Ревю на модели

Heinkel He 177A-5 Greif - Летящия ковчег MPM в мащаб 1/48 от Любомир Николов (Milowitz)

Описание:

Начало на разработка на проекта, технически данни, развитие.

Лятото на 1936 година. Проектантското бюро на Heinkel Flugzeugwerke получава техническите спецификации за създаването на основен бомбардировач за далечни разстояния на Luftwaffe. В конкурса на Reichsluftfahrtministerium (RLM), участват още конструкторските бюра на Dornier Werke GmbH и Junkers. Основните изисквания към проектантските бюра са, самолета да може да носи 1000 кг. бомбен товар на 5000 км. разстояние при скорост над 500 км/ч. на височина над 6000 м. Заданията са твърде революционни за тези години, особено скоростта от над 500 км/ч. за тежък бомбардировач. Dornier и Junkers участват с вече готовите прототипи Do 19 и Ju 89. Това което различава Heinkel от другите участници в конкурса е, че той започва работа върху изцяло нов самолет. Работния проект е озаглавен Project 1041 Bomber A.

През същата година, както и следващата 1937 г. стават някои промени във Висшето командване на Luftwaffe. В авиационна катастрофа загива началник щаба на RLM Walter Wever. Човекът на когото е идеята за четири моторните тежки стратегически бомбардировачи. На негово място идват Ernst Udet и Hans Jeschonnek. В Райх министерството, вече започва да битува идеята за Blitzkrieg. За тях е важно да се удря врага бързо и на бойното поле със сравнително евтини самолети, а не да се извършват бомбардировъчни рейдове, дълбоко в тила на противника с цел унищожаването на промишлеността и деморализиране на населението. На Hermann Georing са му необходими тактически, двумоторни, средни бомбардировачи с възможност за бомбардиране при пикиране. При анализите се констатира факта, че при хоризонтално бомбардиране, разсейките са твърде големи и неприемливи, докато при бомбардиране в пикиране неточността се е свеждала до нула. Причината за неефективното хоризонтално бомбардиране е в липсата на надежден прицел. Проектите на Dornier и Junkers, съответно четири моторните Do 19 и Ju 89 “Ural bomber” са анулирани, като неперспективни. В последствие, това си оказва влияние при битката за Великобритания, когато Luftwaffe изпитва остра нужда от тежки бомбардировачи, но шансовете и ползите са пропуснати. Германия започва да търпи обрат във войната, време и ресурси за създаването на нови стратегически бомбардировачи вече няма.

Това което „спасява”проекта на Heinkel се оказва сдвоените двигатели в две мото гондоли и възможността да пикира… поне по документи. Влияние за продължаване работата по Project 1041, оказва и близостта на професор Heinkel до висшите политически среди в Германия. През лятото на 1937 година е издадена заповед от RLM за изграждането на пълен макет на Project 1041. През есента на същата година излиза нова заповед за изграждане на първи летящ прототип с вече официален номер 8-177. Наложени са и нови по-високи изисквания към самолета. Скоростта е завишена на 550 км/ч, оперативната дистанция на 5500 км, възможност за пикиране, както и някои изменения по структурата на тялото с цел заздравяване на конструкцията. Със всичко това се заема главния конструктор на компанията Siegfried Gunter, който е добре подготвен за новите предизвикателства и с готови конструктивни решения.

Избор на двигатели.

За да се постигнат зададените параметри е било необходимо поставянето на двигатели с мощност около 2000 к.с. всеки. Нещо което е било невъзможно. Все още не е имало наличен такъв мощен двигател. Siegfried Gunter прибягва към нещо ново и запазва първоначалната схема на планера. Използването на сдвоени двигатели във всяка мото гондола. Двигателите са на фирмата Daimler Benz DB 606A. Всяка двойка двигатели, сумарно е имала мощност от 2600 к.с.

Тази мощност на двигателите и тяхната схема на монтиране в две мото гондоли превръща самолета в мощен бомбардировач с висока крайцерска скорост, добра маневреност, ниско челно съпротивление и устойчивост при пикиране.

