. Оставено е място, но колкото и да гледате, няма да откриете в инструкцията прозрачен детайл, който да поставите там. За съжаление и в детайлите няма такъв...

Като цяло моделът прави впечатление на добре замислен такъв, но в процеса на реализация сякаш е сменен целия екип и са започнали хаотични работи, с някакъв фиксиран краен срок, като резултатът е налице. Отрицателният такъв имам предвид. Като добавим и високата цена (модна тенденция на DRAGON в последно време), получаваме едни големи претенции, без реално покритие.

Моделът е закупен от e-bay за около 34 USD, с включен транспорт.

Към модела съм добавил детайлизация на EDUARD - кат.№ 73448, като цветния комплект облагородява в добра степен интериора и екстериора. Добавил съм и маска на EDUARD, кат.№ CX321.