He 219B-1 е замислен като основна серийна машина, снабдена с двигатели Jumo 222A/B. Тази модификация се отличава от “А” с по-обтекаемия си фанар на триместната си кабина, допълнителни горивни резервоари в крилото за увеличаване радиуса на действие, усилен колесник и увеличен до 22,1 m размах и до 49,8 m2 площ на крилата. Мотогондолите са разнесени на 5,8 m. Фюзелажът е удължен до 16,3 m. Въоръжението се състои от две оръдия MG 151 във фюзелажа, две MG 151 в основите на полукрилата и чифт МК 108 в качеството на «шрегемузик». Изпитанията завършват много бързо – във втория полет при приземяването се сгъва едната от двете основни стойки на колесника... След аварията самолетът не подлежи на възстановяване.

Кутия: Картон с горен капак. Капакът е гланциран и с прекрасен бокс-арт. Отстрани са дадени трите камуфлажни схеми, кратка анотация с картинки и фото на декалите и фотоеца.

Инструкция: 6 страници тип “хармоника”. Двуцветен печат (черно и синьо). На първата страница – черно-бяло копие на бокс-арта и схеми на платките с детайли, на които са отбелязани детайлите, които няма да са необходими при изработката на конкретния модел. Изработката е в седем стъпки, семпло и сравнително добре обяснено. На последните две страници са дадени трите камуфлажни схеми, които може да се изработят:

- Heinkel He-219B-1, 1./NJG3, Germany 1945 – изцяло черен камуфлаж.

- Heinkel He-219B-1, 3./NJG3, Germany 1945 – черна долна част, основен сив цвят отгоре с черни петна.

- Heinkel He-219B-1, 1./NJG3, Germany 1945 – черна долна част, основен сив цвят отгоре с черни петна.

Декали: Отпечатани с много добро качество и без разминавания. Позволяват изработването на гореспоменатите машини.

Фотоецвани детайли: Малка платка с 11 детайла. Антени, приборно табло (без отвори за уредите), антени за радара. Много добре изработени.

Детайли: В плика с декалите и фотоецваните части имаме две платки с прозрачин детайли. Фанар за А-версия и фанар за В-версия. Отлят от една цяла част – любителите на отворените кокпити ще се наложи да дялкат. Има още 7 прозрачни детайлчета, някои от които не се използват на конкретната модификация. Фреймовете са много добре направени, отливката е приказна, дебелината е много добра, а прозрачността – без забележки.

В четири найлонови плика откриваме грижливо опаковани общо 5 платки с различна големина, на които са разположени детайлите за машината. Отливката е перфектна, без забележки, с фина гравировка и от сива пластмаса.

В първият плик са опаковани две идентични платки със средна големина, на всяка от които има общо по 36 детайла – елементи на двигателите, нишите за основния колесник и витлата. Капаците за нишите ще трябва да отделите с макетен нож, тъй като са отляти два по два. И за съжаление от вътрешната им страна няма гравировка, а има доста сериозна следа от ежектор Гумите са гладки, което не отговаря на истината, а самите стойки на колесника са опростени. Прави впечатление обаче имитирането на заваръчни шевове на основната стойка! Пламегасителите за ауспусите са добре, като изключим входните им отверстия, които не стават добре от пластмаса и си трябва фотоец. Такъв обаче не е предвиден.

Във втория плик има четири детайла – две долни и две горни средни половини на крилата. Много добра гравировка, но ми се струва, че е преекспонирана. Отливката е без забележки и дефекти. Няма следи от всмукнатини.

В трети плик има малка платка, на която са разположени двете краища на крилата. Всяко е от една цяла част, с правилна гравировка, но и тук стои някак по-широка и по-подчертана.

В четвъртият плик е най-голямата платка – общо 29 детайла, с елементи на фюзелажа, интериора и екстериора. Гравирани панели, отворите за изхвърляне на гилзи ще трябва да си ги разпробиете сами, а предната гума е гладка. Интериора е много опростен, а на седалките се виждат на неподходящо място на облегалките следи от ежектори. Системата за “шраге-мюзик” е представена с едно капаче и два отвора, под които е желателно да разпробиете корпуса и да инсталирате оръдейни цеви.

Основен недостатък - моделът дава двуместна машина, а реалният В-1 е бил триместен. Явно Dragon са си позволили да фантазират, вместо да правят умалено копие на реален модел, и за да не се набутват с излишни разходи, са направили някакъв хибрид на съществуващите техни He-219A-0 и A-7, но с нова (и неподкрепена с факти) кабина. Дори на самата рисунка на капака на кутията се вижда картечница в задния край на кабината, поместена незнайно как над радиоборудването. В инструкцията и детайлите обаче същата дори не е загатната.

В заключение – много добър модел на сравнително добра цена. Честно казано изпитвам леко неудовлетворение към DRAGON – определено очаквах повече, а гафа с представянето на хибрид, вместо В-1 е доста сериозен. Ако искате изпипан модел ще трябва да преработите една част от елементите, да смените гумите, смолен интериор е задължителен, а вакуумен фанар ще добави перфектен финален щрих към завършения модел. Остава и някоя фирма да се заеме да ги направи.

Ако не сте перфекционист, out of the box модел ще изглежда прилично добре, стига да успеете да преборите състаряването на черната боя, и да преглътнете историческата недостоверност на модела.