Атомните бомбардировки - август 1945

За всичко, което не влиза в горните категории. Но нека не забравяме, че форумът е за моделизъм и исторически дискусии.

Атомните бомбардировки - август 1945

Мнениеот ARTU » 14 Дек 2006, 16:34

И понеже тук се събраха доста теми за Япония - нека поговорим и за това :wink:

Създаването на атомната бомба е поставено през 1939 г. с едно писмо, което е написано от физиците имигранти Лео Сцилард, Евгений Вигнер, Едуард Телър и Алберт Айнщайн. Те заявяват на американския президент Франклин Делано Рузвелт, че трябва да се догонват германците.
В проекта Манхатън са привлечени да работят 130 000 души.
Формалният ръководител на проекта е генерал Лесли Гроувс. Идеен двигател е Робърт Опенхаймер и неговия институт. В работата си той е бил подпомаган от такива изтъкнати лауреати на Нобелова награда като Алберт Айнщайн, Нилс Бор, Енрико Ферми, Ричард Фейнман, Евгений Вигнер, Ханс Бете, Глен Сиборг, Луис Алварес. Научният екип работи предимно в лабораторията в Лос Аламос. Общата площ на изградените изследователски обекти е най-малко 3000 кв. км. Само инсталацията за обогатяване на уран заедно със зоната на сигурност е голяма колкото Франкфурт на Майн. А по сегашни преценки целият проект "Манхатън" струва близо 30 млрд. долара. За добро или зло, повечето ведещи учени са евреи.

:!: В своите мемоари Хенри Кисинджър отбелязва, че още през лятото японският император пише за своите намерения да прекрати участието на Япония във войната до Труман и иска среща за започване на преговори. Труман отказва, защото иска да уплаши руснаците и извършва най-голямото престъпление на 20 век - малко по-късно нарежда да се извършат бомбардировките над Хирошима и Нагазаки.

...

6 август 1945

Слънцето изгрява малко след шест часа сутринта, за да залезе два часа по-късно. В 8 и 15 часовниците в Хирошима спират. За няколко кратки секунди загиват десетки хиляди хора. Един 350 хиляден град изчезва от лицето на земята.

Същата сутрин от американска военна база в Тихия океан излитат три самолета. Първият е пълен с научно изследователска апаратура, вторият – с фотографски пособия, а третият – "Енола Гей" – носи на борда си бомбата, която американците вече са нарекли "Малчуганът". Истината е, че "малчуганът" е дълъг три метра и тежи четири тона и е спуснат към местоназначението си с бял парашут. "Малчуганът" избухва на 580 метра над земята в центъра на града, точно над детска болница, в непосредствена близост до Индустриалната изложбена палата, чиито останки след време ще бъдат записани в Световното културно наследство под името "Атомният купол". Една секунда след детонацията температурата в центъра на взрива е по-висока от един милион градуса. Образува се огнено кълбо с диаметър 280 метра, а температурата на външната му повърхност достига 5 хиляди градуса по Целзий. Атмосферното налягане на 500 метра от взрива достига невъзможните 19 тона на квадратен метър. В радиус от два километра остават да стърчат по-малко от 20 сгради.Хиляди и хиляди хора загиват в същия миг. Хиляди други, предимно мобилизирани ученици, са изпратени да помагат на малцината оцелели, които се лутат из пожарите като привидения с разтичаща се от тях плът. И живите, и полумъртвите са изложени на нечовешки количества радиация. Повечето от тях умират до декември 1945. Хирошима продължава да гори и през нощта, огласяна от сирени и вопли. Реките са пълни с труповете на хора, потърсили, но не намерили спасение от огнения ад и убийствените лъчения.

08 август 1945 г.

Над Нагасаки избухва атомна бомба, еквивалентна на 22 килотона ТНТ - 2000 пъти по-мощна от най-голямата бомба, употребявана дотогава. Непосредствено след взрива жертвите са около 70 000, а до края на 1945 г. са около 140 000 души. Бомбата е плутониева, от имплозивен тип, с взрив, разположен около сфера от естествен уран (отражател), която съдържа в себе си металически плутоний около 8-9 кг и неутронен инициатор от разделени полоний-210 и берилий под формата на топче. При имплозията металическата плутониева топка намалява размерите си и увеличава плътността си над два пъти, като достига коефициент на размножение около 1.2-1.3. 90% от постройките са разрушени, още хиляди хора се разболяват от радиацията.

08 август 1945 г.

СССР обявява война на Япония, възползвайки се от фактическата й капитулация. Червената армия навлиза в Манджурия и завладява значителни територии. Тя разгромява японските войски в Корея и на о-в Сахалин. Япония капитулира на 2 септември 1945 г.

.....

по "Шпигел":

Оцелелите от атомната бомбардировка на Хирошима не са наясно, че дъжда и облъчването също могат да бъдат смъсртоносни. Затова американските генерали настояват да бъде хвърлена втората бомба. Само защото машината изразходва горивото, става ясно, че Нагазаки ще бъде разрушен, а не Кокура.

В този момент Акихиро Такахаши идва в съзнание. Неговото училище се е намирало на 1, 4 км от Епицентъра. 14-годишният младеж се озовава на около 10 метра от мястото където току що се е намирал. Той се погледнал: неговите дрехи висяли на парцали. Главата и гърба му, ръцете и краката му са били толкова обгорени, че кожата му е била разкъсана на ивици.

Младежът, в шок, бродел в посока Запад, където някъде си трябваше да бъде къщата на неговите родители. Някой го извикал – един приятел. Двата олюлявайки се продължили нататък. Целите обгорени. Топлината е била непоносима. Двамата младежи с трудност се предвижвали покрай черните изгорели хора. Една майка държала нейното окървавено бебе в ръцете си. Тя повече не можела да види дете си, тъй като нейните очни ябълки висяли от гнездата си. Акихиро Такахаши продължил спъвайки се. По някое време приятелят му изчезнал. Той всъщност достигнал реката, завлякал се до един оцелял мост и потопил измъченото си тяло във водата. Топлината била непоносима.

Никога преди това не е било извършвано толкова масово убийство на хора. Хиляди са си отишли в секундата на експлозията. Един човек, който е бил клекнал на стълбите пред една банка, изгорял в топлината толкова бързо и цялостно, че от него останало само една черна сянка на камъните. Мъчителен бил краят за много, които оцелели след първата секунда. Безброй обгорени се влачели в прашния въздух, техните дрехи , кожата им почерняла. Други са се намирали във вътрешността на техните къщи и са изгорели живи.

Непоносима жажда измъчвала хората. Обезумели от жажда и отчаяние те са се хвърляли в реката, в цистерни, в плувният басейн на университета. Когато водата от топлината завряла, за много ...това била причина за смъртта.

Някои оцелели разказвали после, че много мъже и жени, стари и млади, са викали майките си по време на бедствието. Други разказват колко шокиращо и нечовешки тиха би трябвало да бъде описваната жертва: мълчаливи, обгорени фигури, които като черни духове изплували между къщите.

Всъщност страданието е толкова силно, за починалите, че много са изпаднали в необичайно умствено състояние на треска: От една страна някои са регистрирали с кристална яснота някои детайли, от друга почти никакви ясни спомени.

Никой не можел да организира помощ. В центъра на града са се издигали само слепените ребра на три бетонни сгради сред пустинята от развалини. Над две трети от всички сгради са разрушени, сред които префектурата, градскта управа, армейското командване. 42 от 45 от съществуващите болници не съществували повече, три четвърти от пожарникарите са мъртви или изчезнали.

Оцелелите са се събирали в малки групи. Често са разпознавали обгорелите членове на семйството само по гласа. Тези които все още са можели да се движат, са се влачили към реката, в която хора и коне се срещали, за да търсят облекчение и защита от пламъците и жаждата.

Или са се предвижвали с трудност извън Хирошима.
Телата на мъртвите и тежкоранените започнали от топлината да горят – пламъците тръгвали постоянно от върха на пръстите. Ставите се изкривявали и от тях протичало сива течност от телата.

20 минути след експлозията върху Хирошима паднал внезапно черен дъжд. Това били големи, тежки, тъмноцветени капки, които при съприкосновение с кожата предизвиквали болка и които моментално охладили въздуха. Това били водни капки от кондензираната атомна гъба, омесена с радиоактивни боклуци.

Акико се опитал с отворенат си уста да улови капките – толкова нетърпима била жаждата.

След като Акихиро Такахаши, ученикът, се охладил в реката, продължил да броди сред опустошения град. Срещнал друг свой съученик. Неговите стъпала били толкова обгорени, че се виждало червено месо. Той не можел повече да върви. Акихиро останал до него, поставил го на ръце и колене. След това подпирал ранения , докато направи единствена стъпка на пети. След това продължил пълзейки.

По някое време Акихиро забелязал неговите чичо и леля. Възрастните повели детето нататък. Младежът бил спасен.

Следобед. Миризмата на горено и гнило се носела над града. В течение на няколко часа в отворените рани на оцелелите са се загнездели червеи. Черни мухи са се събирали в гъсти облаци над Хирошима.

Оцелели? Никой не е могъл да избегне светкавицата на Хирошима, дори до този момент да е имало предупреждение. Думата “Радиоактивност” не се е харесала на екипажа на бомбардировача по време на инструктажа. А в Хирошима часове след експлозията никой не знае с какво се е сблъскал града. Никакво предупреждение, че топлината, ударната вълна и пожарите са единствените, застрашаващи живота. Радиоактивното лъчение разрушава клетките на тялото. Едва няколко дена след експлозията почиват първите хора от лъчева болет. Те кървят през устата и кожата, техните рани не заздравявали, косата им окапвала. Лилави петна се появявали на кожата, те отслабвали все повече и накрая умирали.

Една седмица по-късно американските експерти оценили, че нападението над Хирошима е отнело живота на 78150 души. Основание за тяхната оценка: толкова купони за хранителни стоки не са получени в града. В това число не са включени хората, които са били в командировка в града, както и войниците, разположени там ( от 8000 умират 5000). А също и жертвите на лъчението. До края на 1945 атомната бомба отнема живота на 140000, по по-късна оценка на японските и западни медици.

Японското правителство има малко време за реакция. Часове след експлозията, в главната квартира в Токио са постъпили съобщения от военните постове в околността на Хирошима: доклади за мощна експлозия, пожари и облаци от пушек. От самият град нямало съобщения. По това време Токио било атакувано от бомбардировачи и офицерите, които трябвало да пътуват за Хирошима са останали блокирани в бомбоубежищата. Едва в Четвъртък, на 7 Август, в 0.15 часа, японското правителство е научило подробностите – при това врага ги информира.

В този момент президента Труман държи реч по радиото, в която информира за атомната бомба: ”Силата, от която Слънцето получава своята мощ, е била освободена и използвана във войната в Далечния изток.” След това американският президент настоял за безусловна капитулация на японците и се обърнал към тях: “Ако не приемете нашите условия, можете да очаквате дъжд от разрушения, какъвто още никой на Земята не е виждал.”
Активни проекти: FW-190A-8/R-11 (REV) ██[][][] ; FW-190F-8 (REV) ██[][][]
Аватар
ARTU
Домакин
Домакин
 
Мнения: 11326
Регистриран на: 04 Апр 2006, 18:25
Местоположение: Стара Загора

Мнениеот ARTU » 14 Дек 2006, 16:40

Има поне един град на света, който винаги ще помни какво е войната. Хирошима е името му. Има поне един град на света, който знае защо мирът ни е нужен. И неговото име е Хирошима.

Преди почти шейсет години Хирошима беше осъдена – от своите и от враговете си. Тогава тя загина, за да възкръсне от пепелищата и да заживее двата си живота с една цел – никога повече светът да не преживява ужаса й.

6 август 1945

Слънцето изгрява малко след шест часа сутринта, за да залезе два часа по-късно. В 8 и 15 часовниците в Хирошима спират. За няколко кратки секунди загиват десетки хиляди хора. Един 350 хиляден град изчезва от лицето на земята. Не можеш да си го представиш. Освен ако не си бил там, по времето на смъртта си...

Днес часовникът, спрял, за да отбележи минутата, в която човешкото безумие достига своята критична точка на планетата Земя, стои в началото на Музея на мира в Хирошима, за да напомня на онези, които още вярват, че войната може да бъде решение на всяко глобално противоречие, че никой и нищо на този свят не е вечно. Наред с него са изложени стотици снимки, предмети и документи, които разказват не просто една случка от човешката история. Всеки предмет или снимка разказва за един човек. За един от 140 хиляди, загинали до края на 1945 година и още стотици хиляди, които продължават да носят в себе си взрива на първата в историята ядрена бомба, изпитана върху живи хора.

В Хирошима никой не се страхува от истината, тя не е спестена и в Музея на мира. Таксата за вход е символична – 50 йени (около 70 стотинки). Защото всеки трябва да види. И да знае.
Историята, разказана и преведена на 14 езика, не щади имперските амбиции на Япония, довели до включването й в тихоокеанския вариант на Втората световна война на страната на губещите. Не е тайна, че към началото на глобалния военен конфликт под владение на Императора са огромни територии в Азия и Тихия океан, а в Негово име и с нечовешка жестокост са избити милиони хора. Най-потресаваща е касапницата, която японците устройват в китайския град Нанкин – близо триста хиляди местни жители са убити в рамките на броени дни от потомците на самураите, повече от половината от жертвите са жени и малки деца. Светът и досега потръпва от спомена за бруталната и варварска жестокост на Нанкинското клане.

Тук е и Пърл Харбър – хавайското пристанище, където без предупреждение японски бомбардировачи унищожават за една сутрин почти целия американски тихоокеански военен флот и се изправят срещу най-силната и богата държава в света, която е решена да върне стократно страданието и унижението си.

В музея са изложени и Законът за националната гордост, Законът за лишенията до Победата, Законът за пречистване от слабите елементи – идеи, които може да разбере всеки човек живял под тоталитарна власт. Архивни кадри показват работнички, изнемогващи над стругове, ученици, манифестиращи с национални знамена, заканващи се на всеки враг на Родината, зле облечени малки япончета, ядящи само гол ориз, пак в името на Победата.

Победа за кого? Над какво?
В друг раздел на Музея може да се проследи и самия процес на разработването на ядрената бомба, от най-умните глави на онова време до празните глави на първите хора на света по същото време – процес, увенчан с най-безумното събитие в цялата човешка история. И тогава посетителят разбира, че ядрената бомбардировка на Хирошима и Нагасаки не е просто военен акт, целящ спечелване на война или поне промяна в разположението на силите. Истината е, че месеци преди зловещото събитие, Япония е била почти унищожена от американските бомбардировки, в които са използвани както методът "бомбен килим", така и огромни количества напалм, които буквално са изпепелили до основи страната, в която цялото население е живеело в дървени къщи.

И докато в императорския двор напразно търсят някакъв по-достоен начин да сложат оръжие, великите сили вече играят друга игра. В нея САЩ и Съветите тихомълком се надхващат в упражнение, наречено "разпределение на сферите на влияние в света" и неговата практическа разновидност – "ядрена надпревара". Ядрената бомбардировка над Хирошима е резултат от една среща на високо равнище на бъдещите победители във Втората световна война, които трябва да решат къде да хвърлят бомбата, която САЩ притежават от 1942 г. – в Германия, или в Япония. И понеже всички те, по един или друг начин, са европейци, каквито са и германците, остава единствения вариант: жълтите полухора, населяващи островите някъде на края на света.

Хвърлянето на атомната бомба напомня повече на безпристрастен научен експеримент, отколкото на военен акт. Американските учени изследват с педантична точност евентуалните ударни зони, тъй като имат стриктни изисквания – трябвало е да бъде бомбардиран град, чиито диаметър не е по-малък от три мили. Окончателния брой на бъдещите цели е сведен до четири населени места – Киото, Хирошима, Ниигата и Кокура, а "обикновените" бомбардировки над тях са били забранени в хода на военните действия, за да не повредят сцените на бъдещия експеримент.

Две са непосредствените причини за случилото се на 6 август 1945 в Хирошима – от четирите набелязани града само в него не е имало военнопленнически лагер с американски войници, и добрите метеорологични условия в деня на бомбардировката, които са позволили тя да бъде надлежно филмирана и изследвана.
Същата сутрин от американска военна база в Тихия океан излитат три самолета. Първият е пълен с научно изследователска апаратура, вторият – с фотографски пособия, а третият – "Енола Гей" – носи на борда си бомбата, която американците вече са нарекли "Малчуганът". Истината е, че "малчуганът" е дълъг три метра и тежи четири тона и е спуснат към местоназначението си с бял парашут.
Иронията не свършва дотук.

"Малчуганът" избухва на 580 метра над земята в центъра на града, точно над детска болница, в непосредствена близост до Индустриалната изложбена палата, чиито останки след време ще бъдат записани в Световното културно наследство под името "Атомният купол". Една секунда след детонацията температурата в центъра на взрива е по-висока от един милион градуса. Образува се огнено кълбо с диаметър 280 метра, а температурата на външната му повърхност достига 5 хиляди градуса по целзий. Атмосферното налягане на 500 метра от взрива достига невъзможните 19 тона на квадратен метър. В радиус от два километра остават да стърчат по-малко от 20 сгради.

Хиляди и хиляди хора загиват в същия миг. Хиляди други, предимно мобилизирани ученици, са изпратени да помагат на малцината оцелели, които се лутат из пожарите като привидения с разтичаща се от тях плът. И живите, и полумъртвите са изложени на нечовешки количества радиация. Повечето от тях умират до декември 1945. Хирошима продължава да гори и през нощта, огласяна от сирени и вопли. Реките са пълни с труповете на хора, потърсили, но не намерили спасение от огнения ад и убийствените лъчения.
Експонатите в Музея на мира мълчат, разказвайки потресаващите си истории. Като например тази за малкото 3 годишно момченце, яхнало за последно колелото си същата сутрин и по-късно погребано от разбития си от мъка баща заедно с колелото в задния двор на разрушената си къща. В музея са пренесени и каменните стъпала на местна банка, на които е бил седнал човек, чакащ началото на работния ден. Сянката му е останала отпечатана завинаги върху избелелите от ядреното лъчение камъни.

Човек трудно може да остане равнодушен и пред огънатите от температурата стъклени бутилки, които иначе много приличат на изображения от Дали, с единствената разлика, че не са плод на въображение, а са напълно истински. И не само стъклото е поддало – сред експонатите могат да се видят части от метални мостове, също не издържали на бедствието. Има ги и кухненските съдове, споени един в друг от температурата, има ги и кутиите с приготвената за деня храна, станала на въглен за секунда, дрехите на жертвите, още часовници със замръзнали на 8 и 15 стрелки. И бялата стена, боядисана от черния дъжд който вали над Хирошима половин час след взрива...

Хората със слаби нерви трудно се задържат и пред снимките на "оцелелите" – повечето от тях приличат повече на овъглени мумии, отколкото на хора. Множеството от жените остават завинаги с кимоната, с които са облечени в момента на взрива – гама лъчите отпечатват неизличимо шарките от плата върху човешката кожа.
Но най-известни на света са хартиените жерави на 12-годишната Садако, които след нейната смърт се превръщат в един от универсалните символи на мира. Много българи знаят историята за болното японско момиченце, което сгъвало жерави от хартия и ги съживявало с по капка от кръвта си, за да ги прати да носят мир на света и така до последната капка. Истинската Садако е била изложена на лъчението едва две годишна. Десет години по-късно тя развила левкемия и в болничното си легло, въпреки свирепата болка, започнала да прави миниатюрните птички, тъй като според източно религиозно поверие, ако успееш да сгънеш много хартиени жерави, твоето най-силно желание ще се сбъдне. А желанието на Садако било да живее.

И въпреки, че според историята тя е починала още там, в болничната си стая, истината е, че желанието й се е сбъднало. Тя ще живее вечно в сърцата и умовете на своите съграждани – едни от много малкото хора на земята, които никога няма да забравят поуките от историята. Днес, пред Музея на мира ще ви спре някой от второто поколение на оцелелите и ще ви помоли да се подпишете под петицията им за пълна забрана на ядрените оръжия във всяка една точка на света.
А Хирошима е все така хубава. Напук на прогнозите на учени-песимисти, че 75 години след взрива нищо не ще поникне от отровената земя, градът е жизнен, чист и приветлив, а младите хора се женят и раждат деца без страх. Градът е прекрасен пример както за народите, живеещи в трудни времена (на преход), така и за онези, за които световният мир е достижим единствено чрез силата на оръжието...

Всеки ден хиляди гости от целия свят минават през Музея на мира и се покланят пред руините на Атомния купол с мисълта, че подобна трагедия не бива да се случва никога повече.

Защото стрелките на часовника сочат 8 и 15 часа сутринта поне триста шейсет и пет пъти в годината.

(не помня откъде :oops: )
Активни проекти: FW-190A-8/R-11 (REV) ██[][][] ; FW-190F-8 (REV) ██[][][]
Аватар
ARTU
Домакин
Домакин
 
Мнения: 11326
Регистриран на: 04 Апр 2006, 18:25
Местоположение: Стара Загора

Re: Атомните бомбардировки - август 1945

Мнениеот Мунчо » 07 Авг 2009, 17:28

...На 7 април 1945 г. в 8:15 часа сутринта часовниците в Хановер замръзват. Мигове преди телата им да се изпарят в адския огън, или изчезнат във вихъра на ударната вълна, малцина от стоте хиляди щастливци успяват да осъзнаят, че в изблик на необяснима и извратена жестокост Господ-Бог е стоварил слънцето над родния им град.
Други двеста хиляди нямат този късмет и в продължение на месеци изтерзаната им плът опознава всички ужаси на преизподнята, преди смъртта да донесе тъй желаното облекчение на небитието...

...Три дни по-късно атомната гъба разтваря чадъра си и над Магдебург. Жертвите са поне още толкова. Потресен от докладите за стотиците хиляди загинали и двата изпепелени града, в ранните часове на 11 април 1945 г. Адолф Хитлер слага край на живота си...

...В 12:00 часа московско време на 11 април 1945 г. в реч по радиото от името на руското правителство Молотов заявява, че ако Германия откаже незабавна капитулация, справедливият гняв на съветските народи ще заличи агресора от картата на цивилизацията. На спешно организирана лична среща вечерта на 11 април 1945 г. Вернер Хайзенберг успява да убеди новоизбрания райхсканцлер Алберт Шпеер, че единственият начин да се предовратят подобни удари, е незабавното унищожение на всеки вражески летателен апарат, появил се във въздушното пространство над Райха...

...Двата специално оборудвани експериментални бомбардировача ТУ-3бис - “Таганрогский пионер” и “Новочеркасский комсомолец” – излитат от секретно летище в околностите на Минск. Плутониевата “Тачанка” и урановият “Мститель” са първите рожби на руския атомен проект стартиран още през есента на 1939 г. по инициатива на Сталин след предложението и под ръководството на Робърт Опенхаймер, продължен и успешно осъществен след нелепата му смърт през 1942 г. от Берия, Курчатов, Харитон и Флеров...

...На 20 април 1945 г. в берлинското предградие Карлсхорст райхспрезидентът Константин фон Нойрат и райхсканцлерът Алберт Шпеер подписват акта за безусловната капитулация на Германия. В знак на протест срещу безчовечното избиване на стотици хиляди цивилни, САЩ и Великобритания отказват да изпратят свои представители. Те подписват отделен документ на 22 април във Фленсбург...

...Потресени от варварските действия на болшевишкото правителство, както и от непропорционалното използване на военна сила и методи за водене на война, президентът Труман и премиерът Чърчил денонсират и обявяват за нищожни всички документи подписани от името на техните правителства касаещи членството на СССР в бъдещата Организация на Обединените Нации на конференциите в Дъмбъртън Оукс и Ялта...

...Историята на човешката цивилизация не познава по-жесток, ненужен и чудовищен акт. Използването на оръжия за масово поражение върху гражданското население на де-факто загубила и отчаяно търсеща пътища за прекратяване на войната държава е престъпно нарушение на всякакви хуманни и цивилизационни норми. Този чудовищен геноцид над немската нация оставя вечно и неизличимо клеймо на позора не само върху болшевишкото правителство, но и върху целия руски народ. Същевременно подобни действия не оставят никакво съмнение относно варварската същност на комунистическия режим и идеология, както впрочем и нациите толериращи и подкрепящи такъв вид управление. Демократичните правителства от цял свят, цивилизованите народи на Европа, Америка и другите участници в антихитлеровата коалиция никога и при никакви условия не биха подкрепили, още по-малко извършили такова чудовищно злодеяние, несъвместимо със западния морал и ценностна система...


B.H Liddell Hart
History of the Last World War
КОГДА НАС В БОЙ ПОШЛЕТ ТОВАРИЩ СТАЛИН И ПЕРВЬlЙ МАРШАЛ В БОЙ НАС ПОВЕДЕТ
МЫ РОЖДЕНЫ, ЧТОБ СКАЗКУ СДЕЛАТЬ БЫЛЬЮ
ES BRAUST UNSER PANZER IM STURMWIND DAHIN
Аватар
Мунчо
Маниак
Маниак
 
Мнения: 536
Регистриран на: 22 Апр 2006, 10:28
Местоположение: София

Re: Атомните бомбардировки - август 1945

Мнениеот ARTU » 07 Авг 2009, 19:22

Мдам, интересен поглед от страна на алтернативната история... Явно нещата така са наредени, че дори и германците да имаха атомна бомба и да бяха използвали, то те също щяха да бъдат низвергнати и отречени... Освен ако не бяха победители :wink:
Активни проекти: FW-190A-8/R-11 (REV) ██[][][] ; FW-190F-8 (REV) ██[][][]
Аватар
ARTU
Домакин
Домакин
 
Мнения: 11326
Регистриран на: 04 Апр 2006, 18:25
Местоположение: Стара Загора

Re: Атомните бомбардировки - август 1945

Мнениеот LuciferBG » 09 Авг 2009, 12:20

Интересното тук е как обществото и под общество трябва да се гледана по 99% от населението на Земята, някак си са "простили" на САЩ за злото, което са причинили на Япония. Казвам Япония, но това далеч не се е отразила само на тази държава. В същото това време, същото това общество, някак си никога не успя да "прости-забрави" това което причина нацистка Германия. Нима да изгориш хора в газови камери е по-голямо зло от това да ги изгориш за части от секундите без дори да подозират, без предопреждение ....??? Самия феномен, за начина, по който държавите и обществото разглеждат действията на различни участници в една война по толкова различен начин, е психилигечки интересен. Също така е интересно, че Германия и нейните граждани не са се отърсили напълно от бремето, което носят заради техните дядовци и бащи, но Американците често се гордеят с факта, че са успяли да постигната подобна "победа".
Марин Марков
Аватар
LuciferBG
Маниак
Маниак
 
Мнения: 734
Регистриран на: 12 Май 2008, 10:54
Местоположение: София

Re: Атомните бомбардировки - август 1945

Мнениеот Мунчо » 06 Авг 2010, 22:25

"...Now, I am become Death, the destroyer of worlds..."
КОГДА НАС В БОЙ ПОШЛЕТ ТОВАРИЩ СТАЛИН И ПЕРВЬlЙ МАРШАЛ В БОЙ НАС ПОВЕДЕТ
МЫ РОЖДЕНЫ, ЧТОБ СКАЗКУ СДЕЛАТЬ БЫЛЬЮ
ES BRAUST UNSER PANZER IM STURMWIND DAHIN
Аватар
Мунчо
Маниак
Маниак
 
Мнения: 536
Регистриран на: 22 Апр 2006, 10:28
Местоположение: София

Re: Атомните бомбардировки - август 1945

Мнениеот ARTU » 07 Авг 2010, 09:01

Да поясня :)
"Тринити" е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 година в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името "Тринити" е дадено от Робърт Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок.

Виждайки експлозията Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита* „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете“.

* Бхагавад гита (на санскрит: भगवद्गीता, „Божествена песен“; известна също като Гита) е санскритска поема, съставена от 701 строфи (слоки), разделени на осемнайсет глави. Тя е част от индийския епос Махабхарата, написан от мъдреца Вяса преди новата ера. Макар формално Бхагавад гита да не е част от индуисткия канон (шрути), за школата веданта тя е един от трите авторитетни текста (прастхана трая), заедно с Брахма сутра и Упанишадите. Бхагавад гита е най-известната книга на индуизма, наричана понякога „индуисткият Нов завет“.

източник: Уикипедия
Активни проекти: FW-190A-8/R-11 (REV) ██[][][] ; FW-190F-8 (REV) ██[][][]
Аватар
ARTU
Домакин
Домакин
 
Мнения: 11326
Регистриран на: 04 Апр 2006, 18:25
Местоположение: Стара Загора

Re: Атомните бомбардировки - август 1945

Мнениеот =VNVV=Rosev » 07 Авг 2010, 11:05

Ако се гледа само в контекста на самата атомна бомбандировка си е пълна варварщина и жестокост.Но има и втора истина -Америка води с Япония война от 1941г ,битките на сушата са със все по нарастващо ожесточение.Американците са потресени от съпротивата на остров Иводжима където противника просто отказва да се предаде въпреки фактическото си поражение!В тази светлина на тях им е ясно че десант на големите японски острови ще им коства неимоверно по големи жертви особенно при такава фанатична съпротива и от страна на армията и от цивилното население!Президент е вече Хари Труман който гледа по различно на нещата от Рузвелт и му е ясно че чичо Джо(Сталин) не прави нищо просто от съюзническа лоялност.В тази обстановка му показват Чудо Оръжие което може да реши всички проблеми!Имало е планове на японците да се направи демонстрация на безлюден остров и т.н. но прекия вариант взима връх!И все пак на Япония е предложена далеч по мек тип капитулация от тази на Германия ,императора запазва властта си,никой не ходи да събира всички годни за работа и да ги откарва в Русия ,съдът над военнопрестъпници е в далеч по ограничени мащаби макар че реално японската армия е вършила много по масово военни престъпления и спрямо военни и спрямо цивилни!
Основния довод на военните са не загубите на японците а шанса да бъдат спасени животите на десетки хиляди американски войници!Все пак едно е Овърлорд -десант през канал на окупирана от противника територия а съвсем друго десант през цял океан на голям остров където те очаква тотална съпротива!Май последната подобна операция е тази на норманите в Англия през 1066г....
Аватар
=VNVV=Rosev
Ненадминат
Ненадминат
 
Мнения: 1009
Регистриран на: 21 Юли 2006, 17:43
Местоположение: Yambol

Re: Атомните бомбардировки - август 1945

Мнениеот ARTU » 07 Авг 2010, 16:17

Ако американците ги е било страх от жертви - просто да не са я започвали тази война :) В момента преразказваш тяхната гледна точка ;)
Активни проекти: FW-190A-8/R-11 (REV) ██[][][] ; FW-190F-8 (REV) ██[][][]
Аватар
ARTU
Домакин
Домакин
 
Мнения: 11326
Регистриран на: 04 Апр 2006, 18:25
Местоположение: Стара Загора

Re: Атомните бомбардировки - август 1945

Мнениеот =VNVV=Rosev » 07 Авг 2010, 17:02

Честно казано ни най малко не симпатизирам на американците ,но все пак не те започнаха войната.Въпреки че Рузвелт наистина се старае да предизвика война той все пак не смее да я започне сам.Самите японци-поредица от грешки-първо нападат Пърл Харбър вместо да помогнат на съюзника си нападайки СССР.Самото нападение ,на пръв поглед успешно обаче реалния резултат е почти нулев като изключа известна печалба на време.
Като добавим и образа на врага насаждан от официалната власт -японците са представяни като полумаймуни с тотално промити мозъци ,не е толкова трудно да натиснеш атомния спусък особенно ако мечтата ти е да си световна суперсила.
Може би по ужасна от самато бомба е само оная хипотеза че немците са имали бомбата в края на войната и НЕ са я употребили.........
Аватар
=VNVV=Rosev
Ненадминат
Ненадминат
 
Мнения: 1009
Регистриран на: 21 Юли 2006, 17:43
Местоположение: Yambol

Re: Атомните бомбардировки - август 1945

Мнениеот ARTU » 07 Авг 2010, 18:43

Само дето не е точно така... Японците започват войната заради липсата на петрол и суровини. Познай заради чии ходове се полечава тази липса. Колкото до Пърл Харбър - там спекулациите продължават. Единственото , с което и двете страни са съгласни е, че нападението е официален повод на САЩ за влизане във войната. ТУК има интересни постинги по темата. Също интересно има и ТУК.
Активни проекти: FW-190A-8/R-11 (REV) ██[][][] ; FW-190F-8 (REV) ██[][][]
Аватар
ARTU
Домакин
Домакин
 
Мнения: 11326
Регистриран на: 04 Апр 2006, 18:25
Местоположение: Стара Загора

Re: Атомните бомбардировки - август 1945

Мнениеот Pepelnick » 07 Авг 2010, 20:21

Ами да не забравяме тогава защо американците спират тези суровини и налагат ембарго. Япония води експанзионистична война от 1931 година, застрашавайки не само британските владения в тази зона на света, но и холандските, белгийските и френските както и американските интереси. Така че американците не са го направили от лоши чувства към японците, действието си има своята желязна логика. Япония е била съюзник на Антантата в първата световна, от какъв зор сменя позицията ...
Life is a shit you have to turn into fertilizer.
Аватар
Pepelnick
Специалист
Специалист
 
Мнения: 270
Регистриран на: 28 Авг 2008, 15:14
Местоположение: София

Re: Атомните бомбардировки - август 1945

Мнениеот ARTU » 06 Авг 2017, 15:54

Днес има какви ли не глупости из медиите, но странно как тази годишнина е пропусната. Може би защото "най-демократичната" държава е избила сума и цивилни с един акт.
Активни проекти: FW-190A-8/R-11 (REV) ██[][][] ; FW-190F-8 (REV) ██[][][]
Аватар
ARTU
Домакин
Домакин
 
Мнения: 11326
Регистриран на: 04 Апр 2006, 18:25
Местоположение: Стара Загора

Re: Атомните бомбардировки - август 1945

Мнениеот ARTU » 06 Авг 2018, 11:09

Някак удобно се премълчава и тазгодишната дата на този варварски акт.
Активни проекти: FW-190A-8/R-11 (REV) ██[][][] ; FW-190F-8 (REV) ██[][][]
Аватар
ARTU
Домакин
Домакин
 
Мнения: 11326
Регистриран на: 04 Апр 2006, 18:25
Местоположение: Стара Загора


Назад към Хайд парк / Hyde Park

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron