WIP: 46229 ROMPETROL

Покажете Вашите модели, опишете трудностите, които сте преодолели и споделете впечатленията си.

Re: WIP: 46229 ROMPETROL

Мнениеот LDimitrov » 07 Ное 2017, 17:17

Продължавам напред с леко връщане назад. Тук ще последва една разбъркана разходка из времето – идеи, прототипи, опитни образци... хм, как звучи само, човек ще си помисли че нещо истинско се прави.
Някъде бях споменал пантографи и борбата с тях. Започвам отначало: целта е да се постигне максимална прилика с истинските. Или поне аз колкото мога, с оглед ползваните елементи от фабричните съоръжения. На снимка 104 най-добре се вижда започнатото, 1,5 mm кръгъл пластмасов профил, усилен надлъжно отвътре с арматура, като същата служи и за сглобяване в едно на трите основни части. Предимствата са лесна обработка и сглобяване, недостатъците се предсказуеми – трябва внимателно да се работи с цялата конструкция. А работа по нея има: разни крепежи към покрива, връзката на рамената с основата, механизъм за застопоряване на пантографа в свалено положение, "закачалки" за пружините... даже преработих далечната опора, тази самичката. Изрязах канал и обиколих с тънък проводник арматурата вътре, беше нестабилно иначе. После виках шпакловчици, то се знае. Имаше някакви преходни варианти и напасване на цялата конструкция, обусловени от желание да намаля обема работа, но не стана. Криви пружини, грозен вид, кофти заключване... На снимките се вижда какво е постигнато, като е добре да се помни фразата "Отрицателният резултат, също е резултат!".
Изображение

Какво му е отрицателното? Ами тази основа няма да се ползва. Изобщо. Направо смених концепцията и отпаднаха вариантите за заключване в долно положение. Бях замислил един толкова хитър, че съвсем естествено не стана достатъчно надежден, втория се получи, но пък по други причини няма да се ползва... вижте сами.

Като привърженик на heavy metal-a, преминах лесно на тази вълна (принципно я избягвах умишлено). Тук беше обратното, обработка и сглобяване не особено лесни, готовата конструкция обаче е друга работа. Използвах опита с пластмасата и се получи каквото се получи. Ще си спестя буквите, понеже картинките говорят повече. Може да са разбъркани хронологично, което пък не ме притеснява хич.
Изображение Изображение
Грозно изглеждащите спойки са поради изтичане на припоя някъде във фугите, затова пък се получи здраво. Има как да ги разкрася после ;-)

Шарнира за малката щанга (имената си ги измислям): лента отпадъчен материал от фотоец, ширина милиметър, отвори 0,4. После рязане и оформяне на закръгление с пилата. Междувременно прорязах канали където трябва да застанат. Упражнения с поялника завършиха изработвания възел. Май се получи... то важното е да е различно от предишната версия и да не позволява на щангата да ходи където си иска – само ротация около оста.
Изображение

А така изглежда недообработено и недовършено, но на място. Поне ги напасвах и белязах кой е 1 и кой 2.
Изображение

Всичко е запоявано, като пак тази опора, самичката далечна, е изпълнена от месингова тръба, с идеята през нея да минава нишка с която да се вдигат и свалят пантографите. Това ми се видя добра идея, понеже повечето време и без това са свалени (няма да личат отворите). Тук избягах малко от достоверността, в името на работоспособността. Очакват ги финални щрихи, когато успея.

За момента толкова относно основата на съоръжението, следва подвижната част: рамена, каретки, лайсни... Малко закъсняло разделяне на задачите, добре споменах разбъркване в началото, че няма как да се опише цялата игра около пресъздаването. Та – подвижната част отгоре-надолу! Два фотоецвани детайла запоени един за друг, които после фиксирам заедно с тънък проводник за да не се разбягат при следващия етап. От фабричното нещо, се изрязва където съм посочил, и се получава нещо такова.
Изображение
После ясно какво се случва, запояване на "винкелите", махам фиксажа от каретката, и нанизвам обратно новата конструкция. Остава само да се огъне по правдоподобен начин, но тук съм в стихията си – да кривя, дупча, режа и т.н. Към поредицата технологични процеси не съм добавил пилене и игра с шкурка, но те са неописуеми и може да се обобщи просто: когато и където има нужда.
Изображение

Има още един детайл за добавяне, това са "закачалките" за пружините. Ще ги покажа в процеса на производство. Както и самите пружини естествено. Не че няма готови, виждат се по снимките, а просто се явяват нещо като прототипи – както пластмасовата основа.

Няма повече, значи стига толкова и чао засега!
LDimitrov
Специалист
Специалист
 
Мнения: 347
Регистриран на: 09 Сеп 2011, 16:33
Местоположение: София

Re: WIP: 46229 ROMPETROL

Мнениеот LDimitrov » 08 Дек 2017, 14:40

Гледам какви съм ги дробил предния път. Хм, пантографи – нещо много нависоко съм литнал, я да слезем по-надолу и по-навътре в нещата.

И здравейте, студенти!

Привидно се отклонявам от стендовата тема, за да се похваля, че изпълних успешно пионерското поръчение. Схемата долу показва всичко: между двигателя и тавана има 6,5 – 7 mm. Тези сивите фигури по ъглите са част от друга "схема" която предстои да обясня, но те пък ограничават отстрани. В крайна сметка се вместиха нещата, без да си помагам с крак.
Изображение

Малко хроника из вътрешния свят на локомотива. Всичката карантия която няма да описвам, трябваше да се събере в търбуха на животното. Което наложи освобождаване на достатъчно място – задача точно като за мен. Не помня (и не ми се търси) дали съм слагал тук снимка на гола рама, но продължавам с обработваната.
Снимка 123: основната работа е свършена, къде по-добре, къде - не. Добавени са двете втулки които си спретнах: размери, резби, подходящо оформяне, почерняне, лепене... каквото там трябваше. А трябваше и последващо фрезоване, там където двигателя после опря върху тях. Обаче после спря да опира, то се вижда какво е било. Цялата разправия с тях е, за да може да се завинти машината за една поставка с прозрачен капак. Направо си е обърнат аквариум със синьо-жълт рибок вътре. Моето виждане е, че това нещо няма повече прибиране в кутията. Остава да му се направи една витринка, хем да има къде да си стои и в какво да се пренася, хем да се пази от прах и най-вече от пипливи ръчички. (Това не мога да си го обясня: ако го пипнеш, по-добре ли ще го видиш? Брайл? То не е за пипане, то е за гледане!) Както и да е – клетка!
Изображение

