Print

През м.януари 1924 год. авиоконструкторът Хенрих Фокке основава компанията „Фоке-Вулф” съвместно с Георг Вулф и Вернер Науман. През 1931 год. тя се обединява със самолетостроителният завод „Албатрос”. През това време фирмата започва да строи по лиценз автожирите Сиерва С19 и С30. През 1936 год. Фокке създава едноместен вертолет с напремчна схема FW61, като използва доработен фюзелаж от тренировъчен биплан FW44. В носовата му част е бил монтиран двигател Сименс Sh14a с въздушнво охлаждане и мощност 160 к.с. От двете страни на фюзелажа са били монтирани пирамидални ферми от стоманени хром-молибденови тръби, които били закрепени към фюзелажа в три точки. На края на всяка ферма се намирала втулка с трилопатен винт с диаметър 7 метра. Последвали изпитания и рекордни постижения на машината. Когато обаче Министерството на авиацията решава да включи компанията „Фоку-Вулф” в програмата за производство на изтребителя Bf.109, Хенрих Фокке е принен да напусне ръководството, тъй като бил считан за политически неблагонадежден. Но след успешните полети на FW61 и поставените рекорди, отношението към него се променя и му се оказва подкрепа за основаване на нова фирма на вертолетна тематика. Така през 1938 год. новата „Фоке-Ахелис” получава поръчка за проектиране и постройка на машщина с товароносимост 700 кг. Вертолетът първоначално бил замислен като шестместен пътнически вариант за „Луфтханза” с обозначение Fa-266, и при него се използвала същата напречна схема като при FW61. Планирало се използването на двигател BMW Bramo 323 Fafnir с мощност 1000 к.с. при 2500 об/мин.

Особен интерес към Fa-226 проявява командването на ВМФ, откъдето планират да го използват като противолодъчен, торпедоносец, или за поставяне на мини. Разработката на Fa-266 вървяла усилено в Делменхорст (недалеч от Бремен), като паралелно продължавали и полетните изпитания на FW61. В средата на 1939 год. първият екземпляр на Fa-266 бил почти построен, като започнали подготвителните работи по двете военни изпълнения. Тогава Министерството на авиацията на Германия приема нова система за обозначения за летателните апарати, като машината била обозначена като Fa-223. Първата машина е завършена през есента на 1939 година. При изпитанията са поставени редица рекорди за издигане и товар. Разработвани са пет основни модификации – Fa-223A (противолодъчен с две 250 кг дълбочинни бомби), Fa-223B (разузнавателен), Fa-223C (спасителен), Fa-223D се изпълнявал в товарен вариант, а Fa-223E – тренировъчен с двойно управление. Заради своя необичаен вид вертолетът получил наименование „Drache” („Дракон/Змей”).

В началото на 1942 год. програмата за производство на Fa-223 се намирала в разгара си – строили се предсерийните машини, като в края на лятото се очаквало въвеждането им в експлоатация. През м.юни 1942 год. обаче съюзническата авиация извършва бомбардировка над цеховете в Делменхорст, като са унищожени двата прототипа V2 и V3 и седем предсерийни машини Fa-223E. Заводът спешно е евакуиран в Лаупхейм, където през м.февруари 1943 год. работата по вертолетите се възобновява. Експлоатационните изпитания били предвидени за есента на 1943 год., като са изработени седем вертолета. През м.юни 1944 год. „Фоке-Ахелис” е подложен на масирани бомбардировки като заводът е напълно унищожен. Оцелява единствено аеродинамичната тръба. Напълно са унищожени V18 и следващите 13 машини в цеховете за сглобяване.

В края на 1944 год. след успешни демонстрационни и изпитателни полети, Министерството на авиацията предава на „Фоке-Ахелис” територията на летището Темпелхоф за производство на вертолети, като издава поръчка за 400 машини на месец. В края на 1944 год. това било абсолютно нереално.

В началото на работите по сглобяване в Темпелхоф били останали само пет вертолета. V11 не бил възстановен след авария, V12 претърпял катастрофа в планината. Останалите три вертолета били предадени на единствената в Луфтвафе вертолетна част – 40-та транспортна ескадрила. Тя разполагала и с едноместни FL-282.

В края на войната вертолетите участвали в евакуационни мисии, коригирали артилерийския огън, участвали в транспортни и свързочни операции. Два вертолета били пленени от настъпващите американски войски, третият бил повреден, а последните три, сглобени в Темпелхов, заедно с около 15 машини на различен стадии на сглобяване, останали на територията заета от Съветската армия. Тяхната по-нататъшна съдба е неизвестна.

Западните страни проявили голям интерес към работата на Фокке и към Fa-223E V14, получен от Англия. След изпитания, машината претърпява авария през м.октомври 1945 годишна. Машината, която е полумчена от американските войски, е с неизвестна съдба. Има данни, че е изпитвана в Европа, но не е изпращата отвъд океана.

В края на войната немците планирали част от машините, заложени в Темпелхоф, да бъдат довършени в заводите AVIA в Чехословакия. Там действително са били открити недовършени машини, като през 1947 год. са построени два вертолета. Те са изпитвани известно време, но през 1949 год. се разбиват и работата по тях е прекратена.

Франция получава в свое разпореждане самият Хенрих Фокке, заедно с дванадесет свои колеги. Поставена им е задача за въздстановяване на чертежите и документацията за изработка. От Германия са доставени два оцелели фюзелажа с резервни части и няколко двигателя Bramo 323. След изработването на липсващите детайли, двата вертолета са възстановени, като е променено остъклението и удължен фюзелажа. Първият вертолет получава обозначение SE 3000 N01 и след приключване на наземните изпитания извършва 25 минутен полет на 23 октомври 1948 година. След това участва в демонстрации. Вторият SE 3000 извършва няколко полета в края на 1950 година. Събране  и трети вертолет, който е използван за статични изпитания. Французите извършват голям обем изследвания на машините, като се сблъскват с редица проблеми – неустойчивост на машината при висене в зоната на влияние на земята и при полети на малки скорости, дефекти при многодисковата муфа за зацепване, прегряване на трансмисията… Но пък била отбелязана отличната пътна устойчивост, много слабите вибрации и много добра управляемост. Много от рекордите на Fa-223 се задържали дълго време, преди да бъдат достигнати и превишени.

В 1/72 моделът се е предлагал през седемдесетте – като вакуумно смолна матрица от Airmodel, през деветдесетте – пластмасов модел от HUMA, и едва през 2018 год. идва моделът на AMP.

Кутията е от мек картон с капак, боксартът е спокойно летяща машина над планински релеф. В кутията има голям найлонов плик с цип, в който са запечатаните чрез лепкава лента два плика с пластмасови детайли, декали, инструкция и фотоецвана платка.

Инструкцията е гланцирана книжка с формат А5, двуезична – украински и английски, състояща се от шест листа. Печатът е цветен. На първа страница традиционно имаме кратка история на модела, на втора е схемата на платките, сщинската избаротка започва от трета страница и завършва на единадесета, като стъпките са общо тридесет и пет. Схемите са малко объркващи, макар и цветни. Прекалено много стрелки и прекалено много ситни детайли, които трябва да се синхронизират, подравнят и сглобят, правят самата изработка доста комплицирана. Като добавим и индикациите за сгрешените схеми на лявата и дясна пирамидална стойка – имаме пълен разкош. На гърба на инструкцията са дадени три камуфлажни схеми – бордове DM+SP, DM+SP и DM+ST. Първите два са изцяло сиви в RLM 02, докато третията е RLM 71 отгоре и RLM 65 на долната повърхност на фюзелажа. Няма дадена принадлежност на машините, нито период на експлоатация.

Непрозрачните детайли са изработени от сива пластмаса, разположени на платки A, C, D, E и F, без номерация по платките. На платка A са разположени 12 детайла – елементи на фюзелажа, двигателя и хоризонталния стабилизатор. Разшивката е фина вдлъбната. Няма видими дефекти. На платка E има 38 елемента – вертикален стабилизатор, елементи по интериора и екстериора, подвесен 300 литров резервоар. Детайлите нямат видими дефекти. В същият запечатан плик са разположени и платки F и D. На платка F са 22-та детайла за носещите винтове. Отливката е без забележки, но имаме дебели държачи към доста ефирни детайли, което предполага трудности при свалянето им. Платка D съдържа 17 детайла – бомбодържачи и елементи от тръбната конструкция. Елементите са много фини, има опити за изтъняване на държачите и оптимизирането им.  Въпреки това отделянето и зачистването на детайлите ще е задача с повишена трудност. Хубавото е, че няма дефекти по самите елементи. В следващият самозалепващ плик е последната платка с непрозрачни детайли C, платката с прозрачни детайли B, плик с предварително изрязани маски, фотоецвана платка и детали. На платка C детайлите са също така фини и ажурни, но пък се наблюдават леяци и дебели държачи по некои елементи. Платката е извита за 3D извитите детайли.

Прозрачните детайли са в отделен самозалепващ плик. Те са на платка B и са общо 10 на брой. Добър фрейминг, но са леко удебелени и с влошени оптични качества.

Предварително изрязаните маски са с отлично качество и са доста приятна добавка към модела. Фотоецваната платка съдържа 28 елемента – колани, педали, детайли за редукторите на витлата. Изработката им е без забележки. Декалният лист покрива предлаганите камуфлажни варианти като тактически обозначения. Няма никакви служебни или други надписи.

В заключение – чудесен модел на този забележителен вертолет. Изработката не предвещава да е лесна, но при прецизност и старание, резултатът ще е отличен.

Моделът е доставен от Нирахоби.