Крилата.

Това което е уникално при този пикиращ бомбардировач са и крилата. За да се „вкара” в пикиране самолета е необходимо да се направят някои промени в основната структура на същите. Конструкторите поставят разтегателни клапи тип Fowler. Долните части на клапите са хидравлично разтегателни назад, горните части са неподвижни и са неизменна част от крилото.

През тях се е извършвало и охлаждането на двигателите в режим на пикиране. Клапите са по цялата дължина на крилото и завършват при елероните. При първите серийни машини се наблюдават големи деформации по крилата, които се появяват още след двадесетия полет. При версиите А-5 (каквато модификация представения модел), крилата са усилени допълнително и този проблем е отстранен.

Естествено е когато един планер е пълен с изобретения и нововъведения да се появят и много проблеми. Проблеми които са съпътствали целия боен път на този уникален самолет-бомбардировач. Двигателите бързо са прегрявали, поради лошо охлаждане или от проблеми с компоненти, част от системата за охлаждане. Бърза деформация на крилата и самото тяло.

Проблеми които се превръщат и в негов кръстник. ”Имперската запалка на Райха”, ”Летящия ковчег” и т.н. Всички тези „болести” на Не-177 са отстранени при наследника му Не-277. Монтирани са четири двигателя в самостоятелни мото гондоли, поставя се нов осъвременен прицел с висока точност за хоризонтално бомбардиране и още ред други доработки. Но така или иначе, този перспективен самолет-бомбардировач попада в капана на недалновидните глави от RLM. Когато стигат до правилното решение… войната е вече към своя край.

Разбира се читателя не трябва веднага да прави своите негативни изводи. Две години са били необходими на конструкторите да отстранят всички слабости по Не-177 и да създадат Не-277. В края на този период, в условията на война, недостиг на ресурси и преимущество на „Изтребителната програма„ на RLM, се създава самолет за когото английски летци изпитатели, казват за него след края на войната, че по нищо не отстъпва на американския В-29 Superfortres. Самолет за когото също са били необходими приблизително две години, за да се превърне в емблема за бомбардировъчната авиация в наши дни.

Спирам с техническата справка и предлагам да обърна внимание на моите проблеми по създаването на умален макет на Не-177 А-5. Труден път, който по всичко прилича на пътя извървян от конструкторите на Heinkel по създаването и усъвършенстването на Не-177.

Прелюдия към битка-предпоставка и мотивация за моделизъм.

Зимата на 1944 година. Летище Toulouse-Blagnac (Франция). Бяха изминали няколко дена от както II-ра Група на Ескадрила 100 беше пребазирала самолетите си от Германия. Отново попадаше под командването на II –ра Въздушна дивизия. За капитан Хайнц-Емил Мидерман, това значеше само едно. Започват отново безумните опити за бомбардировки на Лондон, а на командването и трябват опитни пилоти. Да безумни, защото загубите бяха недопустимо високи, а целите които се преследват - съмнителни и безполезни. Дори англичаните, надменно и подигравателно наричаха мисиите „Малката битка за Великобритания”. От два дена се провеждаха брифинги. Екипажите и наземния персонал бяха запознати с плановете за поредните мисии. Привидно хаотичната суетня около самолетите беше преминала. Всичко беше готово.

Слънцето залязваше и нощта се спускаше страховито. Беше една от онези хладовити, но в никакъв случай и мразовита януарска нощ. Ужасът на бойното поле беше на хиляди километри от нас. Врага не си правеше труда да отдели част от въздушния флот насочен към Германия, за да ни сплаши. Дори от време на време се намираше по някое шише френски коняк. От къде ли го намираха момчетата? Ако някой войник от фронта ни гледаше, щеше да ни завиди. Да, но аз бях притеснен, много притеснен. Пушейки цигара, гледах към привидно утихналите в нощна дрямка бараки. От ляво бяха моите момчета (6./KG100). Oт дясно в бараките се бяха настанили летците и техниците от 8-мо ято на ескадрила 100. Дори им завиждах леко, като гледах строените до полосата техни Do-217 E. Не толкова модерни и мощни самолети, но сигурни. Не като нашите запалки, за които ни уверяваха, че след подмяната на старите двигатели с нови, които били по-мощни и по-сигурни, проблемите щели да изчезнат. За съжаление, колко са добри тези двигатели ще разберем скоро в небето над Ламанш, много скоро, може би още тази вечер…

Моделиране:

Подготовка за сглобяване.

Зимата на 2009 година. Приблизително 65 години след тези събития, вдъхновен от визията, техническите нововъведения и печалната слава на този бомбардировач, реших да направя негов умален модел. Моят избор падна върху модела на МРМ в мащаб 1/48 с каталожен номер 48058 Heinkel He 177A-5 Greif. Матрицата е тип Short Run. Въпреки това по детайлите не се забелязват съществени всмукнати, мустаци и заличена разшивка. След направен оглед на платките с детайлите, бързо се установява, че фанара е тип „оранжерия”, а интериора е беден и грубоват.

Някои малки детайли по екстериора, също са грубовати и неточни. Колесните шахти се нуждаеха отчайващо от допълнителна детайлизация. Колесниците бяха от няколко детайла и беше съмнително дали ще издържат тежестта на готовия модел. След кратка справка в интернет, прибягнах до закупуването на няколко допълнителни сета към модела. От фирмата Eduard се снабдих с фотоецван сет за интериора в пилотската кабина, оръдейните кули и за кабината на опашния стрелец. В сетовете има опция да се направи отворена платформата за влизане на екипажа в самолета, както и Express Mask за облепване на всички стъклени детайли и колелата след боядисване. Отново от Eduard закупих фотоецван сет за екстериора, който включва радиаторите на двигателите, оръдейни дула, мерници, антени и още един куп малки подробности. За решаването на проблема с колесните шахти ми помогна фирмата СМК. От нея закупих смолен комплект, който включва колесните шахти, основните стойки на колесниците, капаците на шахтите (много фини, подробни и с нитове), както и самите колелета, на които е имитирано раздуването на гумата от тежестта на планера. За съжаление проблема с колесниците не успях да реша. Никой не правеше метални колесници за този модел самолет. След преглеждането на някои архивни снимки в мен се зароди идеята да направя клапите на крилата отворени. Опция за която фирмата производител не беше помислила. Прибягнах до направата на собствен фотоецван афтърмаркет на необходимите детайли. Реализацията на проекта и изрботката възложих на NHDetail.

Тук е мястото да кажа и няколко думи за декалите. Много подробни, пълен набор технически надписи и опцията за направата на две машини. Визията и качеството им ме отказаха от идеята да закупя други от чешката фирма OWL. Снабдих се със стандартно лепило за пластмаса от тези с игла, каноколит гел на фирмата Loctite, а така също и течен каноколит, родно производство. Естествено, на къде без моделен кит. Избрах такъв на Tamiya. След като се заредих с модел, афтермаркет и консумативи… пристъпих към битка.

Сглобяване.

Първото нещо с което се захванах, беше кабината на пилотите. По същество, това е най-трудоемкия процес, включващ сглобяване, боядисване, поставянето на голям брой ецвани детайли, тониране и напасване към тялото на самолета. Слепих основните пластмасови детайли на кабината, като под, вертикални стени, прегради и кресла. След това с помощта на аерограф, боядисах с RLM 02 (интериорно сиво) на фирмата Lifecolor. След положената акрилна основа, пристъпих към поставянето на ецваните елементи, предназначени за интериора на кабината. За лепило използвах каноколит гел на Loctite. Избрах гел, защото не се разтича, процеса на нанасяне е контролируем, а при поставянето на металния детайл има време за неговото правилно поставяне, наместване и направата на някои малки корекции. Фотоецваните сетове или т.н. „афтърмаркет” в последните години се превърна в един незаменим помощник на моделиста в постигането на реалистична визия на всеки един модел, независимо танк, самолет, кораб или автомобил е той. В нашия случай, кабината се сдоби с нови прибори, часовници, радиостанции, ръчки, колани и още много други детайли. Тук трябва да вметна, че ецвания сет от Eduard за интериора се предлага предварително боядисан. Това много улесни моята работа и веднага след неговото залепване към пластмасовата основа, пристъпих към тонирането. За тонирането на интериора в кабината използвах син филтър на фирмата MIG.

С метален молив подчертах някои места, които в действителност са подложени на износване. В кабината изобилства от различни по вид, предназначение и големина „часовници”. В тяхното присъствие и голям брой се крие и магията от визията им по интериора. За да засиля тяхната визия и да им предам „стъклен” ефект, капнах във всеки един тубус по една капчица Future (препарат за домакински под на акрилна основа). С това приключих работата по интериора на кабината на пилотите. С UHU Tac прилепих интериора, първо към едната черупка на самолета , а после към другата, за да го напасна и подготвя за окончателно залепване. По същия начин постъпих и с интериора на оръдейните кули, както и този на опашния стрелец. След като всичко се напасна на „сухо”, пристъпих към слепване на отделните модули към едната черупка и впоследствие затворих и залепих цялото тяло. Използвах лепило за пластмаса и хартиено тиксо на Tamiya за пристягане на двете половини на тялото на модела. След залепването на тялото, пристъпих към китване на шевовете с кит на Tamiya. За съжаление, бяха останали дълбоки цепки, а така също се откроиха и много неравности. Внимателно облепих с хартиено тиксо зоните, които ще бъдат китвани. Направих го с цел да предпазя колкото е възможно разшивката по тялото при шкуренето на кита. След първото шлайфане на водна шкурка, равносметката беше… ще има китване, шлайфане и пак и пак и пак.

В края на този досаден процес се заех с възстановяване на разшивката и имитиране на нитовка по шевовете. За целта използвах нитачката на Trumpeter и месингова ламела с която си водих зъбното колело по правилната линия. Ламелата и нейната гъвкавост ми помогнаха да имитирам нитове и в най-трудните места по тялото на модела. Стремях се имитацията на нитовка да бъде семпла и да не се набива много на очи. Ако бях нанесъл гъста мрежа от нитове, рискувах модела да се превърне в разграфен планшет. През целия ми опит в моделизма се убедих, че всичко прекалено и преекспонирано от супер ефект се превръща в дразнещ дефект.

С това работата по тялото на самолета приключи на този етап. Знаех, че след грундирането ще излязат още дефекти, които впоследствие ще оправям, но вече беше време за крилата. И тук, творческия ми ентусиазъм угасна. Почувствах, че този модел ме изчерпа до крайност. Зарязах нещата да събират прах и с радост започнах да сглобявам друг модел, естествено не на самолет.

Зимата на 2010 година. Наближаваха коледните и новогодишни празници. Масата за гости в хола беше отрупана със силно прашасали останки от не сглобен модел. Дойде и дълго очаквания ултиматум от съпругата ми: „Масата ни трябва за гостите, които ще ни идват през празничните дни. Не ме интересува ще го правиш или не този модел, но го разкарай от тук”.

Реших да не го набутвам в някой кашон, а да продължа да сглобявам. Почувствах, че след близо една година антракт, имам прилив на енергия за продължаването на този проект.

Преди да започна същинската работа по крилата, т.е. монтирането на колесните шахти от СМК, повторих процедурата с нанасянето на нитове и поставяне на разшивка, там където тя липсва. От МРМ са решили, че капаците на колесните шахти трябва да бъдат затворени и така са ги отляли. В действителност, наистина те са се прибирали обратно след спускането на колесниците, но след изключването на всички агрегати, хидравликата не е издържала и под собствената им тежест, те са се спускали в отворено положение. СМК и техния смолен сет предлагат именно тази опция-отворени капаци на колесните шахти. Опция, която ме радва, защото така ще мога да покажа механизмите, хидравличните магистрали, окабеляване и други подробности по самите шахти. С акумулаторна бормашина и бургия ф8, направих множество дупки в пластмасата. Това ми помогна значително при последвалата допълнителна обработка със скалпел и фино оформяне на овалите с малка бормашинка на 12 волта.

Естествено, смолните шахти имаха нужда от допълнителна доработка, за да бъде визията им добра. Добавих допълнително оребряване на дъната, електрическа инсталация и разпределителни кутии, както и основните тръби на хидравликата. След като направих тези доработки се заех с боядисването на шахтите. За целта използвах грунд на Alclad и RLM 02 на Lifecolor за основен цвят. Преди да използвам смивки, пуснах един лек облак с Alclad 118, за да придам лек металически отблясък на повърхноста. Шахтите, трябваше да бъдат с по-износен вид , следи от експлоатация и следи от стичания на хидравлика. За целта използвах тъмно зелен филтър на MIG и масло European earth на 502Abt.

Монтирах шахтите към дъното , след което слепих двете половини на крилата. Последва банално и отегчително китване и шлайфане на появилите се шевове, след слепването на двете половини. Заех се с изработката на навигационните светлини. Използвах парчета от прозрачен литник, които залепих с каноколит за крилата. После с пила започнах да пиля, докато не придобият овална форма и не се слеят с основния контур на крилото. Монтирах фара и тръбата на Пито, като за нея използвах игла от спринцовка. Изглежда много по добре от пластмасовия аналог, а при транспортиране на модела, няма опасност от счупването и. С това работата ми по крилата се изчерпа. Предстоеше тяхното слепване към тялото на самолета.

Преди да ги залепя, разпробих допълнителни отвори в тялото и крилата, в които поставих пластмасови шпилки. Имайки в предвид голямата площ и тежест на крилата, тези шпилки щяха да играят ролята на допълнително усилване конструкцията на самата сглобка. За монтирането на крилата използвах обикновено лепило за пластмаса. След този процес, между крилата и тялото се оформи малък луфт. За китосването му използвах течен каноколит. Течния каноколит прониква на дълбоко и така заздравява спойката между тяло и крило. Другото му свойство е, че позволява да се обработва лесно с шкуртка, създавайки гладка повърхност, а така също се имитира добре и разшивка със скрабер. С това, основния процес по сглобяването на модела приключи.

Финишинг:

Боядисване.

Започнах подготовка за цялостно грундиране, направата при нужда на леки корекции и боядисване. Остъклението маскирах с Express Mask на Eduard, много бързо и удобно. Направих маскиране на колесните шахти, отворите на оръдейните кули и жалюзите на охлаждащите радиатори. За целта използвах хартиено тиксо на Tamiya и дунапренена гъба за изолация и уплътнение, от която си изрязвах необходими по форма и размер парчета. За грундирането, използвах Grey Primer на Alclad. Нанася се лесно с аерограф, създава хубав и равномерен филм.

След първата ръка грунд излезнаха множество дефекти, както при разшивката, така и по местата, които бяха китосвани и шкурени. Налагаха се корекции, които направих с помощта на кит и течен каноколит. След третата ръка грунд, всичко беше ок. Пристъпих към полиране на грунда с водна шкурка тип 2000. Преди да пристъпя към полагането на основния цвят, направих ”прешейдинг” по разшивката, клапи, елерони, технологични капаци и капачките на резервоарите.

За основен цвят избрах акрил RLM 76 на Lifecolor. След това полирах боята отново с водна шкуртка тип 2000 и пристъпих към подготовка на модела за втория цвят. Камуфлажната схема, която избрах за моя самолет беше с черен корем. За отделяне на границата между двата цвята, използвах отново хартиено тиксо на Tamiya, като преди това, лентата е залепвам и отлепвам на стъклена повърхност, няколко пъти. Целта е част от лепилото на лентата да се отнеме. По този начин се застраховам по време на размаскирането да не вдигна на места боята. За цвета на корема използвах черeн акрил RLM 22 на Lifecolor. След полагането на втория цвят, размаскирах и пристъпих към полагане на третия цвят от схемата за боядисване. Това бяха малки петна RLM 75, в/у основния цвят RLM 76. Последва „постшейдинг” на разшивката с Alclad 118, както и на атакуващия ръб на крилото. За финал на боядисването, минах модела с неравномерни облаци от транспарантно синьо на Alclad. Целта на този процес е да се имитира неравномерното износване и изсветляване на боята по гърба на самолета. С това, боядисването на модела приключи, размаскирах остъклението и всички останали ниши и преминах към следващия процес.

Тониране и състаряване.

Първото нещо, което направих, беше тонирането на разшивката. За целта, в подходящ съд разтворих маслена боя European Earth на 502Abt. (MIG) и Thiner for washes на MIG. С малка обла четка, започнах нанасянето на разтвора в разшивката. С нанасянето на транспарантното синьо върху модела, аз си бях подсигурил идеална полу-матова повърхност за смивката. Полуматовата повърхност създава добри условия за разнасянето на смивката по разшивката, като засилва молекулярния ефект. След като смивката изсъхна, взех парче домакинска салфетка, напоена в разредител и избърсах целия самолет, като по този начин отстраних тази маслена боя , която беше излезнала извън разшивката. За запечатване на смивката, а и като цяло на боята, използвах Clear Gloss на Alclad. Последното, което направих, беше имитацията на течове от хидравлично масло по клапите с Oil and grace effect на MIG. Със светлосив акрил за основа и burn iron на Lifecolor, направих следите от изгорелите газове на двигателите по крилото на самолета. С Dark wash (MIG) тонирах цялостно колесниците.

След като приключих с тонирането и състаряването на модела, добавих още някои дребни детайли, като оръдия и антени, които щяха да ми пречат в процеса на работата. Последното нещо, което остана да свърша, беше изработката на поставка.

Изработка на поставка.

Реших поставката да бъде триъгълна, от дърво, като в основата да стъпят предните колесници, а отзад при острия връх - опашния колесник. По този начин поставката нямаше да прилича на огромна кухненска тава, а самолета щеше да изпъква със своите форми и големина.

Дървената поставка поръчах в дърводелска работилница, само рендосана и шлайфана. Реших, че няма да има смисъл от лакиране, а обикновено боядисване с аерограф и черна боя щеше да свърши добра работа.

В предварително изготвен от картон калъп, излях смес от Перлфикс. Идеята е да имитирам писта от бетонни плочи, която допълнително да сложа върху дървената поставка. След като изсъхна перлфикса, с помощта на остра игла и метална линийка, разчертах „бетонните”плочи. Използвах черен акрил за снадките между плочите и цвят бетон на Agama, за самата писта. След това самата отливка залепих към дървената поставка с Ц-200.

Заключение.

На някой може да му се стори, че всичко написано до тук е скучно и доста сложно и трудоемко. За съжаление, това е начина за сполучливото изграждане на един твърде сложен модел. Дори много от по-отегчителните моменти от процеса на сглобяване, умишлено пропуснах да опиша. Съвкупността от Short Run матрица, множество PE детайли, смолни детайли и сложна камуфлажна схема, превръщат хобито от забавление в упорито и досадно преследване на крайната цел, а тя е - Притежаването на модел на този уникален самолет/бомбардировач от Втората Световна Война в мащаб 1/48. От тук нататък остава да му се радвам от време на време, докато не бъде прибран в кашона… просто ей така, за да не пречи и да не събира прах.

Текстът е публикуван със съкращения в списание "Клуб Оръжие" бр.3/2011


Галерия:
Кликни на изображенито за увеличаване на размера му.

Видяно: 502

Видяно: 520

Видяно: 557

Видяно: 507

Видяно: 497

Видяно: 501

Видяно: 493

Видяно: 470

Видяно: 486

Видяно: 501

Видяно: 502

Видяно: 513

Видяно: 504

Видяно: 492

Видяно: 521

Видяно: 601

Видяно: 596

Видяно: 556

Видяно: 509

Видяно: 561

Видяно: 525

Видяно: 533

Видяно: 544

Публикувано от: ARTU на 2011-03-17
Видяно: 2708