(Пак разбърквам времевата линия, ама...) Показаното дотук и бъдещо отнемане на материал, породиха въпроса: не олекнахме ли много? Бърз оглед установи единствените свободни места и без да се интересувам дали е достатъчно, се задействах. То и да искаш повече – няма. Два бързи "мастера" и неколкократно забъркване на гипс, доведоха до форми за леене. Седмица по-късно какво леене беше само – разтопяваш оловото директно във формата. Несериозно, но не ми се занимаваше много. Естествено, не се получиха красиви тежести, но поне тежат, което им беше и предназначението. Едно от свободните места са въздушните резервоари, комбинирам ги на една снимка заедно с втулките. Залепих ги към рамата с Poxipol, не ми се щеше пластмасата да ги носи, и без това остана на два винта (от четири). Втулките ги оставих малко да излизат навън, но нито ще се виждат, нито са грозни. За сметка на това, имат достатъчна дължина за да държат здраво.
Изображение

Една междинна и една снимка с краен резултат от тъпкането на пълнежа. Няма какво да се обяснява, инсталации и др., не са по темата. Важното е, че всичко се вписа чудесно, къде с канали за кабелите, къде с лепене на кабели по стените. Между другото, тиксото е голяма работа, държи целия модел заедно. Само да отбележа – на 126 се вижда къде са другите тежести. Тук толкова: готов, пълен и май не пипам повече. (Като цяло, кантара показа почти еднакво тегло със серийна машина. Обаче ще го надвиша когато му накича всичко подготвено. Е, ако трябва ще махам от оловото... как дойде.)
Изображение
Изображение

И нещо за което няма да слагам отделна снимка, защото все някъде ще се види между другото. Забелязах различната форма на прожекторите погледнати отгоре. На долната схема е показана началната форма, аз лепнах един изкривен полистирол 0,5 mm, после всичкото рязане, кит, шлайф... (май ще го наричам вече "баене", което е много често, много задължително и много пренебрегвано). После фрезата нагласи правата линия и приключи корекцията.
Изображение

Не знам за вас, но аз виждам фотографии малко, а работата зад тях – много. За утешение, че скоро няма да пиша, ще затворя кръга с приказки за споменатите сиви фигури от първата схема. По дължина на машината, горе, на границата стени-покрив, има едни замрежени отвори. През тях прозират три надлъжни ленти, предполагам за да пазят колкото може водата да не влиза там. Не че нещо, ама не е нужна вътре. Последната налудничава идея е, да се пресъздаде това място на модела. Някъде горе съм сложил снимка на ранните варианти (сн.110, а някъде назад на сн.22/23, се вижда истинското нещо). Тази мрежа се оказа доста плътна и последва безумно ровене из мрежата в търсене на мрежи, което доведе до избор на мрежа от themeshcompany(точка)com. Поръчах няколко вида, пристигнаха, избрах една и зачаках да мине лятото. Просто Poxipol-a който върши най-добра работа, стяга ненужно бързо през този сезон. Това не пречеше да се пробвам с един въздухозаборник (да, това им е предназначението), като подготвеното място което се вижда на снимките е идеализирания вариант. В действителност нещата се промениха, но важното е, че е възможно.
Изображение

Така изглежда при първи опит и след боядисване на мрежата в синьо:
Изображение
Бива, а?

Обнадежден, обработих рамките: почерняне, обратната страна за сравнение, грунд (тъкмо да изсветлее малко) и боя.
Изображение

Обгорих мрежата (неръждаема стомана) за да не ми свети много и започна лепене на всичките рамки върху нея. Преживяване за което няма да споделям, направо не ми се говори, затова тихичко добавям резултата. Междувременно нагласих и "водостоците". Също така, свалих пробната мрежа...
Изображение
(Много ме радват разни машинни снимки, затова пробутах една тук, а и съм пропуснал нещо. Там над маховика огънах един проводник, за да не опрат жиците в движещи се части. Ей така – за всеки случай.)

Предполагам вече е ясно защо скоро няма да пиша. Следва монотонна и изнервяща работа която все някак ще боря, другото е повторение на постигнатото. Ще се включа вероятно следващата година, ако междувременно не се появят въпроси тук.

Приятен празник и не щипете много колежките!
LDimitrov
Специалист
Специалист
 
Мнения: 347
Регистриран на: 09 Сеп 2011, 16:33
Местоположение: София

Re: WIP: 46229 ROMPETROL

Мнениеот LDimitrov » 29 Дек 2017, 19:23

Каква стана тя? Очи се плашат, ръце – не! Противно на моите очаквания, с радост ще добавя няколко празнични (не само заради календара) снимки. Всичко е разбираемо и без текст, но няма как да не досадя малко с, уж, пояснения.

Мрежите са по местата си! Направо се родих отново. Начинанието наложи изработката на допълнителни помощни средства: „стенд” за фиксиране т.нар. коруба на модела, за да не мърда при фрезоване, както и едни специални профилни ножове – за оформяне мястото на стиковане на новата мрежа към стената. Безобразно стъргане на пластмаса, ако питате мен, но горния изказ звучи по-сериозно. Избрах следния подход: първоначално, с машината, отнемам материал успоредно на покрива и после, на ръка, с ножовете, си проправям път надолу по стената. Само леко и внимателно, че там е инфарктна зона. За ориентир – белите ъглови полета от схемата на снимка 122.
Няма снимков материал от цялата свинщина, но ето глобален поглед в различни моменти:
Изображение

Отвътре е подобна картинката. Понеже, „въздухозаборниците” не са отваряни едновременно и после да им се поставят мрежите, съм ги запушвал последователно, за да не се задръства готовото с прах и всякакъв боклук. В горната половина на следващата снимка се вижда – крайните отвори са покрити с хартиено тиксо. Отвън също беше затапено, но няма нищо интересно в това.
Изображение

Много тежко беше напасването на отделните мрежи. Колкото и да ми е било занимателно, все пак явно ми е повлияло – накъде в този период, жената пита защо не съм спал спокойно и какви съм ги говорил насън (дано не е било името на любовницата, не знам). Такова нещо не е имало откакто сме заедно, а това е от... доста време. Нека не звучи като коварен (гестаповски) план тази машина да остане единствената с такава доработка, но си пазете здравето, особено психическото. Не отказвам никого – всеки е свободен да опита подобни изпълнения, аз обаче не бих повторил.

Връщам се към работата - за всяка мрежа процедурата е еднаква: оформяне на мястото за монтаж, фиксиране внимателно в няколко точки с цианоакрилат (реклама: SuperBond, наистина хваща супер!), и окончателно „бетониране” с Poxipol. С това последното приключих точно днес, като известно време не желая да виждам двете тубички. Незнайно колко пъти забърквах от тях, но сега поне остава боядисване на мрежата и после да монтирам вътре тройката „ленти”.

А това е мъченика, положен за фотосесията върху уреда на Инквизицията, заедно с другите самоделки (добре, че си спретнах такова нещо, пробния отвор ми избяга и фрезовах малко от покрива). Нарочно няма да давам детайлен изглед на готовата продукция – и без това ще има други след боядисването, да избегнем повторения, а?
Изображение

Толкова за тази година. Междувременно, в съседния форум има описание на частта извън стендовата тематика. За да не цапам тук, я нагласихме където трябва (и за да не се затрие шестмесечно разузнаване и опит). Незаинтересованите да прескочат следващия линк: 46 229 от донор ROMPETROL и да се ориентират към масата.

Весел празник и успешна 2018-а!
LDimitrov
Специалист
Специалист
 
Мнения: 347
Регистриран на: 09 Сеп 2011, 16:33
Местоположение: София

Re: WIP: 46229 ROMPETROL

Мнениеот LDimitrov » 01 Яну 2018, 09:45

Честита нова година! Здраве и късмет преди всичко!

И последен отглас от миналата (ампулите на 30-и, другото някъде по-рано беше):

Започната е основата за поставката на модела. Парче релса, остатък от близо метър дългите Flex или както там беше точното име. Другото е разпенено PVC, съобразено с описаните по-долу глупости които ми ражда главата. Иначе мерих, рязах, лепих, запоявах, пръснах леко боя от един флакон, после залепих и релсата. Междувременно обаче, я бях почернил. Следва омазване на релси, траверси и скрепления според вижданията на автора. Недостатъчно към момента, ще продължа когато се баластира пътя и оформи цялата поставка.
Изображение
Изображение

Покрай идеята за „витринка” на модела, съвсем естествено дойде и друга: а защо не направя линията с възможност за свързване към управлението? Така, като му хрумне на някой, ще може да си свети, вдига/сваля пантографи и подсвирква колкото си иска (детска радост) или поне докато не спре тока. Дотук нищо сложно, две жици и готово, но витаеше и едно притеснително допускане. Ами ако, така както локомотива е закотвен с два болта, този някой пипне тягата? Не, че не му/им вярвам, хич даже, ама ако случайно бутне там, къде отива машината? Усетих, как се налага да изключвам двигателя от инсталацията, докато е „заболтен” звяра...

Принципно веригата е: релси – колела – адаптер – декодер – адаптер – LC филтър – двигател. Реших да се вмъкна на последното тире. И то да прекъсвам и двата полюса. В Radimex открих каквото ми трябваше, поне по габарит – двойна рид ампула, ø2,5х15 mm, или нещо такова. Нарекох я двойна, защото има по един нормално отворен и нормално затворен контакт. Нужен беше само последния вид, но нямаше подходящ размер. Нищо, с клещите махам крачето в повече и съм готов. Нататък ясно – оформяне на крачетата, залепяне една към друга, усъвършенстване на инсталацията и напасване към мястото за постоянно пребиваване.
Изображение

А мястото ясно къде е. След добавянето на баласт в резервоарите, сандъците за акумулаторите ми седяха някак празни. Е, вече не са и с приближаването на магнит към тях, изолирам двигателя (да, наистина цъка нещо вътре). Успях да го докарам по-стендов модела, нали? Затова и дописвам това тук. Сега, с тези предпазни мерки, мисля, ще успея даже да го застраховам.
Изображение

Надявам се замисленото да сработи правилно. Ако не се получи, ампулите лесно се махат... А аз побързах да вмъкна последното от миналата година (докато го помня).
LDimitrov
Специалист
Специалист
 
Мнения: 347
Регистриран на: 09 Сеп 2011, 16:33
Местоположение: София

Re: WIP: 46229 ROMPETROL

Мнениеот LDimitrov » 08 Яну 2018, 18:23

Кратка климатична справка: навън 10 градуса тези дни, аз – осцилирам. 37,7 вчера (започна от събота на смрачаване), днес сутринта няма (жив ли съм?), по обед вече напредвам с 38,5. Може би не трябваше да ходя до работата... Интересното е, че високата температура по не я усещам, в сравнение с по-ниската. Все тая, да продължавам с модела, предпочитам боледувайки да върша нещо, отколкото да лежа и чакам... какво?

А работа има отметната. Да видим сега: радвах се как просветват залепените мрежи (няма да има такива гледки повече), а на последната, модела е вече маскиран и готов за боя.
Изображение

Преди маскирането обаче, трябваше да се фугират улуците (леко маркирано с червена чертичка). На лявата още очакваме интервенция, средната е вече оформена, дясната е дори и боядисана. Фугата запушвах с онзи маджун, Milliput, от сивия модел. Това го мъчих първата седмица от тази година – по сектор, сектор и половина на занятие, че товари очите и нервите.
Изображение

Поглед към готовото след пръскане: синичко стои, но май малко по-тъмно. Ще се оправи, усещам го! На втори ред – със залепени лайсни, а долу някои все още очакват да си отидат по местата. Лекичко ги омазах с гримовете на Tamiya, да имат захабен вид.
Изображение
Леко отклонение: получи се нещо, което отбягвах, но явно няма как, или просто не съм се старал достатъчно. Лентите умишлено не съм ги гласил много-много да стоят прави. И по истинските машини също има такива явления, но дали на 46229 са изкривени точно по този начин и точно на тези места... тук вече сам се усетих как прекалявам (някои отдавна ми го говорят) и оставих нещата така. Това място го зарязвам да бъде събирателен образ на този тип локомотиви, нищо че съм се концентрирал върху определен номер. Та, принципно отбягвам събирателния образ, но вероятно, ще има още компромиси.

Да приключваме: лепих „тройките” по познатата технология - цианоакрилат и Poxipol. След което, оставащият канал запълних пак с Milliput, този път от жълтия. Не знам дали си въобразявам, обаче е по-мек и по-подходящ за това място. Да не съм голословен: единия ред са залепени, другите донякъде фиксирани и чакат. На средната всичко е приключило и въпреки че ме няма там, в този момент изглеждам много доволен (още една дивотия ми се махна от главата). А последното е сложено за да запълня мястото и основно защото ми харесва. Силует на фона на „зимното” небе, като тук вече се вижда и една доволна ръка.
Изображение
Съботата маскирах и боядисвах, неделя – лепене и китване, от леглото нямаше да успея, а и така е по-интересно боледуването.

Засега толкова от мен. Обещавам да продължа опитите да дишам, за да избутам успешно, каквото там остава за избутване. По модела имах предвид...
LDimitrov
Специалист
Специалист
 
Мнения: 347
Регистриран на: 09 Сеп 2011, 16:33
Местоположение: София

Re: WIP: 46229 ROMPETROL

Мнениеот LDimitrov » 25 Яну 2018, 11:00

Да се отбележа отново, този път основно с пантографи. Предполагам, ще пиша доста, че и заниманията бяха продължителни, но винаги може само да разгледате картинките.

Това изчекнато съоръжение, се състои от доста елементи, които трябваше да се съберат отделно и после да формират цялото нещо. Разделих условно задачата на две части - пружини и „закачалки‟ за пружините. Прилагам и схеми към снимките, че може да останат неясни обясненията. Да започна с:

1. Пружини: комплекта дреболии може да се изброи лесно. Кука, втулка, шайба и самата пружина. Е, имаше и помощни материали, но като му дойде времето...
- куките изработих от месингов тел. Взех го от приложеното в кутиите с тракове на Friulmodel. Тела ми хареса, че е твърд и проклет. За да станат еднакви куките, трябваше да се направи стенд за огъване. Не беше сложно – два кръгли метални 0,4 mm профила (сини на 143.1), на разстояние един диаметър на тела, набутани и залепени в предварително разпробити отвори в 2 mm месингова основа. Пропуснах да спомена – 0,3 mm диаметър на тела. После вече ясно как се действа, а колко се получиха еднакви... за мен са добре.
- втулките са месингови, диаметър около 1,25, височината я целих да е 0,6, а отвора 0,4 mm. Това последното е с цел да оставя някаква свобода на куката и в радиална посока.
- шайби от фотоец, 1х0,3 на 0,2 дебелина. Тук нищо сложно, режеш, чистиш и ползваш. Добре. че си ги направих преди време.
- пружините са тези от фабричните пантографи. Кофти момент беше наличието само на две от тях. Объркам ли нещо, издирването на същите такива ще бъде сложна задача, а тези бяха идеални. Разполагах с две дължини по, да кажем, 14,5 mm. Първоначално мислех новите да са по 5 mm. Спретнах си две пробни пружини за пластмасовия вариант на пантографа, проверих каквото трябваше и започнах с финалната версия. Дотук добре, само че при разваляне на пробните, взех че унищожих (разтегнах необратимо) леко единия край на едната. Това намали проектната дължина до около 4,5 mm, като по този начин се оказа възможно, от непипаната фабрична да извадя три дължини. Плюс двете пробни, се оказвах с общо 5. Малко се успокоих и успешно нарязах и оформих каквото ми беше нужно. Дори им подравних краищата – знаете как стоят на една страна навивките. Малко игра с шкурката и се получи нещо приличащо на показаното на 143.2. Ще стои леко по-напрегната цялата конструкция, но като я загледах после, ми се види прилична работа. (А и материал няма, така че...)
И последва сглобяване. На схемата е принципното положение (143.3): зеленото е куката, сивото и оранжево – втулка и шайба, съответно. Пружината е ясно кое е, а споменатите помощни материали са припой (червено) и тънък тел от многожилен проводник (жълто). Същия този тънкия, ползвах за фиксиране на шайбата, защото ми беше важно спазването на разстоянието белязано със светлосиньо. Хм, сега броя – 7 елемента на пружина, 9 ако се включи фиксажа и 11 с припоя... не, не, спирам! :D
Втулките са запоени към пружините, като на куката е осигурена възможност да се върти колкото си иска там. Хлабината в отвора, донякъде осигурява допълнителни степени на свобода. Почти ги изкопирах от истинския възел, ама е малко нагласено като за модела. По-проста система не можах да измисля, а ми се щеше да е (от чист мързел).
И илюстрация към горния текст - схема и снимки. На последната се вижда стенда за огъване, или не се вижда, зависи. То пък и той един стенд... но също се забелязват двата канала, които ползвах за да държа успоредно теловете за „закачалките‟ при запояване.
Изображение
Изображение
Изображение

Ползвайки визуалния преход, продължавам с:

2. Закачането на пружините. Пак се делим на две - страна пантограф и страна основа.
- откъм пантографа е лесно – от същия проклет тел, се огъват едни U форми, чиито завойчета после се подгъват малко на око. В основата на първото рамо на пантографа, се появиха проходни отвори и развръзката се вижда по снимките. Разстоянието е съобразено с вместването на надлъжната греда на основата, между двете пружини. Това е лесната страна.
Изображение

- откъм основата. Тела се поставя в каналите на вече споменатия „стенд‟, затиска се на място и запоявам перпендикулярно още едно парче от него (сн.145). Излишното се маха с пила и шкурка, огъвам където трябва и спирам дейността. Защото, връщайки се назад и гледайки снимка 115, става ясно къде трябва да отидат тези гънати телове. Само че, на мен не ми е ясно как точно ще отидат там. Технологията безспорно ще е запояване, обаче разсъждавам върху обездвижването на цялата конструкция по време на работа, плюс правилно и стабилно позициониране на „закачалките‟ преди запояване, плюс достъп до поне едно от двете места където трябва да капна припой. Мисля си нещо за гипс, ама (дано) не е свързано с леда навън...
Иначе си направих един шаблон и с него маркирах къде трябва да застанат кривите телове. По четири маркировки на място се падат – две челно и две отдолу – като всъщност, това са си леки прорези в материала. Отказвам да нося отговорност за качеството на снимките (толкова си мога).
Изображение

...оставам на пауза, като добавям едни други глезотии.

Набързо нагласих планките по секциите на покрива, даващи възможност за свалянето им (на секциите). Пак са предварително проектирани фотоецвани детайли, само оформих долната част като клин. Така по-лесно се поставят, стърчащото отдолу се подгъва и с малко цианоакрилат оттук-оттам, работата стана. Да не пропусна – не без баене.
Изображение

И стъпенките. Тук имаше допълнителната операция „огъване‟, другото е подобно на горното изпълнение. Личи чопленото от мен за захващане на табели и надписи, както и отворите за водата по челното стъкло. Е, за тръбите от инсталацията де.
Изображение

Нещата започват силно да клонят към боя. Всякакви финални оформления вече са незначителни (фина шкурка), а покривното оборудване при всички положения се добавя при готово всичко друго.

Та така, пак ще дойда, стига да си реша домашното.

P.S. Междувременно се появи заключителен материал в темата от съседния форум и теглим чертата там.
LDimitrov
Специалист
Специалист
 
Мнения: 347
Регистриран на: 09 Сеп 2011, 16:33
Местоположение: София

Re: WIP: 46229 ROMPETROL

Мнениеот LDimitrov » 29 Яну 2018, 17:31

...добре я теглих чертата, няма що! Неприятна работа, никакво удоволствие не ми достави, но поне изяснихме техническата страна. Напуснах аргументирано, преди да оцапаме темата с приказки на лична основа – нещо, колкото по-ненужно, толкова по-често срещано из форумите. (Толкова относно P.S.-a)

Да продължа с едно по-присърце занимание. Гледайки изработката на пружините, един приятел попита: „Добре де, това сега не е ли ненужна детайлизация?‟. Замислих се и - принципно е прав, но в случая се касае за „неизбежна механизация‟ (ама ги съчинявам и аз...). Иначе пантографите няма да работят правилно и красиво, а нали тук, в моделизма, гоним красотата и в живота? Поне доколкото позволяват уменията и мащаба.

Какво конкретно постигнах тези дни: направо ги размазах! (Някъде надолу има пояснения за ползвания израз.)

Петък вечер, усещането за предстоящите два дни свобода от служебни задължения и опити да откраднеш от тях време за занимания с моделите – позната картинка, а? Аз успях още вечерта да взема парче Depron и да му набуча основите за пантографите. Оставих ги на разстояние, което запълних с гипс. Отгоре също гипсирах всичко и се получи това което се надявах – обездвижих конструкцията, позиционирах правилно (според мен) „закачалките‟ и оставих достъп за запояването им. Следващите снимки показват нещо, за което не съм обещавал да изглежда красиво, но е илюстрация на уменията ми за работа с този материал. (Ако имате някой и друг квадрат за шпакловане, вече знаете към кого да се обърнете.)
И така: купчинките стегнал гипс и местата за първи припой. Как пък точно юбилейната снимка се падна да е това...
Изображение

Запоено, смъкнато от Depron-а и изчоплен подход към второто запояване, но все още не съм наплескал и блокирал вече готовото. Нямам такава снимка, а и не е нужна, просто повторение на предишната стъпка.
Изображение

Счупих гипса. Мръсна работа. Не, че не си изпълни задачата перфектно, но се радвам от напускането на строителната площадка. Извадените железа чистих няколко пъти, дано съм се справил (не се отнася за следващото изображение). Все пак, мисля, че е по-добре точно в сезона на гипса, той да е по моделите, отколкото по ръцете и краката.
Изображение

Относно позицията на присадените органи – да не ви впечатлява неуспоредността и разни кривини. Някои части се отстраняват, други се размиват в общата картинка. Аз нали се правя на пророк, че даже се и опитвам да нагаждам пророкуваното, ама направо се изненадах от резултатите. Тук става споменатото размазване, което не е точно моя заслуга. Кривото се вижда добре само в разглобено състояние на пантографа. Когато всичко се събере, се получава множество от линии, пресичащи се под най-различни ъгли и се губи точната преценка. Всичко това, след едно боядисване, ще изглежда почти като безгрешно. Или поне така се надявам. Междувременно, коригирах което можах в сегашното сурово състояние.
Изображение

Друго замислено отначало и на което му треперих досега – усилих връзката между „пантите‟ на първото рамо и опората на пантографа. Дали „рамо‟ е правилния термин не знам но, вярвам, се разбира за какво го ползвам. Та, огънах няколко месингови лентички и ги запоих поетапно по местата им. Десния е готов, левия чака, виждат се и лентите. Дали беше нужно? „Страх лозе пази‟ е в пълна сила, обаче да, трябваше си.
Изображение

Стигнах до задвижването. По-скоро, до вариантите за позициониране в спуснато и вдигнато положение. Разглеждам го като възможност за представяне на стендов модел в до четири различни „конфигурации‟. Нещо като свободно лагеруващ въздушен винт – може да си го нагласите както желаете. А самия процес на задвижване не ни интересува.
Относно работата: блокирах в свалено положение и маркирах през тръбичката мястото на бъдещия отвор. Освободих го и с 0,3 извъртях по един проходен, като мисля това да му е с грубите интервенции. Ползвах нишки от кевлар, или поне за такова го поръчвах през друг приятел преди време (по-трудно беше тогава с покупките). Разнищих снопа, реших че „тази‟ дебелина е добре и фиксирах краищата с цианоакрилат. После ясно – режеш, нижеш и лепиш.
Пак в свалено положение, взех мерките и направих нови „щанги‟(?), предаващи движение на второто рамо. Тези лъскавите телчета – карат го да се вдига и завърта по негов си начин. Старите се оказаха къси и не му позволяваха да се прибере пък докрай надолу.
Запуших тръбите с Milliput, китвах където реших и засега толкова.
Изображение

Следват изгледи от мястото на събитието. Има го във варианти „долу‟, „максимално разгъване‟ и предполагаемото „работно положение‟.
Изображение
Изображение
Изображение

Трябва да сверя как изглежда истинското съоръжение в състояние горе/долу, докъде ние ще го оставим да се вдига, както и взаимното положение на рамената, ъглите между тях и покрива... Тогава, за справка колко съм успял да го наподобя, ще сложа и снимки от реалния свят.
Давам нататък, най-важното е, че механизма се получи, другото са настройки, но щом е механика не се притеснявам – на мен електрониката ми е проблемна (пак съчинения).

И понеже не става много ясно от снимките, добавям чисто схематичния вид на целия замисъл. Отгоре – надолу с различни цветове: пантограф, основа на пантографа, тръбичката с нишката. Вдясно остана новото запоено (лилаво), а червените петна, с голяма вероятност, са разположението на припоя. Сиво – покрив. Накрая на тръбичката има детайл, който предстои да направя. Идеята е да не прережа нишката при движение в завоя. И последното лилаво е задвижването от сервото. Горе/долу за него е дясно/ляво, а за нас – вдигнат/спуснат.
Изображение

Сега се спасявам и ви оставям на мира. Което не ви гарантира, че няма пак да досаждам някой друг път.
LDimitrov
Специалист
Специалист
 
Мнения: 347
Регистриран на: 09 Сеп 2011, 16:33
Местоположение: София

Re: WIP: 46229 ROMPETROL

Мнениеот LDimitrov » 12 Фев 2018, 13:47

Да, никой не е застрахован – пак съм тук. Ама за малко и с финални щрихи по пантографите (поне откъм конструкция).

Три задачи си бях набелязал – две козметични и една функционална. В крайна сметка се получи допълнително размазване, в смисъл, добавих още криви линии към съществуващите и окото все повече се затруднява да намери несъвършенство. А пък аз изглеждам все по-можещ... но да карам поред - ето обещаното истинско съоръжение. Надявам се да съм пресъздал по-характерните черти, основните от които, виждам така: каретка – успешно имитирана; подвижни рамена – ползвани готовите; основа – чисто нова, може би от по-дебел профил; изолатори – достатъчно подобни; пружини – да, неповторими! (и то разположени под ъгъл); както и изработване местата за закачането им. Към дреболиите спадат: щангите за второто рамо – получиха се, даже и работят; системата за поддържане успоредността на каретката спрямо контактна мрежа – ползвана фабричната такава.
Изображение

Тук е мястото на едната козметика – онези чупки в левия край, всъщност са част от тази система, но не ми се преправяше да е работеща, затова просто добавих по два огънати тела. Първоначално опитах с месинг и после се сетих, че за тази мекица имам точния заместител: 0,3 mm стоманен тел от Aber. Огънах, запоих и това е! Стана от две части системата, обаче това е компромиса с ползването на заводски елементи (да, с различна конфигурация от истинските са).
Изображение

Относно споменатото миналия път осмисляне на външния вид (геометрия, взаимно разположение): исках в сгънато положение рамената да са успоредни, с идеята да заемат по-малко място или поне по-красиво да стоят. Нещата не бяха такива, горното рамо слизаше по-ниско откъм каретката. Понеже на истинския има едни ограничители за същата работа, това ми дойде като по поръчка. Почудих се малко, запоих, срязах и огънах по два тела. Съвпаднаха с краищата на усилващите „планки‟ и сега възела има завършен вид. Мисля да стана достатъчно добре и приключвам функционалната задача.
Изображение

И третата – под каретката, надлъжно на нея и напречно на пътя, има едно „желязо‟, оформящо условния триъгълник на горното рамо. На модела такова нещо няма. Обаче има две стърчишки, на които се нанизва и лагерува каретката. Е, след малко размишления, намалих диаметъра от двете страни и просто им нанизах парче от игла за спринцовка. И повече не пипам (зелените стрелки).
Изображение

Май стана, а? И не само това стана – новите „железа‟ опират в лагеруването на първото рамо към основата, и до ограничителите остават някакви малки десети разстояние. Ще ги запълня, няма как, стоят като недовършени, а пък аз си имам разни дебелини полистирол.

Обаче ми хрумна друго: на истинските пантографи, долното рамо стои под ъгъл спрямо покрива. Без да опитвам да го имитирам, си ревизирах идеята за успоредност и ще направя тези на модела така. Причината е много елементарна, но не се усетих по-рано, а тя идва в точния момент - при прибиране докрай, не съм сигурен какъв е опъна върху нишката. Така, с оставяне на някакво видимо разстояние, ще знам че сервото е изчерпало хода, спряло е и не товари ненужно нишката. Хайде да добавя приблизителния завършен вид:
Изображение

...и спирам да пиша, както и да издевателствам над полуфабриката. Само ще го замъкна до срещата на хижата тази седмица. Предполагам ще му е последно пътуване преди завършване, то и без това основно боядисване остана (детайлизацията отделно).

P.S. Почти точно наобратно съм разказвал за работата – по началните снимки се виждат готовите изпълнения описани след това.
LDimitrov
Специалист
Специалист
 
Мнения: 347
Регистриран на: 09 Сеп 2011, 16:33
Местоположение: София

Re: WIP: 46229 ROMPETROL

Мнениеот LDimitrov » 07 Мар 2018, 15:03

Отидохме и се върнахме без поражения. Имам предвид модела и споменатата хижа – студ, пушек, скара и веселба. Това беше, но обърнахме сериозно внимание само на последните две.

Откъсвам се с нежелание от масовите прояви и финиширам с глезенето на пантографите. Полистирола се ползва както бе предвиден – квадрати, залепени върху металните ограничители. Ще имитирам гумите намиращи се там, като с една боя ще изглежда направо ново. Междувременно почерних основата и направих възлите за „лагеруване‟ на нишката.
Изображение

После какво – един вид маскиране, грунд и чакане. (По едно време свалих пружините, които трябваше да се бележат коя откъде и в каква посока е била. Не щях го, ама... технология.)
Изображение

Червена боя по основата, черно на гумите, и пак червена само по челата на пружините. Засега ще ги оставя така, въпреки че и те трябвало да са солидарни с партийния цвят. След изсъхване, продължих нагоре, обаче с четка и разредена боя - не ми трябваше да покрива, просто да докарам всичко в по-еднакъв тон. Графита излъгах само с почерняне, а роговете надолу са алуминиева боя. В общи линии, относно цветовата схема, спазих указанията на обикновено надежден източник (най-надежден преди да сме започнали опразване на масата). Ще видим за пружините...
Изображение

За финал един небрежен мат лак. Да не свети много, че по се забелязват дефектите в изработката.
Изображение

И толкова по тази глава от книгата. Следващият път когато им обърна внимание, ще са монтирани по места и, надявам се, работещи. Поне сега ги раздвижих от боята.
LDimitrov
Специалист
Специалист
 
Мнения: 347
Регистриран на: 09 Сеп 2011, 16:33
Местоположение: София

Re: WIP: 46229 ROMPETROL

Мнениеот LDimitrov » 13 Мар 2018, 09:25

Да, ама не – ще си обърнем внимание непредвидено! Първото излишно нещо за това включване: ровейки из архивите, попаднах на една снимка от мой си walkaround. Видя ми се интересна и от чисто любопитство направих още една. Резултатите:
Изображение

И другата радостна и ненужна тук новина (при такова хубаво време тези дни, все ще ми се размине отклонението) – пристигна играчката за качване на „музика‟ по декодера. Преквалифицирам се в композитор и отварям звукозаписно студио. Не че имат връзка двете неща...
Изображение

Да се върна на релсите. От пантографски височини, слизам до низините на талигите. Защо е този скок в налягането? Странно, но ми се боядисваше. Много рядко усещане за мен и понеже друго готово няма по машината, реших ходовата част да омажа. Така си мислех тогава, обаче поради споменатото ровене из стари снимки, следвано от сравняване с модела, отложих боята. Получи се като с покрива: започваш с едни повърхностни намерения и после потъваш в разликите... но не можеше да се остави така.
Наложи се премахване на разни въжета, кабели, демпфери и стъпенки, както и прилично оформяне на местата на ампутация. Маркирах някои промени с разноцветни стрелки, като за по-лесно сравнение нарочно съм обърнал талигите в една посока. Малко по диагонал идват нещата, но те принципно са си така. Зелено - корекция на стъпенки; червено - демпфери; жълто – датчиците на системата INDUSI; като има и неоцветена, но забележима, ликвидация на кабелаж. Възстановявах и пресъздавах рязаното като допълнително кълцах там, после едно финално козметично минаване с лепилото на Tamiya - Extra Thin, позаглади обработваните повърхности.
Изображение
Изображение

И продължих с разни пластмасови, да кажем, кубчета и 0,3 проводник от някаква бобина. Имитирах по снимки разните кутии с всичко влизащо и излизащо от тях. Толкова дупчене скоро не е имало, но се справих някак. Представям общ вид, тъй като, предстои добавяне на демпферите и боядисване. Тогава по-подробно ще покажа. Може и нещо истинско да сложа за сравнение, но няма да е на всичко, понеже част от интересуващото ни, е разхвърляно по различни снимки.
Изображение

От „демонтираните‟ INDUSI останаха планки, които оформих и дупчих където трябваше – все пак, ако някой реши да го кара в Румъния, трябва да има къде да го закачи отново. Там без това и крачка не можеш да направиш сам.
Изображение

Рапорт даден! Плановете са за довършване през седмицата и боя следващите събота-неделя. Дано се получи – старая се.
LDimitrov
Специалист
Специалист
 
Мнения: 347
Регистриран на: 09 Сеп 2011, 16:33
Местоположение: София

Re: WIP: 46229 ROMPETROL

Мнениеот LDimitrov » 20 Мар 2018, 13:29

Не се получи! Е, да кажем почти. Захванах се с реставрации на унищоженото от мен по-рано. На практика трябваше да заменя изрязаните демпфери. Простата част (1/4) от работата са две тръби месинг и телескопична „сглобка‟. На голямата малко увеличих вътрешния диаметър – колкото да влезе другата. Събрани в илюстрацията: голямата готова за рязане по размер; останалите три чакат следващата операция; сглобени двете части и те чакащи рязане; готови и четирите, заедно с горния крепеж. (Номерата на челюстите случайно са се паднали така)
Изображение

Дойде сложната работа (2/4) – поставяне по места в правилното им положение. Оформих планките на които „стоят‟ и добавих в тях по един отвор за фиксиране. Обърнах се към архивния си walkaroud и започна зяпане и сверяване. Принципно не са строго вертикални от която и посока да се гледат, та реших да ги сложа почти както ми падне – в крайна сметка, така са застанали като е спрял локомотива. След като сам се съгласих с този си аргумент, залепих, вече мога да кажа успешно, тези елементи на място и пак погледнах справочния материал. Изображение
Изображение

Нали се бях концентрирал кой от четирите демпфера къде е и как стои, та съм проспал нещо много важно. Така, като се отдръпнеш по-далеч от картината, започват да се виждат и други неща. Всъщност те реално са осем, ама на модела са спестени половината. Причините са „игрушечни‟, както казват финландците – при влизане в криви, тези елементи ще опират в заварените към рамата конзоли, държащи ленкерите от воденето на... спирам тук. Онези висящите работи на рамата, ще пречат на въртящите се от талигата. Ей това е! И машината не просто няма да се вписва в кривите, а при подходяща скорост, зрелищно ще се „изписва‟ от тях. Какво да се прави, радиуса на готовите криви просто не е в мащаб. Няма да стигне мястото в хола иначе, но това разминаване е решено отдавна, на друго ниво, и не мога да му влияя. Отваря ми допълнително работа обаче и така стигам до третата задача – по-сложната (3/4).

Извъртях още една месингова четворка и огледах местата за монтаж. Естествено на рамата, за друго не се сещам. Технологията е: отвор; оформям го като канал по половината му дължина; залепвам парче пружинен тел и после добавям демпфера. Така се получава прилично – при завъртане, присадения детайл се избутва навън и остава между конзолата и капачката на буксовия лагер. Като се отдръпне талигата в предишното положение, пружината прави същото. За съжаление това важи само за две от четирите нови „висулки‟.
Изображение

Толкова е измисленото до момента, като трябва да добавя някоя декорация да замазва гледката. За домашно ми остана още по-сложната задача (4/4), свързана с липсата на място за изнасяне на последните две – там вече има добавени от мен „разклонителни‟ кутии. Ако не успея, поне модела ще има с два демпфера повече т.е., доближавам се повече до истината. Пак е нещо положително.

А смотаното време тези дни хич не ми беше в помощ...
LDimitrov
Специалист
Специалист
 
Мнения: 347
Регистриран на: 09 Сеп 2011, 16:33
Местоположение: София

Re: WIP: 46229 ROMPETROL

Мнениеот LDimitrov » 26 Мар 2018, 12:37

Лошо, лошо... без домашно съм. Обзел ме е мързел и тъпота, затова нито съм правил, нито мислил нещо по последната задача. Отплеснах се по декорации и ето какво натворих.
Гледайте жълтата тръбна конструкция/ръкохватка, стъпенките на ниво кабинен под, прожекторите и огледалото – това е темата на днешното упражнение.
Изображение

Над стъпенките на челната греда, които присаждах преди време, е следващата стъпка нагоре. По същество пак са стъпенки - едни такива изпъкващи сегменти по ъглите на машината. На снимка 149, моделните се виждат идеално, както и двата отвора точно над тях. Прегледа на горния референтен материал ми подсказа какво трябва да се промени. Отворите запуших, защото не им е там мястото - видно е че „ръкохватката‟ се закрепва в долния си край не към челната стена, както е на модела. А стъпенките стояха недостоверно гладки, при положение че отгоре е рифелова повърхност която, за съжаление, не личи добре на илюстрацията. Промяната започна с изправяне краищата на фабричните „ръкохватки‟, последвано от мерене, пробиване на отвори и проби, проби... Естествено първия отвор не стана като хората, но всяка грешка е незначителна тук – все пак ще има какво да я скрие. Изчистих и напасвах парчетата рифелова ламарина и ги залепих по места. Обърнах машината и през вече наличните отвори, направих такива и в метала. И толкова, следва баене. Добавям и по-читав изглед на готовото, ама пак си е на полуфокус (сигурно няма такава дума). Видима е грешката която допуснах преди време, за съжаление вече непоправима поради липса на желание.
Изображение
Изображение

За прожекторите има още по-малко да се пише – изчистване на гривните и напасване по места. Пила и шкурка според нуждите, като трябваше да оформям и прожекторната „кутия‟ зад тях. Но това е козметика... На приведения пример, десния прожектор е по-ниско от левия. Това е поправено по-късно, но вече не ми се снимаше. Редно беше и още една проба да се направи и я отразих на 182. Все още е сурово и пак не изглежда зле.
Изображение
Изображение

Нахвърлях за снимка заготовките за огледалата – лице/гръб. Всичко е ясно, състоят се от две части, към които после се запоява 0,3 mm стоманен тел от Aber. Според мен се получиха доста по-добре от фабричните. Което не е учудващо, както не е и критика към производителя, а нещо напълно естествено, при положение че са си съвсем различни поначало. Снимки от процеса на запояване няма – ръцете ми бяха недостатъчен брой само за това, какво остава за фотоапарат.
Изображение

И приключвам с направеното почти лежешком и без грам мисъл. Вероятно пак ще пиша, само да ме озари вдъхновение някакво. Каквото и да е от горните, само да е в положителна посока.
LDimitrov
Специалист
Специалист
 
Мнения: 347
Регистриран на: 09 Сеп 2011, 16:33
Местоположение: София

Re: WIP: 46229 ROMPETROL

Мнениеот LDimitrov » 30 Мар 2018, 09:34

Леко продължение с огледала – все пак трябва да се монтират някак на машината. Постигнах го чрез месингова тръбичка, с вътрешен диаметър напасван по стойките за огледалата. Запоих я към парче мед (нещо такова) и изчистих спойките (на снимката не съм). После обичайното напасване, фиксиране, лепене... Реших сега да ги сложа, че ще има замазване около тях, а ако ги монтирам след боядисване, ще стане голямо мазало там и не мога да докарам чиста сглобка.
Пропуснах голямата промяна – преместих назад отвора за монтаж на десните огледала по посока на движение. На този локомотив, там просто си е така. Както са сега на снимката, имат възможност да се завъртат насам-натам, обаче не вярвам да ги оставя така...
Изображение

Има за преустройство две-три нещица, малко шкурка и напасване на прикачен инвентар, но като цяло, изглежда е готов за боя. Вероятно през почивните дни ще го довърша, ама когато стане - аз не бързам. (Готин локомотив се получава – отваряш една врата и си в другата кабина!)
LDimitrov
Специалист
Специалист
 
Мнения: 347
Регистриран на: 09 Сеп 2011, 16:33
Местоположение: София

Re: WIP: 46229 ROMPETROL

Мнениеот LDimitrov » 05 Апр 2018, 18:21

Вероятно, но по-скоро не. Тя не стана както си я мисля, вместо да го довърша, щях да се довърша. Пак някакви болестни състояния (без да ги описвам). Ползвах времето да надраскам оставащите задачи на едно листче, основно за мое удоволствие – за да ги драскам после. Ще спомена само някои: добавяне „планки‟ за цилиндрите на пантографите (с предварителна корекция на основата); фугиране :wink: около огледала и прожектори; да се оправя някак с двата останали демпфера и изработка на финални детайли в кабината. Към момента всичко е задраскано, без предпоследното. Нещо не ми се занимава хич с него и след ликвидация на останалото в списъка, се съсредоточих над последното, а именно – щорите. Там, над челните прозорци и десния страничен, има едни такива ролки с плат, които се развиват надолу по метални направляващи. (По снимки 45 и 47 се провижда нещо)

Първоначалния вариант беше с пластмасов профил и телчета забучени в него. Кусури: теловете не се лепят надеждно и са със собствено мнение по много въпроси, а профила се оказа по-дебел отколкото пише на опаковката. Ориентирах се към месингови тръбички 0,5 или 0,6 mm. Тук пак вилица (май е термин от шаха): 0,6 е дебело като пластмасата, обаче тела минава свободно през него, а при 0,5 е обратното - подходящ диаметър, но вътрешния отвор... не влява. Реших да го разширявам и на цена два часа, едно счупено свредло 0,3 и похабени няколко сантиметра от тези месинги, по едно време се усетих, че имам някъде медицински игли. Знам даже точно къде, ама защо чак сега ти дойде този акъл, българино? :bduh:

Започнах начисто: тел неръждаем 0,2 mm, игла медицинска 0,5. Можеше и 0,4, но стои прекалено тънка вече. И при двата размера няма проблем с проходимостта на отвора. Нататък ясно – рязане на подходящи парчета, нанизване на тела и кривене според случая. Предварително матирах иглите с шкурка и се получи каквото се получи (в средата е пластмасовата проба). После боя, комбинирана от две различни.
Изображение

За фиксиране на място и преди горните приключения, направих отвори където прецених че трябва да са. Наложи се изработката на приспособление за постигането на тази цел. Хич не ми се занимаваше, но има такива моменти, когато трябва – трябва. Парче литник, загладено с пилата, скосено в единия край и с глух отвор пак там. Опашката на свредлото я оформих като длето, но двустранно, и си се законтря прилично. Може да работи самостоятелно, може и да се захване в нечии челюсти. Аз ползвах и двата варианта, такива бяха условията (основно бърках през прозорците). Полезна вещ се оказа, осигури достъп до доста кофти места, мисля да си я запазя.
Изображение

В списъка вече е ясно само какво имам. Ще видя как да ги отложа още, но няма да е безкрай това – обеднях откъм идеи, та остава да се довършат досегашните.
LDimitrov
Специалист
Специалист
 
Мнения: 347
Регистриран на: 09 Сеп 2011, 16:33
Местоположение: София

Re: WIP: 46229 ROMPETROL

Мнениеот LDimitrov » 20 Апр 2018, 12:54

Ей така, шепнешком, дописвам – нещата си се движат кротко и спокойно. Основно се занимавах със сглобяване и разглобяване на модела. Нямам идея колко пъти, но беше повече от задължително. Обаче вече всичко си идва по местата без да закача никъде, все едно си е за там правено. На два пъти даже не се сещам да включа конектора към горната инсталация и той вземе че застане някъде накриво, а пък аз си се чудя това нещо защо не се сглобява. Загубена работа, а не смея и да натисна като хората (но сигурно щеше да стане... веднъж).
Да продължа по темата:
- от предишните заигравки приключих със задача 4/4. То имало място точно колкото да се вмъкнат последните два демпфера. Още при първото успешно сглобяване се видя, като единствения кусур е разположението – трябва да е почти плътно до планката. Съгласих се, какво да се прави.
- коригирах някои от прикачените дреболии по талигата. Кое опира, кое не изглежда добре, въпреки, че копира правилно истинското. Компромиси, няма как.
- най-после боядисах талигите и онази плочка с резервоарите. Цвета беше неуточнен (нали там си е все мръсно), обаче си прегледах снимките от февруари 2007-а – почти ново(пре)родена машина – та се изясни картинката. Предстои да „изпъкна‟ малко добавеното от мен и после запечатвам. Ще се опитам да прокарам и идеята за леко експлоатационен изглед, а после ще тълкуваме какво значи „леко‟. Аз да приложа първо освинващата смес...
- сложих надписи на сандъците с акумулаторите. Само два от три налични. Интересен факт: новите батерии били по-малки по габарит и се побирали в два, а не в три шкафа. Затова и означенията са само две, обаче машината пак си вози ненужно още един обем въздух.
Декалния лист е на Micromark, помощната химия - на Agama, а технологията е като при вмъкнатия тук локомотив на БЖК. Много добре си взаимодействат споменатите материали, аз ползвах само Adhesol и Tensol и пак се получи. Hyperspol-a пък, едва ли не, втечнява прозрачния филм (пробвах отделно). На снимката съм на етап „покрит с лак на Alclad II‟, остава леко шлайване да ликвидирам стъпалцето и после тънък сатен.
- мазах също и по машината – черно и синьо. То последното не е много точно, обаче е приближаване към истината. После ще покрие по-лесно в тези неудобни места.
Изображение

Открих си информационен пропуск: ползваната боя е алкидна Humbrol, гланц.
И така, като цяло се занимавах основно с наместване, прогонване, прострелване и т.н., на сглобки и възли. Време много, свършена работа – видимо не чак толкова. Усещам как и занапред ще е така, просто технологиите го налагат.
LDimitrov
Специалист
Специалист
 
Мнения: 347
Регистриран на: 09 Сеп 2011, 16:33
Местоположение: София

Предишна

Назад към Ревю на собствени модели / Model reviews

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта